Читаем Град на стълби полностью

— Така е. Олвос също е имала свой град, навремето. Но тя напуснала Континента малко след като Божествата решили да се обединят. И когато си тръгнала, последователите ѝ напуснали града. Изоставили го, по думите на един историк, да бъде превзет от прах и пепел. Днес дори не знаем къде се е намирал.

— Защо си е тръгнала? — пита Малагеш.

— И това не знаем със сигурност. Може би просто е предпочела самотата. Или не е била съгласна с нещо. Или пък не е искала да участва във Великата експанзия, по време на която Континентът завладял почти целия свят. Каквато и да е била причината, Олвос изчезнала безследно. За последно са я видели през 775-та.

— Чакай, чакай — казва Малагеш. — Значи през всичките тези години е било ясно, че едно от Божествата може още да съществува? Мислех, че каджът ги е убил всичките!

— Наистина ли? Я си спомни какво точно са те учили за това. Конкретно? За всяко от Божествата? — Шара отброява на пръсти. — Каджът убива Воортя в Сейпур, в Нощта на червените пясъци. Таалхаврас и Аханас убива, когато войската му стъпва на континенталния бряг. А Юков убива тук, в Баликов. Казвал ли ти е някой къде и кога е била убита Олвос? Или Колкан?

— Но… Всички знаем, че няма ясни исторически сведения за периода непосредствено след сейпурската инвазия на Континента — казва Малагеш. — Никой не знае какво точно се е случило тогава. Може да е убил Олвос или… или Колкан тогава, нали?

— Възможно е. Знаем само онова, което ни разкриват оскъдните исторически източници. Знаем например, че каджът е използвал оръжието си срещу Божествата, каквото и да е било то, и в резултат те са изчезнали. Но това не означава непременно, че са напълно изчезнали от настоящето ни. Някои чудеса все още са активни. Божествата не са напуснали напълно Континента, без значение какво ни се иска на нас. В архивите ни няма достатъчно информация дори за това как каджът е убил онези, за които знаем, че са били убити — Юков например е бил убит цели три години след като каджът завладял Баликов, факт, който не се споменава в учебниците.

— Това не го знаех — казва Питри. — Мислех, че Юков е бил екзекутиран по време на Голямата чистка. Така са ни учили в училище.

— Да, защото темата за късното убийство на Юков не е политически коректна — казва Шара. — Фактът, че толкова дълго е убягвал на каджа, не говори добре за самия кадж. Юков не е оказал съпротива на сейпурските войски, не ги е атакувал, просто се е скрил от тях. Въпреки това каджът продължил напред или просто е знаел, че понякога трябва първо да сразиш духа на врага си, преди да го сразиш физически. И точно затова е започнал Чистката.

Шара намачква чесъна с ножа, нарязва го на филийки и го слага при пържещия се лук.

— Голямата чистка не е справедливото деяние, което често се описва в сейпурските исторически текстове. Каджът не е използвал оръжието си да унищожи безкръвно всички божествени създания на Континента едновременно. Не ги е прогонил обратно нито в небесата, нито в морето.

— Тогава какво? — пита Питри.

— Извлекли са ги от домовете им, на улицата — казва Шара. Прехвърля ножа в другата си ръка. Дръжката му е мазна и хлъзгава. — Вкарали ги в кошари като животни и ги изклали като такива. За разлика от създателите си, низшите божествени създания можели да бъдат убити и по конвенционалния начин. — Зигруд се усмихва грозно, изглежда, се радва на някакъв неприятен, но скъп спомен. — В Баликов например има няколко масови гроба — продължава Шара. — Кой знае какви кости ще открием там, ако ги разкопаем? Деликатните криле на житир, крилатите понита на Аханас? Костици от пръстите на някоя ховтарик, двайсетопръстите арфистки от двора на Таалхаврас? Смазаните кокалчета на някой мховост, любимите биячи на Юков? Стига, разбира се, каджът и неговата армия да не са ги унищожили до степен на неразпознаваемост… а според мен точно това се е случило. Сигурно са се чувствали напълно в правото си. Нима всички сейпурци не са живели под ботуша на тези създания? Нима не са били те опасни чудовища? Но един войник е описал писъци на болка откъм кладите, пише също, че някои от онези създания приличали на деца и се държали като деца, молели за милост. Каквато, разбира се, не получили.

Малагеш мълчи. Пуретата ѝ дими едва-едва. Зигруд прокарва пръст по острието на ножа си.

Шара проверява ориза, който е оставила да се накисне в пилешки бульон, и соса, който е тъмен и гъст. Подушва соса и добавя щипка чесън.

— Когато чистката свършила, Юков най-сетне се появил. Говори се, че се бил криел в стъклото на прозорец, макар че какво означава това, не знам. Както вече казах, знаем само онова, което ни дава историята. Юков пратил съобщение на самия кадж с молба да се срещнат. Насаме. За изненада на своите лейтенанти каджът се съгласил. Може би е имал предчувствие, не знам, но когато се срещнал с последното Божество, каджът видял — и това е документирано, — че то не представлява заплаха. Юков плачел горко, дълбоко разстроен от смъртта и разрушението, залели Континента.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Вели мне жить
Вели мне жить

Свой единственный, но широко известный во всём мире роман «Вели мне жить», знаменитая американская поэтесса Хильда Дулитл (1886–1961) писала на протяжении всей своей жизни. Однако русский читатель, впервые открыв перевод «мадригала» (таково авторское определение жанра), с удивлением узнает героев, знакомых ему по много раз издававшейся у нас книге Ричарда Олдингтона «Смерть героя». То же время, те же события, судьба молодого поколения, получившего название «потерянного», но только — с иной, женской точки зрения.О романе:Мне посчастливилось видеть прекрасное вместе с X. Д. — это совершенно уникальный опыт. Человек бескомпромиссный и притом совершенно непредвзятый в вопросах искусства, она обладает гениальным даром вживания в предмет. Она всегда настроена на высокую волну и никогда не тратится на соображения низшего порядка, не ищет в шедеврах изъяна. Она ловит с полуслова, откликается так стремительно, сопереживает настроению художника с такой силой, что произведение искусства преображается на твоих глазах… Поэзия X. Д. — это выражение страстного созерцания красоты…Ричард Олдингтон «Жить ради жизни» (1941 г.)Самое поразительное качество поэзии X. Д. — её стихийность… Она воплощает собой гибкий, строптивый, феерический дух природы, для которого человеческое начало — лишь одна из ипостасей. Поэзия её сродни мировосприятию наших исконных предков-индейцев, нежели елизаветинских или викторианских поэтов… Привычка быть в тени уберегла X. Д. от вредной публичности, особенно на первом этапе творчества. Поэтому в её послужном списке нет раздела «Произведения ранних лет»: с самых первых шагов она заявила о себе как сложившийся зрелый поэт.Хэрриет Монро «Поэты и их творчество» (1926 г.)Я счастлив и горд тем, что мои скромные поэтические опусы снова стоят рядом с поэзией X. Д. — нашей благосклонной Музы, нашей путеводной звезды, вершины наших творческих порывов… Когда-то мы безоговорочно нарекли её этими званиями, и сегодня она соответствует им как никогда!Форд Мэдокс Форд «Предисловие к Антологии имажизма» (1930 г.)

Хильда Дулитл

Проза / Классическая проза