Господари на лъка

Темуге поклати глава и чак тогава си даде сметка, че спътникът му е сляп в тъмното след взирането в пламъците.

— Нищо ми няма — промърмори той. — Кои бяха онези хора?

— Речни плъхове, решили да докопат стоката на Чен Юй в трюма. Престъпници.

Замълча, когато капитанът излая заповед и платното още веднъж се обърна, за да улови вятъра. Темуге чу съскането на водата, когато започнаха да се отдалечават от пристанището на Шизуишан към най-дълбоката част на реката. След още една заповед на Чен Юй екипажът потъна в мълчание и лодката се понесе невидима по водата.

На луната сякаш й трябваше цяла вечност да изгрее, но все още бе наполовина пълна и освети реката и оцелелите от екипажа със сребърна светлина. Двама от хората на Чен Юй бяха убити в битката и Темуге видя как ги изхвърлиха през кърмата без никакви церемонии.

Капитанът отиде в задната част на лодката с Хазар да види как стоят нещата и кимна на Темуге. Изражението му не можеше да се различи на слабата светлина. Темуге видя как той се обръща, за да се върне на мястото си при платното, но спря, явно взел някакво решение. Застана пред извисяващата се фигура на Хазар и се загледа в него.

— Този твой търговец не е последовател на исляма — каза Чен Юй на Хо Са. — Мюсюлманите се молят непрекъснато, а досега нито веднъж не съм го виждал да пада на колене.

Хо Са се напрегна, чакаше дребният мъж да продължи.

Чен Юй сви рамене.

— Но пък се бие добре, както сам каза. Мога да бъда сляп и нощем, и денем, разбираш ли ме?

— Разбирам — отвърна Хо Са. Чен Юй протегна ръка, потупа Хазар по рамото и с видимо удоволствие имитира бръмчащия звук на тетивата.

— Кои бяха онези? — тихо попита Хо Са.

Чен Юй помълча малко, докато обмисляше отговора си.

— Глупаци, а сега — мъртви глупаци. Не е твоя работа.

— Зависи от това дали няма да бъдем нападнати отново, преди да стигнем Баотоу — отвърна Хо Са.

— Никой не може да знае собствената си участ, войнико-търговецо, но не мисля, че ще ни нападнат отново. Имаха възможност да откраднат нещо от нас, но я пропиляха. — Капитанът отново имитира песента на тетивата и се ухили.

— Какво толкова има в трюма? — неочаквано попита Темуге.

Беше подбрал думите си грижливо, но въпреки това Чен Юй го изгледа изненадано, когато чу странното му произношение. Темуге се канеше да направи втори опит, но дребният мъж отговори:

— Онези бяха любопитни, а сега са мъртви. Ти любопитен ли си?

Темуге го разбра и се изчерви в тъмното. Поклати глава.

— Не, не съм — отговори той и извърна поглед.

— Късметлия си, че имаш приятели, които могат да се бият вместо теб — каза Чен Юй. — Не те видях да помръдваш, когато ни нападнаха.

Засмя се и Темуге се намръщи. Усети презрителния тон, макар и да не разбра всички думи, но преди да състави подходящ отговор, Чен Юй се обърна към Хазар и го хвана за ръката.

— Ти. Курвенско одеяло. Искаш ли да пийнеш?

Темуге видя как белите зъби на брат му проблеснаха, когато разпозна думата за огненото питие. Чен Юй го отведе на носа да отпразнуват победата. Хо Са и Темуге останаха сами. Напрежението продължи да витае около тях.

— Не сме дошли да се бием с речни крадци — каза най-сетне Темуге. — Имах само един нож, какво можех да направя?

— Поспи малко, ако успееш — отвърна мрачно Хо Са. — Не вярвам да спрем през следващите няколко дни.

Беше прекрасен зимен ден в планините. Чингис бе отишъл с жена си и синовете си до реката, която познаваше от малък, далеч от огромния лагер на племената. Джучи и Чагатай пришпорваха своите понита, а след тях Бьорте яздеше бавно коня си, като придържаше Угедай и Толуй на седлото.

Когато племената останаха зад тях, Чингис усети, че настроението му се оправя. Познаваше земята под копитата на кобилата си и бе изненадан от вълната емоции, която го заля при завръщането от пустинята. Знаеше, че планините имат власт над него, но за негово най-голямо изумление допирът на почвата от детството извика сълзи в очите му, макар и само за миг.

Когато беше момче, в подобно пътуване винаги имаше елемент на опасност. Скиталци и разбойници се спотайваха из хълмовете около потока. Може би все още имаше някои, които не го бяха последвали в пътуването му на юг, но в лагера зад него имаше цял народ и по хълмовете не се виждаха стада и пастири.

Спеши се и се усмихна, като гледаше с одобрение как Джучи и Чагатай намериха храсти и привързаха конете си за тях. Реката беше бърза и плитка в подножието на стръмния хълм наблизо. Назъбени парчета лед, паднали от височините, се търкаляха около тях. Чингис погледна нагоре, спомняйки си за баща си и как навремето се беше катерил по Червения хълм, за да намери орлета. Есугей го беше довел на същото това място и Чингис не бе видял радост в него, макар че сигурно я беше прикривал. Реши да не показва на синовете си своето удоволствие, че отново се намира сред дърветата и долините, които познава тъй добре.