Господари на лъка

— Искаше да знае дали не смятам да те убия и да те изхвърля през борда — рязко отвърна Хо Са. — А тази идея ми мина през главата.

Хазар се изкиска.

— Почвам да харесвам дребосъка — сънено рече той. — Радвам се, че взехме лодка.

Чингис вървеше през огромния лагер в сянката на планините, които познаваше като момче. През нощта бе навалял сняг и той пое дълбоко дъх, наслаждавайки се на ледения въздух, който изпълни дробовете му. Чуваше цвиленето на кобилите, зовящи жребците, а в далечината някой приспиваше детето си с песен. Заобиколен от семействата, Чингис се чувстваше спокоен и в добро настроение. Не беше трудно да си припомни времето, когато баща му бе все още жив, а той и братята му не знаеха нищо за света наоколо. Поклати глава в сумрака при мисълта за земите, които беше видял. Морето от трева бе по-голямо, отколкото си беше представял, и част от него жадуваше да види още нови неща, дори градовете на Дзин. Беше млад и силен, и управляваше огромна войска от мъже, способни да вземат каквото си пожелаят. Усмихна се, щом стигна гера на втората си жена Чакахай. Вярно, баща му се бе задоволил с една съпруга, но Есугей беше хан на малко племе и не му предлагаха прекрасни жени като данък.

Наведе глава и влезе. Чакахай го очакваше и очите й бяха широко отворени и тъмни на слабата светлина на единствената лампа. Чингис не каза нищо, когато тя стана да го поздрави. Не знаеше как се беше сдобила с двете момичета от собствения й народ, които й служеха. Сигурно бяха пленени от воините му и тя се бе спазарила за тях. Докато те се измъкваха от гера, Чингис усети парфюма им и леко потръпна, когато коприната на едната докосна голите му ръце. Заслуша се как шепнещите им гласове заглъхват в далечината.

Чакахай стоеше гордо пред него с вдигната глава. Първите седмици с племената бяха тежки за нея, но той усети силния дух в горящите й очи много преди тя да научи първите думи на езика на народа му. Вървеше така, както можеше да се очаква от кралска дъщеря, и видът й винаги го възбуждаше. Странно, но перфектната й стойка беше най-съществената част от красотата й.

Тя се усмихна, когато погледът му се плъзна по нея; знаеше, че е спечелила цялото му внимание. Избра подходящия момент, коленичи пред него, сведе глава и после погледна нагоре да види дали той все още наблюдава тази проява на смирение. Чингис се разсмя, хвана китката й, за да я изправи, вдигна я във въздуха и я положи в леглото.

Задържа главата й с две ръце и я целуна, а пръстите му изчезнаха в черната й коса. Тя изстена в устата му и Чингис усети как ръцете й докосват леко бедрата и кръста му и увеличават възбудата му. Нощта беше топла и той нямаше нищо против да изчака, докато тя разтваряше копринената си туника, разкривайки белотата на плоския си корем, и копринения пояс и панталоните, които носеше, сякаш бе мъж. Ахна, когато той целуна гърдите й и ги захапа леко. Останалите дрехи се свлякоха бързо и докато лагерът дремеше около тях, той взе принцесата на Си Ся, а стоновете й отекнаха далеч в мрака.

11.

На лодката на Чен Юй й отне седмица, за да стигне Шизуишан на западния бряг на реката. Дните бяха сиви и студени и тинестата вода, плискаща се около тях, ставаше все по-тъмна, докато реката не заслужи името си. Известно време ги следва семейство делфини, но развълнуваният Хазар удари един от тях с весло и те изчезнаха толкова бързо, колкото се бяха появили. Хо Са си беше съставил собствено мнение за дребния капитан и подозираше, че трюмът е пълен с контрабандни стоки и може би дори с предмети на лукса, които щяха да му донесат голяма печалба. Нямаше възможност да провери съмненията си, тъй като екипажът като че ли не се уморяваше нито за миг да следи пътниците. Хо Са реши, че Чен Юй е опитен моряк и познава реката далеч по-добре от данъчните служители на императора. Неведнъж бяха отбивали по странични ръкави и дълго обикаляха, преди да се върнат на основния път. Последния път Хо Са бе видял смътната сянка на държавната баржа насред течението зад тях. Тактиката отговаряше на собствените му интереси и той не каза нищо за изгубеното време, макар че спеше съвсем леко със скрит в ръката нож, като се будеше и при най-слабия шум.

Хазар хъркаше невъобразимо. За раздразнение на Хо Са екипажът го хареса и вече го бяха научили на някои фрази, които трудно биха намерили приложение извън пристанищния публичен дом. Преглътна гнева си, когато Хазар се пребори с трима от по-яките моряци и спечели мях силно оризово вино, което по-късно отказа да сподели със спътниците си.