Господари на лъка

Бьорте не се усмихна, свали най-малките си синове на земята и слезе. Рядко бяха разменяли дружелюбни думи, откакто бе взел за жена дъщерята на краля на Си Ся. Чингис знаеше, че тя чува нощните му похождения до гера на момичето. Бьорте не споменаваше нито дума за тях, но устните й бяха все свити и с всеки изминал ден се стягаха повече. Чингис неволно я сравни с Чакахай, докато стоеше и се протягаше в сянката на надвесилите се над реката дървета. Бьорте беше висока, жилава и силна, а момичето от Си Ся — нежно и гъвкаво. Въздъхна. И двете можеха да събудят страстта му с подходящо докосване, но като че ли само едната го искаше. Беше прекарал много нощи с новата си жена и Бьорте оставаше сама. Може би именно затова бе организирал тази разходка далеч от воините и семействата, които вечно ги следяха, а приказките се лееха като пролетен дъжд.

Погледът му се спря върху Джучи и Чагатай, които бяха на брега на потока и гледаха в течащата вода. Както и да стояха нещата с майка им, той не можеше да остави момчетата да растат без него или да й позволи да ги гледа сама. Не му беше трудно да си спомни за влиянието на Хулун върху брат му Темуге, което го беше направило толкова слаб.

Застана зад двете по-големи момчета и потисна потръпването си при мисълта да влезе в ледената вода. Спомни си как се беше крил от враговете на едно такова място и как тялото му ставаше все по-безчувствено и сковано, докато животът изтичаше от него. И все пак в крайна сметка бе оцелял и беше станал по-силен.

— Доведи и другите двама — извика той на Бьорте. — Искам да слушат, въпреки че са твърде малки, за да влязат.

Видя как Джучи и Чагатай се спогледаха тревожно, щом опасенията им се потвърдиха. Перспективата да влязат в ледената река изобщо не ги зарадва. Джучи обърна към Чингис онзи унил и питащ поглед, с който го гледаше винаги. От него баща му сякаш настръхваше и той извърна очи, докато Бьорте водеше Толуй и Угедай до брега.

Чингис усети погледа на жена си и изчака, докато тя се отдалечи и се настани при понитата. Бьорте още ги наблюдаваше, но той не искаше момчетата да се обръщат към нея за подкрепа. Трябваше да се почувстват сами, за да изпитат себе си, а той да види силните и слабите им страни. Всички бяха нервни край него и той се укори, че не е прекарвал повече време с тях. Колко време бе минало, откакто пренебрегваше неодобрителните погледи на майка им, че не играе с тях? Спомняше си собствения си баща с любов, но как те щяха да помнят него? Прогони тези мисли от главата си и си спомни думите на Есугей на същото това място преди толкова много години.

— Ще чуете за студената физиономия — каза той на момчетата. — Изражението на воина, което не издава нищо на враговете. То идва от сила, която няма нищо общо с мускулите или с това колко добре огъвате лъка си. То е сърцето на достойнството, което ще ви позволи да се изправите срещу смъртта, изпълнени единствено с презрение. Тайната му е, че то е нещо повече от обикновена маска. Овладяването му носи спокойствие и с него вие побеждавате страха и плътта си.

С няколко бързи движения свали пояса от дела си, освободи се от гамашите и ботушите и застана гол на брега на реката. Тялото му беше покрито със стари белези, а гърдите му бяха по-светли от тъмнокафявите ръце и крака. Стоеше без да се смущава пред тях, после пристъпи в смразяващия поток и усети как скротумът му се свива от допира на водата.

Потопи се и дробовете му така се стегнаха, че всяко вдишване се превърна в борба. Лицето му обаче не показваше нищо, той гледаше безизразно синовете си, после потопи глава под водата и се излегна по гръб, като се държеше за камъните по дъното.

Четирите момчета го гледаха като омагьосани. Баща им сякаш се чувстваше у дома си в ледената вода, лицето му беше толкова спокойно, колкото и преди. Само очите му гледаха свирепо и те не можеха да издържат погледа му дълго време.

Джучи и Чагатай се спогледаха предизвикателно. Джучи сви рамене и се съблече, без да се притеснява, влезе във водата и се потопи под повърхността й. Чингис го видя как трепери от студа, но мускулестото момче гледаше свирепо към Чагатай, сякаш го предизвикваше. Като че ли изобщо не си даваше сметка за баща си или за урока, който трябваше да научи.

Чагатай изсумтя презрително и се съблече. Макар и много по-малък от двамата, шестгодишният Угедай също започна да се съблича и Чингис видя как майка им се изправя на крака, за да го спре.

— Остави го да влезе, Бьорте — каза й той. Щеше да внимава третият му син да не се удави, макар че не си позволи да му даде увереност, като го каже на глас.

Бьорте трепна уплашено, когато Угедай нагази във водата само на една стъпка след Чагатай. Единствено Толуй остана безславно на брега. С голяма неохота той също започна да сваля дела си. Чингис се засмя, доволен от решимостта му. Заговори, преди Бьорте да успее да се намеси:

— Ти не, Толуй. Може би догодина, но не и сега. Стой там и слушай.