Господари на лъка

На лицето на малкото момче се изписа облекчение и то стегна възела на кръста си. Отговори на усмивката на баща си с усмивка, Чингис му намигна и Толуй се ухили.

Джучи си беше избрал един вир до брега на реката, където водата беше спокойна. Гледаше баща си, подал само главата си на повърхността, и бързо се научи да контролира дишането си. Стисна зъби, за да не тракат, а тъмните му очи бяха широко отворени. Както хиляди пъти преди, Чингис отново се запита дали е баща на момчето. Без тази сигурност в привързаността му си оставаше една бариера. С времето тя ставаше все по-голяма — Джучи растеше висок и силен, но Чингис все се питаше кога ли ще види чертите на татарския насилник, чието сърце бе е изял за отмъщение. Трудно му беше да обича лице с такива тъмни очи, докато неговите собствени бяха жълти като на вълк.

От друга страна, беше повече от ясно, че Чагатай е негов син. Очите му сякаш бяха станали още по-светли от студа, докато се потапяше във водата, и Чингис трябваше да овладее чувствата си, за да не развали момента. Насили се да поеме дълбоко и бавно въздух.

— В толкова студена вода едно дете може да заспи само след шест-седем удара на сърцето. Дори възрастен мъж може да изгуби съзнание, ако остане малко по-дълго. Тялото започва да умира от ръцете и краката. Ще усетите как те стават безчувствени и безжизнени. Мислите ви ще потекат бавно и ако останете прекалено дълго, няма да имате силата или волята да излезете.

Спря за момент, като ги гледаше. Устните на Джучи бяха посинели, но въпреки това той не издаде нито звук. Чагатай се бореше със студа и крайниците му се извиваха във водата. Чингис наблюдаваше най-зорко Угедай, който се мъчеше да подражава на по-големите си братя. Усилието беше твърде голямо за него и Чингис чу как зъбите му затракаха. Не можеше да ги държи дълго във водата и се замисли дали да не каже на Угедай да се връща обратно на брега. Не, баща му не беше постъпил така, макар че накрая малкият Темуге бе припаднал и едва не се удави.

— Не показвайте какво чувствате — каза им той. — Покажете ми студената физиономия, която ще видят враговете ви, щом ви предизвикат. Не забравяйте, че те също се боят. Ако някога сте се питали дали сте единствените страхливци в този свят на воини, знайте, че всички до последния човек се чувстват по същия начин. Като знаете това, можете да скриете страха си и да отвърнете на погледа им.

И трите момчета се помъчиха да изличат от лицата си страха и болката. Малкият Толуй на брега им подражаваше съсредоточено.

— Дишайте леко през носа, за да забавите биенето на сърцето си. Плътта ви е слаба, но не бива да се вслушвате във виковете й за помощ. Виждал съм човек да забива нож в собствената си плът, без да му потече кръв. Оставете тази сила да дойде при вас и дишайте. Не показвайте нищо, бъдете празни.

Джучи го разбра веднага и дишането му стана бавно, съвършена имитация на това на баща му. Чингис го остави и загледа как Чагатай се мъчи да се овладее. Накрая успя, малко преди момента, когато Чингис трябваше да прекрати изпитанието, за да не изгубят съзнание във водата.

— Тялото ви е като на всяко друго животно, за което се грижите — каза им той. — То ще жадува за храна и вода, за топлина и успокояване на болката. Намерете студеното изражение и ще можете да заглушите настоятелния му глас.

Трите момчета започнаха да се вцепеняват и Чингис реши, че е време да ги извади. Очакваше, че ще му се наложи да ги носи на ръце, и се изправи да хване първото. Но Джучи стана с него и тялото му порозовя от кръвта под кожата му. Погледът на момчето така и не срещна този на бащата, докато Чингис докосваше ръката на Чагатай; не му се искаше да го вдига, след като Джучи беше успял да стане самичък.

Чагатай се размърда сънено, изцъклените му очи се фокусираха върху Джучи и щом го видя станал, стисна зъби и се помъчи да се изправи, като се хлъзгаше в меката тиня. Чингис усети враждебността между двете момчета и се сети за Бехтер — брат си, когото беше убил преди толкова много години.

Угедай не можеше да се изправи самичък и силните ръце на баща му го поставиха на брега да съхне на слънце. Чингис излезе от водата, чувствайки как животът се втурва обратно в крайниците му. Джучи и Чагатай застанаха до него и изохкаха, щом ръцете и краката им отново се съживиха. Усетиха, че баща им продължава да ги гледа, и се опитаха да овладеят телата си. Ръцете им трепереха неудържимо, но момчетата стояха изправени на слънчевите лъчи и го гледаха, без да смеят да отворят уста и да проговорят.

— Уби ли ви това? — попита ги Чингис.

Есугей беше задал същия въпрос и Хазар бе отговорил „Почти“, при което баща им бе избухнал в смях. Собствените му синове не казаха нищо и той усети, че помежду им го няма онова приятелско чувство, на което се радваха навремето с Есугей. Закле се занапред да прекарва повече време с тях. Принцесата от Си Ся беше като огън в кръвта му, но той трябваше да загърбва повика на плътта по-често, докато момчетата растяха.