Господари на лъка

От тримата Темуге като че ли най-малко се наслаждаваше на спокойното пътуване. Макар че по реката рядко имаше вълни, той беше повърнал през борда още на втората сутрин и си спечели презрително дюдюкане от страна на екипажа. Комарите го намираха за вкусен през нощта и всяка сутрин той се събуждаше с нови червени следи от ухапвания по глезените. Следеше стегнато и неодобрително веселяшкото поведение на Хазар и не направи опит да се включи, макар че владееше по-добре езика. На Хо Са му се искаше пътуването да приключи час по-скоро, но Шизуишан беше само спирка за попълване на запасите.

Много преди да се появи градът, реката се изпълни с малки лодки, които я прекосяваха от бряг до бряг, пренасяйки слухове и новини от хиляди мили. Чен Юй не се интересуваше от нищо конкретно, но докато завързваше съда към дървения стълб край доковете, доста лодки приближиха, за да разменят по някоя дума. Хо Са осъзна, че дребният човек е добре познат по реката. Много от въпросите бяха свързани с пътниците му и Хо Са трябваше да издържи погледите на любопитните. Несъмнено описанието на тримата странници щеше да обиколи цялата река преди още да са стигнали Баотоу. Той реши, че цялото начинание е обречено, и настроението му се вкисна още повече при вида на Хазар, който стоеше на носа и крещеше грозни ругатни към капитаните. При други условия с подобно поведение той би си спечелил здрав побой или дори нож в гърлото, но Чен Юй избухна в гръмогласен смях. В изражението на Хазар сякаш имаше нещо добродушно, което не можеше да обиди. Вместо да му се нахвърлят, те му отговаряха с още по-мръсни ругатни и преди слънцето да залезе, Хазар размени две монети за свежи плодове и риба. Хо Са го гледаше в намръщено мълчание, като блъскаше един чувал, за да оформи в него вдлъбнатина за главата си и да се опита да поспи.

Темуге се събуди, когато нещо се блъсна в борда на лодката. Нощният въздух бе пълен с насекоми и все още му се спеше ужасно. Размърда се сънено и попита Хо Са какво става. Отговор не последва и когато вдигна глава, Темуге видя офицера и брат си будни, взрени в непрогледната тъмнина.

— Какво има? — прошепна той. Чуха скърцане и приглушени стъпки, но луната все още не беше изгряла и той осъзна, че е спал съвсем малко.

Светлината блесна без предупреждение, когато един от екипажа вдигна капаците на малката лампа на носа. Темуге видя ръката на мъжа, осветена в злато, после нощта избухна във викове и суматоха. Хазар и Хо Са изчезнаха в мрака и Темуге скочи на крака, вцепенен от страх. Тъмни тела се изсипаха през борда на палубата. Той побърза да грабне ножа си и се сви между чувалите, за да не го видят.

Някъде наблизо се чу болезнен вик и Темуге изруга на глас, убеден, че са открити от имперските войници. Чу как Чен Юй крещи заповеди, а навсякъде около него се носеха пъшкания и охкания на мъже, борещи се в почти пълния мрак. Темуге се сви още по-ниско, очаквайки всеки момент да бъде нападнат. Напрегна очи и видя как малката златна лампа се люлее във въздуха, оставяйки опашка от светлина в размътеното му зрение. Вместо да падне със съскане в реката, той чу как лампата тупва върху дърво. Маслото се разля, лумна ярко и Темуге ахна ужасен.

Хвърлената лампа беше паднала на палубата на друга лодка и се затъркаля по нея, а хората отскачаха настрани от пътя й. Подобно на Чен Юй и хората му, нападателите носеха само парче плат около слабините си. Бяха въоръжени с дълги един лакът ножове и се биеха с яростни пъшкания и проклятия. Зад тях пламъците обхванаха сухото дърво и Темуге различи вкопчилите се едно в друго потни тела; по някои се виждаха тъмни разрези, от които се лееше кръв.

Докато гледаше с ужас, Темуге чу друг звук, който познаваше много добре — рязкото плющене на двойно извития лък. Рязко се обърна и видя Хазар, застанал спокойно на носа и пускащ стрела след стрела. Всеки изстрел намери целта си с изключение на един, когато Хазар бе принуден да се извърти, за да избегне хвърлен нож. Темуге потръпна, когато един мъртвец падна по очи до него, а сблъсъкът с палубата заби стрелата още по-дълбоко в гърдите му и върхът се показа през гърба.

Въпреки това щяха да бъдат победени, ако пожарът не се беше разраснал. Темуге видя как някои от нападателите скачат обратно на лодката си и грабват кожените кофи. Те също паднаха повалени от стрелите на Хазар, преди да успеят да потушат огъня.

Чен Юй отсече дебелите въжета, които свързваха двата съда, и натисна дървения борд, за да избута другата лодка. Тя се понесе неуправляема по тъмната река и Темуге различи сенките на мъжете, които се бореха с пламъците. Лодката беше обречена и те чуха плясъци, когато хората потърсиха спасение във водата.

Пожарът издаваше свой собствен звук — кашлящ и фучащ рев, който заглъхна, щом течението понесе горящия съд. В мрака се издигна стълб от ярки искри, по-висок от платното. Темуге най-сетне се изправи, като дишаше тежко. Подскочи, когато някой го приближи, но разпозна Хо Са. От офицера се носеше миризма на дим и кръв.

— Ранен ли си? — попита той.