Грабеж по сценарий

Джеръми знаеше отлично къде да я намери. Когато планираш престъпление с боклук като Реймънд Дейвис, по-добре е да си предварително подготвен за всичко. Джеръми беше прикрепил проследяващо устройство от долната страна на „Хондата Сивик“ на Реймънд за всеки случай — ако онзи решеше да вземе огърлицата и да отпраши нанякъде с нея.

Джипиесът обаче беше оправдал поставянето си по-скоро от очакваното. През седмицата преди обира колата беше пътувала два пъти от апартамента на Теди на авеню „Хойт“ до Астория. Антената на Джеръми работеше през цялото време, затова още на третия ден той проследи хондата до прага на Ани Райдър.

Знаеше за историята на старата измамница и беше наясно, че дори и да я заплаши с пистолет, това нямаше да я накара да му даде огърлицата. Единственият начин да се добере до безценния накит беше да й предложи сделка, а след това да накара Лео да плати цената за това.

Той отвори браузъра на мобилния си телефон и прегледа новините на Гугъл. Нямаше нищо за застреляния Реймънд Дейвис. Или ченгетата го бяха взели за поредната бройка в черната статистика, която не си струваше хабенето на мастило, за да отразят убийството му, или вече бяха открили връзката му с Елена Травърс и бяха поставили забрана за публикуване.

Телефонът извибрира в ръката му и той се намръщи. Беше Соня Чен. Точно сега нямаше желание да говори с нея, но тя беше прекалено близка до братята Басет, следователно нямаше как да я пренебрегне.

— Здравей, бебче — прошепна той в телефона. — Как е днес най-сексапилната пиарка?

— Ужасно. Ела в апартамента ми.

— Зает съм, мила.

— Ела само за час. Моля те — настоя тя.

— Соня, и аз съм в палаво настроение, но…

— Не се дръж като задник, Джеръми. Не съм споменала, че съм в палаво настроение. Уплашена съм. И съм самотна. Не мога да спя. Никога преди не съм била замесена в нещо подобно. Елена е мъртва, а аз не мога да спра да мисля какво би станало, ако бях успяла да убедя Лео да се качи в колата при нея…

— Соня, и аз съжалявам, но недей да се обвиняваш. Това, което се случи, е много тъжно, ала вината не е твоя. То просто се случи — отвърна Джеръми и зачака за отговора й, но не последва нищо. — Соня, думите ми помогнаха ли ти, скъпа? — попита той накрая.

— Би ми помогнал повече, ако дойдеш тук и ми ги кажеш лично — отговори тя, завършвайки молбата си с въздишка. — Ела само за малко, наистина не искам да бъда сама, моля те.

Без нея Джеръми никога не би се запознал с Лео Басет. Той не я харесваше вече, но имаше нещо, което беше научил, докато причакваше плячката си сред богатите и суетните. И това беше: в нито един момент и по никакъв повод да не изгаря мостовете зад себе си.

Отново погледна часовника си, който сякаш му говореше: Колко жалко, че китката ти струва цяло състояние, но останалата част от теб не струва нищо.

— Разбира се. Ще дойда, бебчо — съгласи се той. — Тръгвам веднага.

Срещата му очи в очи с Ани Райдър щеше да почака.

36

Всяка жена, която убеждава мъжа, че иска да я гушкат, а не да я чукат, лъже или себе си, или мъжа, или и двамата, мислеше си Джеръми, след като беше довел Соня до третия й мощен оргазъм за последните час и половина.

Първият я беше оставил разплакана и той я държа в прегръдките си, докато тя хлипаше за мъртвата актриса. Вторият беше по-радостен, подобен на старомодното чукане без обвързване, а последният път беше по-бавно и отначало по-нежно. Той не бързаше и отдели достатъчно време, за да я подразни с език и да я приласкае с леки целувки, след което я придърпа в скута си и продължи да поддържа нейния лек и ненатоварващ ритъм.

И точно в мига, в който Соня започна да забавя, Джеръми я вдигна, тя обви плътно крака около кръста му, а той я притисна към стената. И започна с дълбоките си и силни тласъци, които скоро я накараха да избухне в пълно отдаване, стенейки „Не спирай“.

Поредният доволен клиент, помисли си Джеръми, докато си вземаше душ. Всеки беше добър в нещо, а самият той беше надарен с необходимото оборудване и владееше техниката, с която ги караше да достигат до неизпитани висоти на любовното удоволствие.

Накрая не всички го помнеха с добро. Някои го презираха, други го искаха мъртъв, ала никога нямаше да го забравят.

За жалост, нито частица от чара или сексуалната му мощ можеше да му помогне при следващото му посещение. Всичко, от което човек се нуждаеше за среща с Ани Райдър, беше хитрост, а той знаеше достатъчно за нея, за да е наясно, че тази жена я притежаваше в излишък.

И все пак, когато сивокосата дама отвори вратата на апартамента си, Джеръми не успя да се сдържи.

— По-млада си, отколкото очаквах — изрече той по стар навик.

— А ти си точно толкова скапан, колкото очаквах — отговори му възрастната жена, изтиквайки го навътре към всекидневната си. — Сядай — нареди му тя.

Той приседна на розовия й диван, а тя се настани до него, като коленете им се докоснаха.