Господари на лъка

Темуге слушаше с ядосана физиономия сумтенето на Хазар. Брат му беше спечелил сърцата на екипажа с храбростта си по време на нападението. В дните след онези ужасяващи мигове в тъмното, Чен Юй редовно включваше монголския воин в сбирките на носа. Хазар научи доста изрази на техния език и вечер споделяше дажбите им от силни питиета и топки ориз и скариди. Хо Са явно също бе станал по-приятен на капитана, но Темуге си оставаше съвсем чужд. Не се изненада, когато видя Хазар да се държи като животно наред с останалите. Той изобщо не си даваше сметка за положението и на Темуге му се искаше най-сетне да осъзнае, че е просто стрелец, пратен да защитава по-малкия си брат. Чингис поне знаеше колко ценен може да бъде Темуге за него.

Вечерта преди да тръгнат към реката, Чингис го беше повикал и му бе заръчал да запомни всяка подробност за стените на Баотоу, всяка част от неговата защита. Ако не успееха да се върнат със зидарите, които бяха издигнали града, неговите сведения можеха да се окажат единственото, с което да започнат лятната си кампания. Чингис се доверяваше на паметта и интелекта на Темуге, които очевидно липсваха у Хазар. Младежът си спомни с отчаяние за важната им задача точно когато минаваха покрай една лодка с две жени в нея и Хазар им размаха подканващо сребърни монети.

На лодката нямаше място за усамотяване и на Темуге не му оставаше друго, освен да се взира във водата, вместо да гледа как двете млади жени се събличат и плуват към тях като видри, а кожата им проблясва, когато се качиха на палубата. Чен Юй хвърли котва на дълбокото, за да могат жените да се върнат обратно с плуване, след като екипажът приключи с тях.

Темуге затвори очи, когато чу пискливите звуци, издавани от едната. Беше с малки гърди, гъвкава и привлекателна в младостта си, макар че не гледаше към него, докато вземаше монетата на Хазар. Звуците спряха едва когато усилията на Хазар се увенчаха с успех, дланта й се отвори и монетата се затъркаля по палубата. Екипажът се разсмя, когато тя го отблъсна и застана на четири крака, за да я намери. С крайчеца на окото си Темуге видя, че Хазар се възползва от отворилата се възможност, и кискането на момичето го накара да изругае под нос. Какво щеше да каже баща им за това забавяне? Бяха натоварени със задача, която нямаше равна на себе си по важност. Чингис ясно даде да се разбере това. Без да знаят как да влязат в укрепените градове на Дзин, воините му никога нямаше да победят имперските войници. От тази мисъл Темуге изпадна в ярост, докато чакаше Хазар да свърши за втори път. Денят беше пропилян, но той знаеше, че ако каже нещо, брат му ще му се присмее пред екипажа. Целият гореше от спотаен срам. Не беше забравил защо са тук — за разлика от Хазар.

Стъмваше се, когато Бьорте видя Джучи да слиза обратно към реката, следван от изтощените си братя. Босите му крака още кървяха от тичането, когато застана пред нея с тежко повдигащи се гърди. Сърцето й се късаше за малкото момче, което напразно търсеше с поглед баща си. Нещо му стана, когато видя, че Чингис го няма. Изплю водата и шумно се задъха във вечерната тишина.

— Извикаха баща ти в лагера — излъга Бьорте.

Джучи не й повярва. Тя виждаше болката на лицето му и скри разочарованието си от съпруга си и от самата себе си, че е спорила с него.

— Сигурно е отишъл при новата си жена, чужденката — изтърси Джучи. Вместо да отговори, Бьорте прехапа устна. В това също беше изгубила онзи, за когото се беше омъжила. Докато най-големият й син стоеше объркан и обиден пред нея, не й беше трудно да мрази Чингис заради слепия му егоизъм. Твърдо реши, че ще влезе в гера на чужденката, ако не успее да го намери. Може би вече не го бе грижа за жена му, но беше привързан към синовете си и тя щеше да използва това, за да си го върне.

Чагатай и Угедай застанаха до брат си в тъмното и също изплюха водата, както им беше казано. Баща им го нямаше да ги види, победата изглеждаше някак куха и момчетата бяха объркани.

— Ще му кажа как сте се справили — каза Бьорте с блеснали от сълзи очи.

Това не им беше достатъчно и наранени, те мълчаливо яхнаха конете и потеглиха към дома.

12.