Градина на желанията

Хънтър Джон глуповато се усмихна и посегна да избърше червилото.

—    Ема дойде в службата и ми каза.

—    Значи си поел кормилото на семейния бизнес. -Да.

Компанията „Матисън“ притежаваше няколко завода за строителни елементи, намиращи се на двайсетина минути път с кола от Баскъм. Хънтър Джон и Сидни се бяха запознали там през лятото, когато тя работеше като секретарка в администрацията, а той караше задължителния стаж. Срещаха се в кабинета на баща му, когато той отиваше на обяд, и се любеха. Понякога, когато нямаше много работа, сядаха на купчина дървесен материал пред склада, за да изпушат по цигара.

Сидни се запита какъв ли е животът му сега... Наистина ли бе влюбен в Ема или тя го беше впримчила, предлагайки му горещ секс — запазената марка на всички жени от фамилия Кларк. Именно тя предложи да научи Сидни как да прави съвършената орал-на любов. Много години по-късно един мъж най-сет-не каза на Сидни, че „техниката“ й е погрешна. Едва сега тя си даваше сметка, че „приятелката“ й я е заблудила нарочно. По онова време изобщо не подозираше, че Ема харесва Хънтър Джон. Той пък често казваше, че Ема често го изнервя. Тогава тя не бе прозряла истината, тогава бе сляпа за очевидното.

—    Може ли да седна? — попита той.

—    Искаш ли да те подстрижа? Много ме бива.

—    Не, благодаря. Обаче не искам да изглежда, че съм се отбил да си побъбрим - добави той и седна на нейния стол.

Сидни забели очи:

—    Боже опази!

—    Държа да поговорим, да се изясним. Смятам, че е редно. — Хънтър Джон се славеше с това, че винаги постъпваше правилно. Той беше съвършен. Той бе примерният син. — Онази вечер на празненството... не знаех, че ще присъстваш. И Ема не подозираше. Изненадахме се също като теб. Ариел беше възложила всичко на Клеър. Никой не знаеше, че работиш при нея.

—    Не бъди наивен, Хънтър Джон. Щом Елиза Бофорт е знаел, значи целият град е бил информиран.

Лицето му помръкна:

—    Съжалявам, че стана така, но нямаше друг начин. Както видя, вече съм щастливо женен.

—    Мили Боже! - възкликна Сидни. - Всички ли си мислят, че се върнах заради теб?

—    Ако не е така, защо се върна?

—    Нима това не е градът, в който се родих и израснах?

—    Така е, но ти се срамуваше от мнението на местните хора за теб.

—    Ти — също.

Хънтър Джон въздъхна, а тя се запита кой е този човек. Струваше й се, че вече не го познава.

—    Обичам жена си и децата — избърбори той. -Животът ми е прекрасен, за нищо на света не бих го заменил за друг. Да, навремето те обичах, Сидни. Нямаш представа какво ми струваше да се разделя с теб... много страдах.

—    Толкова много, че потърси утеха в брак с Ема?

—    Оженихме се набързо, защото тя забременя. С нея се сближихме едва след заминаването ти. Стана съвсем случайно.

120

На Сидни не й беше до смях, но не можа да се въздържи:

-    Отново ще те попитам — толкова ли си наивен, Хънтър Джон?

Въпросът й явно го жегна, защото той побърза да заяви:

-    Тя е най-хубавото в живота ми.

Лъжата му я вбеси и я накара да възкликне:

-    Видя ли Нотр Дам? Пътува ли из Европа, както мечтаеше?

-    Не. Бяха глупави мечти.

-    Струва ми се, че си се отказал от всичките си мечти.

-    Аз съм Матисън. Длъжен бях да постъпя така, както се очаква от наследника на семейната компания.

-    А пък аз съм Уейвърли и ще те прокълна!

Той потрепери, сякаш й беше повярвал, а Сидни

неочаквано изпита усещане за надмощие. Ала след миг Хънтър Джон се усмихна:

-    Я стига! Мразиш, че си Уейвърли.

-    Върви си - прошепна тя, а когато той понечи да си извади портфейла, добави: - Да не си посмял да платиш въображаемо подстригване.

-    Извинявай, Сидни. Не мога да се променя. Явно се отнася и за теб.

Тя го проследи с поглед и ненадейно си помисли: „Колко съм загубена! През целия си живот съм обичала само един мъж.“ И то мъж, който от самото начало бе съжалил за младежката си страст към нея, докато тя смяташе, че любовта им ще е вечна.

Жалко, че всъщност не знаеше нито едно проклятие.

Клеър кимна на сестра си, която привечер влезе в кухнята:

-    Започвах да се тревожа за теб. Бей си е в стаята.

Сидни отвори хладилника и извади бутилка с минерална вода.

-    Останах до по-късно — промърмори.

-    Как беше на работа?

-    Нормално. - Тя се приближи до умивалника и загледа Клеър, която миеше боровинки под силната водна струя. - Какво правиш? Пак ли ще го занесеш на Тейлър?

-Да.

Сидни взе китката сини цветя, която беше на плота до мивката, и ги помириса:

-    Как се наричат?

-    Метличини. Ще украся с тях боровинковите тар-талети.

-    И какво означават?

-    Метличината помага на хората да намерят примерно ключове, които са забутали някъде, или някакви важни документи — излъга Клеър, без да й мигне окото.

-    Тоест искаш Тейлър да разбере, че не си онова, което той търси.

Клеър се поусмихна:

-    Без коментар.

Сидни я погледа как работи, после замислено промърмори:

-    Странно, че не съм я наследила.

-    Кое по-точно?

-    Онази загадъчна чувствителност, която притежавате двете с Иванел. И баба, разбира се. А мама? Какво ще кажеш за нея?

122