Град на стълби

ГД КОМЕЙД ДО ГУБЩАБ512

НЕ МОГА ДА ДАМ ПОДРОБНОСТИ ТОЧКА

НЕ ОТ НЕСИГУРНОСТ ТОЧКА

ЗАРАДИ ДЪЛЖИНА НА ТЕКСТ ТОЧКА

ВЪПРОС ЗА ЮРИСДИКЦИЯ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ПОРАДИ СТЕПЕН НА ЗАПЛАХА ТОЧКА

МОЛЯ МОБИЛИЗИРАЙ ВОЙСКАТА НЕЗАБАВНО ТОЧКА

СЕЙПОС512

ГРАДГУБ МАЛАГЕШ ДО СЕЙПОС512

МОЛЯ БЪДИ ПО-ТОЧНА ЗА СТЕПЕНТА НА ЗАПЛАХА ТОЧКА

НЯКАКВИ ПОДРОБНОСТИ ПОНЕ ТОЧКА

ПРЕМЕСТВАНЕ ПЕТСТОТИН ВОЙНИЦИ В ГРАДСКИ РАЙОН НЕ Е КАТО ПРЕМЕСТВАНЕТО НА КАРУЦА С КАРТОФИ ТОЧКА

ГУБЩАБ512

ГД КОМЕЙД ДО ГУБЩАБ512

ПОТВЪРДЕНО РЕСТАВРАТОРИ ИМАТ НАД 30 153-ММ ОРЪДИЯ ОБИКНОВЕНО НА ВЪОРЪЖЕНИЕ В БОЙНИЯ ФЛОТ НА СЕЙПУР ТОЧКА

МИШЕНАТА НЕИЗВЕСТНА ТОЧКА

СЕЙПОС512

ГРАДГУБ МАЛАГЕШ ДО СЕЙПОС512

АКО ТИ УГОДЯ ЩЕ ПОЕМЕШ ЛИ УДАРА ТОЧКА

И КАКВО ЩЕ СТАНЕ С МОЯ ДЖАВРАТ ТОЧКА

ГУБЩАБ512

ГД КОМЕЙД ДО ГУБЩАБ512

АКО ВОЕННАТА РЕАКЦИЯ ЗАКЪСНЕЕ МОЖЕ И ДА НЯМА МИНИСТЕРСТВО КОЕТО ДА УДАРИ ПО НАС ТОЧКА

ЗА ДЖАВРАТ ДА НЕ ГОВОРИМ ТОЧКА

СЕЙПОС512

ГРАДГУБ МАЛАГЕШ ДО СЕЙПОС512

ЗАПОЧВАМ МОБИЛИЗАЦИЯ НЕЗАБАВНО ТОЧКА

АКО ЗАРАДИ ТЕБ ПОДПАЛЯ НОВА ВОЙНА НЯМА ДА ТИ ПРОСТЯ ТОЧКА

ГУБЩАБ512

ГД КОМЕЙД ДО ГУБЩАБ512

ВОЙНАТА ВЕЧЕ Е ЗАПОЧНАЛА ТОЧКА

СЕЙПОС512

„Ще ми се поне веднъж да спя осем часа без прекъсване — мисли си Шара. — Бих платила за тях. Бих ги откраднала. Бих убила.“

Но Шара няма време да спи. Работи при свръхкъси срокове — войската на Малагеш ще пристигне след броени часове — и в същото време усеща, че пропуска нещо. Пропуска нещо, макар буквално да се дави в информация — дневника на Ефрем, списъците от Склада, анализа на финансовите транзакции, историята на Континента, дъщерните компании на Вотров, собствениците на тъкачниците… Всичко това марширува пред вътрешния ѝ взор, обърква я до степен на пълно изключване, докато в главата ѝ не остава само една мисъл: „Моля те, само се успокой, спри да мислиш и се успокой, просто спри, спри, спри…“ Почукване на вратата.

— Не! — вика Шара.

Пауза. После гласът на Питри:

— Ами, мисля, че ще…

— Не! Никакви ангажименти! Никакви срещи! Предупредих те!

— Знам, но…

— Всички заседания се отменят! Всички. Кажи им, че… Кажи им, че съм болна! Кажи им, че умирам, ако трябва, пет пари не давам.

— Добре, ама… ама това е по-различно. — Питри влиза бавно в стаята. — Писмо е.

— О, Питри… — Тя разтърква очи. — Защо ми причиняваш това? От Малагеш ли е?

— Не. От Вотров. Едно момче го донесе на сребърен поднос. И е… такова, много е странно.

Шара взема бележката. Тя гласи:

КОГАТО ИГРАЕШ ТОВОС ВА, ЕДИН ХОД МОЖЕ ДА СЛОЖИ КРАЙ НА ИГРАТА, НО ЧЕСТО МИНАВА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ, ПРЕДИ ПРОТИВНИКЪТ ТИ ДА РАЗБЕРЕ, ЧЕ ВСИЧКО Е ПРИКЛЮЧИЛО.

ЗНАМ КОГА СЪМ ЗАГУБИЛ.

ЕЛА ПРИ НОВИЯ МОСТ СОЛДА, НО МОЛЯ ТЕ, ЕЛА САМА.

НЕ ИСКАМ ПРЕСАТА ДА РАЗБЕРЕ. НЕ ИСКАМ ДА ПОСТРАДА ДОБРОТО, КОЕТО СЕ ОПИТАХ ДА НАПРАВЯ.

В.

Шара прочита писмото няколко пъти.

— Не може да бъде.

— Той за какво говори? — пита Питри.

— Представа нямам — казва Шара. Възможно ли е Вотров наистина да се е забъркал с Реставраторите? Изглежда нелепо, но ако е така, възможно ли е военната мобилизация да е подложила крак на плановете им? И нещо повече, как изобщо е разбрал Вотров за мобилизацията?

Във всичко това няма никакъв смисъл. Или Воханес е полудял — вариант, който Шара все още не е готова да изключи, — или на нея ѝ липсва много голямо парче от пъзела.

— Какво ще правите? — пита Питри.

— Е, ако ме беше помолил да се срещнем в дома му или на друго място, където ще сме насаме, бих отказала, разбира се. Но новият мост Солда е публично място, при това изключително популярно напоследък. Трябва да е луд, за да ми посегне там.