Грабеж по сценарий

— Какво мислиш, Бъди? — започна тя и се завъртя внимателно. — Обикновената й цена е три хиляди, но нали ме знаеш колко изгодно пазарувам! Взех я направо без пари от „Бергдорф“.

Засмя се сама на думите си и почти чу смеха на мъртвия си съпруг. Взе урната от полицата, постави я на кухненската маса и седна срещу нея.

— Малко съм объркана, Бъди — започна тя, — някой и друг съвет ще ми бъдат от помощ.

Ани постави дланите си от двете страни на урната и затвори очи.

— Във вестника пише, че тази дребна дрънкулка струвала осем милиона, но аз не отбирам много-много от бижута. Ти как мислиш? Колко ще можем да измъкнем от този тип Джеръми за нея? Четиридесет цента за всеки долар добре ли е?

Бъди не отговори.

— Трийсет цента? Двайсет и пет? — продължи да пита тя.

Дланите й почувстваха лека топлина, когато стигна до петнайсет, и изтръпнаха леко, когато спомена дванайсет.

— Значи, ако той ще направи милион от тази сделка, колко трябва да бъде моят дял? — попита отново тя.

Изброи още няколко числа, докато двамата в крайна сметка не достигнаха до консенсус за 17,5 процента.

След това говориха още, предимно за Теди, защото той винаги беше най-голямата им грижа. А накрая тя му се извини, задето не беше спазила обещанието си. Бъди беше помолил да разпръсне праха му по главната улица в Лас Вегас и Ани се беше съгласила, само дето не беше уточнила кога ще се случи това.

„Теди ще има достатъчно време да разпръсне праха и на двама ни. Междувременно ти ни трябваш наоколо“, беше заключила тя.

Поседя така още десет минути, докосвайки урната с длани, докато телефонът иззвъня. Тя вдигна и включи разговора на високоговорител, така че и Бъди да чува.

— Госпожо Райдър, Джеръми се обажда. Вижте, съжалявам. Първата ни среща не премина добре. Може ли да поговорим отново? — попита той.

— Ти може да говориш — каза Ани, — а аз мога да те слушам.

— Първоначално наех Теди и Реймънд за петдесет хиляди, след това качих парите на деветдесет. Ще ти дам сто двайсет и пет хиляди.

— Сто седемдесет и пет хиляди — настоя Ани. — Или нямаме…

— Добре, съгласен съм — прекъсна я Джеръми. — Но ще ми трябва време да намеря парите. Какво ще кажете да намина утре по обяд?

— Добра идея. Донеси си хлороформ и голям празен куфар. Ти да не мислиш, че съм толкова глупава? Това ще се случи или на обществено място, или въобще няма да стане! — заяви Ани.

— Добре, добре. Какво ще кажете за Сентрал парк?

— Джеръми, възрастни дами без каквито и да било бижута стават жертва на грабежи в Сентрал парк. Ще се видим на улица „Хаустън-изток“ номер 205 на обяд.

— Какво има там? — попита Джеръми, след като повтори адреса.

— Огърлицата ти — отговори тя и затвори.

Свали бижуто от шията си, уви го в празна найлонова опаковка от лекарства, вдигна капака на урната и пусна пакетчето вътре.

— Наглеждай ми я, Бъди — помоли тя. — Ти си единственият, на когото имам доверие.

38

— Изглежда, си успял да говориш с Черил след срещата ни при Кейтс — отбеляза Кайли, докато маневрираше с колата по Трето авеню в най-натоварения час. Отивахме да говорим с Хауърд Сайкс в „Грейси Меншън“. — Вие, двете влюбени гълъбчета, успяхте ли най-накрая да заздравите връзката си?

— Да говоря, е доста силно казано — въздъхнах. — По-скоро се засякохме за кратко като два кораба в нощта, само дето бяхме две ченгета на стълбището. А заздравяването на връзката ни е още по-несигурно казано. В момента тя по-скоро се държи на нещо като свободно падане. Колкото до влюбени гълъбчета…

— Разбрах, разбрах… — прекъсна ме Кайли и зави рязко вдясно по Осемдесет и осма улица — съжалявам, че попитах.

— Недей да се извиняваш. Радвам се, че имам на кого да си го изкарам. Тази сутрин беше права да кажеш, че съм близал рани. Когато се прибрах снощи, бях принудително настанен на дивана и не успях да видя Черил чак до тази сутрин. И тъй като човек не може да направи това, което трябва, в управление, пълно с любопитни ченгета, ще се опитам да оправя нещата довечера, щом я заведа на вечеря в „Паола“.

— И ми наговори всичко това, защото си въобразяваш, че се интересувам от сапунената опера, която наричаш твой любовен живот? — попита Кайли. — Или просто ми намекваш по не толкова деликатен начин да не ти се обаждам довечера, защото ще си зает да поправяш нанесените щети?

— А ти как мислиш, детективе? — подразних я аз.

— Фино настроените ми детективски инстинкти ми подсказват, че ако ще водиш Черил на вечеря и вино в „Паола“, значи тя определено няма да скъса с теб преди вечеря — заключи Кайли.

Прекосихме източната част на Енд авеню и спряхме на алеята пред дома на кмета, след което се идентифицирахме пред охраната. Един от охранителите ни придружи до кабинета на Хауърд и преминах направо към работата, заради която бяхме дошли.

— Сър — започнах аз, — имаме трийсет и пет хиляди полицаи на разположение. Това е повече от достатъчна човешка сила, за да разпределим по един екип във всяка възможна болница в петте предградия и да чакаме бандата да удари отново, само че… — млъкнах и оставих думата да увисне във въздуха за момент.