Грабеж по сценарий

— Значи трябва да се свържете с пробационния му надзорник. Онзи момък винаги знае къде е Теди, и то много по-добре, отколкото родната му майка — обясни тя и театрално извъртя очи в жест, който сякаш бе заимствала от някой сериал от петдесетте.

— Кога го видяхте за последен път? — заинтересува се Кайли.

Ани подпря брадичката си и се замисли за миг.

— О, сетих се! — възкликна тя. — Дойде тук на вечеря в понеделник вечерта. Бях направила пай с месо. След това двамата гледахме телевизия и ядохме десерт.

— Какво даваха по телевизията? — зададе Кайли стандартния въпрос за такива ситуации.

— Ами аз много обичам предавания за знаменитости… Затова включихме на онова, в което на живо показваха холивудската премиера. Беше ужасно! Седяхме си тук с моя Теди и хапвахме сладолед „Чънки Мънки“, гледахме коя ли ще е следващата звезда, която ще се появи на червения килим, и изведнъж една лимузина катастрофира и излезе новината, че онази горкичката актриса е била простреляна.

Не бяхме попитали за алибито на Теди за понеделник вечерта, но тя и сама беше решила да го включи в протокола. Измислената й история имаше достатъчно подробности, така че тя успя да я пробута, гарнирана с топла бабешка усмивка — същата, каквато бях сигурен, че ще покаже и на съдебните заседатели, когато излезеше да свидетелства в защита на сина си.

— Можете ли да ми обясните какво става, че искате да говорите с Теди? — попита Ани. — Той е допускал някои грешки, но си излежа присъдата и сега пак е влязъл в правия път.

Обичайно не отговаряме на подобни въпроси, но тя така или иначе вече знаеше защо бяхме тук.

— Разследваме убийство — казах аз. — Един човек на име Реймънд Дейвис е бил прострелян в апартамента си.

Ани прикри ужасена устата си и с двете си длани.

— Надявам се, че не подозирате Теди — прошепна. — Те с Реймънд бяха най-добри приятели, но моят син никога не би наранил човек — добави тя и очите й се наляха със сълзи. — Той е възпитан така.

— Теди споменавал ли ви е някога за Реймънд? — попитах я аз. — Чували ли сте например някой да му е отправял закани?

— Ще ми се да можех да ви помогна, но нали знаете какви са момчетата… Теди никога не споделя с мен, прави го винаги само с баща си — довери ни тя. — Двамата например имаха един дълъг разговор в понеделник вечерта, докато приготвях вечерята.

Бинго! Най-накрая щяхме да я заловим в лъжа. Кю ни беше казал, че Бъди Райдър е мъртъв и данните от Националния център за криминални разследвания го бяха потвърдили.

— В такъв случай вероятно баща му ще може да ни помогне — заявих аз. — Може ли да говорим с него?

Тя сложи ръка на рамото ми и ме отведе до полицата на стената.

— Можете да говорите с него, колкото искате. — Ани посочи бронзова урна с имената на Бъди Райдър, гравирани отпред. — Само не очаквайте и той да ви отговаря.

Шах и мат!

— Дай ми плика, моля — настоя Кайли веднага щом се качихме в асансьора на тръгване.

— Опитах се — казах. — А отстрани изглеждаше ли правдоподобно?

— Не. Тя те изпързаля здраво. Старото момиче можеше да заиграе танца на победата още след като спомена за сладоледа „Чънки Мънки“ и „онази горкичката актриса, която е била простреляна“ — изимитира я Кайли.

— Знам. Тя разполагаше с правилните отговори още преди да й зададем въпросите.

— Майките лъжат, Зак. А Ани Райдър го прави много по-добре от голяма част от останалите — отбеляза Кайли.

34

Върнахме се в управлението три часа след като бяхме напуснали офиса на Кейтс под мнимия предлог, че отиваме да търсим Ани Райдър.

— Капитан Кейтс сигурно се чуди защо се забавихме толкова — отбеляза Кайли и ми се усмихна глуповато.

Тайното ни отиване до апартамента на Шели и схватката на Кайли с надрусаните приятели на Спенс бяха изяли сериозна част от времето ни, а ухилената й физиономия имаше за цел да ме уведоми, че на нея не й пукаше.

— Ще ми трябват пет минути, преди да се качим в офиса й — казах аз и тръгнах пръв по стълбите.

— Какво е по-важно от това да осведомим Кейтс? — поинтересува се Кайли.

— Спасяването на връзката ми с Черил.

— Лоша идея. Кейтс ни забрани личното време. — Кайли отново ми се усмихна.

Показах й среден пръст и двойно по-бързо се затичах нагоре по стълбите към офиса на Черил. Нея обаче я нямаше. Поех на бегом обратно по стълбите към офиса на Кейтс и влязох вътре само на крачка след партньорката ми.

Кейтс беше в среща, но заряза всичко в мига, в който ни видя. Сигурен съм, че ни каза нещо, но не разбрах и дума — просто стоях на прага и зяпах другите трима души вътре. Там бяха помощният ни екип Бетанкорт и Торес, както и Черил.

Тя ме погледна и се усмихна леко. При по-внимателно вглеждане ми се стори, че по-скоро се е намръщила леко. Пристъпих в кабинета, докато Кайли вече представяше на Кейтс сбитата версия на посещението ни при Ани Райдър.

— Тя определено знае къде е Теди — отбеляза Кайли, — но е прекалено умна, за да ни отведе до него.

— Въпреки това ще изпратя екип да държи апартамента й под око — обеща Кейтс. — Наличието на каквито и да били сведения е по-добро от абсолютната им липса.

— Благодаря — кимна Кайли.