Грабеж по сценарий

— Ти ми се обади пръв — започна Ани. — Какво имаш предвид?

— Синът ти държи моята огърлица.

— Твоята огърлица ли? — възкликна тя. — Явно двамата с теб не говорим за едно и също, защото огърлицата, която е в устите на всички телевизионни репортери, принадлежи на онези братя Басет.

— Така беше, но аз наех сина ти и приятелчето му да ми я донесат и те се провалиха с тяхната част от сделката.

Ани се усмихна:

— А доколкото разбирам, според Законите на Джеръми наказанието за провал е куршум в мозъка.

— Това беше само едно нещастно недоразумение — оправда се той.

— А какво ще кажеш за прострелването на сина ми? И това ли беше нещастно недоразумение?

— Госпожо Райдър…

— Моля те, наричай ме Ани. — Тя положи длан върху ръката му.

— Може ли да престанем с тези глупости, Ани? — попита той и отдръпна ръката си, след което се изправи. — Аз не съм някой от шараните ти. Аз съм човекът, наел Реймънд и Теди да свършат една проста работа, а те я превърнаха в бедствие, озовало се по първите страници на вестниците. В обобщение — в момента ти разполагаш с най-горещото бижу на планетата, а в околовръст от три хиляди километра няма търговец, който да приеме огърлицата, заради която загина Елена Травърс. Затова можеш просто да я продадеш на мен или пък да си я носиш на следващото ти чаено парти и да гледаш как останалите старици се подмокрят. Освен, разбира се, ако не си гъста с някой бижутериен гангстер от Антверпен или Амстердам…

— Напусни! — прекъсна го Ани.

— Какво?

— Чу ме. — Тя също се изправи и нареди: — Напусни дома ми, невъзпитан, цапнат в устата дребен сопол такъв! Излизай, преди да съм извикала ченгетата.

— Виж, съжалявам за думите си. Искам само огърлицата — опита отново Джеръми.

— Нямам никаква огърлица, а дори и да имах, нямаше да я продам на някакъв си нахален и невъздържан тип — повиши глас тя и бръкна в джоба си, откъдето извади малък цилиндричен предмет. — Това е лютив спрей. Използвала съм го и преди и ще го използвам отново. Излизай! — подкани го тя.

Ани отвори вратата и загледа безмълвно как Джеръми се отдалечаваше от нея заднишком. Миг по-късно врътна ключа след него.

Теди излезе от спалнята.

— Мамо, беше страхотна, но сега никога няма да успеем да продадем огърлицата — каза той.

— Разбира се, че ще я продадем.

— На кого?

— На твоето приятелче Джеръми. Той ще се върне и следващия път, когато се появи, ще ми покаже малко уважение — заяви тя.

— Мислиш ли, че ще се върне?

— Не и тук, но ще ми се обади след по-малко от час. Гарантирам ти.

— Ти си най-готината майка на света!

— Благодаря ти, миличък. А ти как се чувстваш? Боли ли те все още?

— Боли, но не е кой знае какво — успокои я Теди.

— Искаш ли да ти донеса нещо? Да ти направя ли чай?

— Да, супер — въздъхна той.

Ани напълни чайника и го постави на котлона, след което отвори един от кухненските си шкафове и извади тенекиена кутия с бисквити.

— Абе, мамо, може ли да те питам нещо? — обади се Теди.

— Разбира се, питай.

— Лютивият спрей не се ли счита за нещо като оръжие?

— Той е за самозащита, но на практика може да бъде доста опасно оръжие — обясни Ани.

— Но ти нали забраняваше оръжията? Как така се оказва, че носиш лютив спрей в джоба си?

Ани извади отново цилиндричния предмет.

— Това ли имаш предвид? — попита тя и го вдигна пред очите му.

Теди се ухили:

— Хванах те натясно, мамо. Как ще се оправдаеш сега?

Ани насочи цилиндъра право към лицето си и натисна бутона, за да впръска част от течността в устата си.

— Освежител за уста — усмихна се тя. — Казва се „Зимна свежест“. Имаш ли някакви други въпроси?

37

— Иди в отсрещния апартамент и поспи малко — нареди Ани на сина си, след като привършиха с чая и бисквитите.

— Е, мамо — размрънка се Теди, — онова място вони на котки. Защо да не мога да си остана тук?

— Защото това място вони на ченгета. Тази сутрин идваха двама детективи. Какво да сторя, ако отново почукат на вратата ми и този път носят заповед за обиск? Да им кажа да дойдат след пет минути, така че да мога да поразчистя ли?

— Добре де — нацупи се Теди. — А ти какво ще правиш?

— Имам среща — заяви Ани, а в очите й се четеше усмивка. — А сега изчезвай оттук, за да се направя достатъчно красива за този, с когото ще си имам работа.

Тя отвори входната врата, огледа коридора в двете посоки, направи знак на Теди и той се промъкна у съседите само за няколко секунди.

След това Ани се върна в спалнята си, отвори гардероба и се огледа в цял ръст в голямото огледало. Намръщи се. „Ще имам доста работа“, каза си тя.

И се зае. Първо се гримира, след това си оправи косата, после облече една рядко носена, но все още много стилна черна коктейлна рокля на „Каролина Херера“. Последваха чифт обувки на среден ток, две пръски парфюм, а накрая тя с леко треперещи пръсти закопча смарагдово-диамантената огърлица на шията си.

Върна се пред огледалото и отново разучи отражението си.

— Огледалце, огледалце на стената — изрецитира тя на глас, — коя сега носи осем милиона на шията?

Върна се във всекидневната и застана пред урната с мъртвия си съпруг.