Градина на желанията

-    Майка ви е родила две красавици, така си е. Само че днес май сте много кисели.

-    Това е първата гореща вълна през тази година. Жегата изнервя всички — промърмори Клеър, взе голямата кана и наля на гостенката чай с лед. - А ти как си? Не съм те виждала от няколко дни.

9. Градина на желанията

Иванел взе чашата и се настани на люлеещия се стол:

—    Имам си гост.

—    Кой е?

—    Фред Уокър засега ще живее у дома.

—    Така ли? — изненада се Клеър. — Не те ли притеснява?

—    Никак.

—    Вероятно мушкатото не е подействало.

Иванел вдигна рамене и отпи от чая:

—    Той не е имал възможност да го използва.

Клеър погледна към съседната къща и замислено

промълви:

—    Дали Фред ще се съгласи да му върна парите и да ми го даде?

—    Сигурно. Друг клиент ли имаш?

—    Не.

Сидни изчурулика:

—    Може би смята да го изпробва върху Тейлър.

Сестра й я изгледа накриво, но не възрази, защото беше самата истина.

Иванел остави чашата и заровичка из голямата си торба.

—    Всъщност дойдох, за да ти дам един подарък. — Извади широка бяла панделка и я подаде на Клеър. — Фред се опита да ме разубеди - каза, че използваш шноли и че тези панделки били за жени с къса коса. Само че той не разбира. Трябва да ти я дам и туйто. Отдавна не съм живяла с мъж. Бях забравила, че са упорити като мулета. Обаче миришат хубаво.

Сестрите се спогледаха.

—    Иванел, нали знаеш, че той е гей? — меко попита Клеър.

130

—    Разбира се. - Старицата се засмя — изглеждаше подмладена и щастлива. — Обаче съм поласкана, че не само вие двете харесвате компанията ми. Хайде стига за мен. Сидни, как е новата работа?

Сидни и Бей седяха на люлката, която е задължителна за всички веранди в Америка.

—    Всичко е благодарение на теб — отвърна Сидни.

- Ако не ми беше подарила блузата, която върнах в магазина, нямаше да вляза в „Бяла врата“ и да попитам за работа.

—    Фред каза, че през седмицата няколко пъти те видял да купуваш кафе за колежките, веднъж си помела пода.

—    Засега правя само това.

—    Какво става всъщност? — намеси се Клеър. Забелязала бе, че напоследък сестра й няма настроение. Отначало беше във възторг, че ще работи в „Бяла врата“, но след няколко дни започна да се прибира у дома все по-рано и да се усмихва все по-рядко. Самата Клеър изпитваше смесени чувства относно това рисковано начинание. Харесваше й да работи със Сидни, да бъдат заедно. Само че сестра й цялата грейваше, когато заговореше за коса и прически. Всяка сутрин тръгваше толкова обнадеждена.

—    Редовните клиентки са близки със семействата Кларк и Матисън. На третия ден Хънтър Джон се отби да ме види. Очевидно някои хора - няма да им кажа имената - не са доволни от вниманието му към мен и са решили да ми правят бойкот. И преди нямах клиентки, сега поне знам причината.

—    Подстрига ли го?

—    Не ми позволи. Жалко, защото правя страхотни мъжки прически. Аз подстригах Тейлър.

—    Така ли?

—    Да. Подстригвам и себе си, и Бей.

—    Така значи... бойкотират те — замислено промърмори Клеър. — Дори не ти дават възможност да се докажеш.

—    Ако продължавам така, ще се наложи да се откажа. — Сидни прегърна дъщеричката си. - Няма значение, ще имам повече време за Бей. И ще мога да ти помагам, когато съм ти необходима.

***

През целия си живот Клеър беше стъпвала само три път във фризьорски салон — когато косата й станеше прекалено дълга, отиваше и казваше, че иска да я намалят с няколко сантиметра. Посещаваше само салон „Стил“, чиято собственичка беше Мейвис Адлър. Навремето Мейвис идваше в дома им да подстригва баба й, което според Клеър бе гаранция за работата й.

Не се мислеше за недодялана селянка и няколко пъти беше минавала край „Бяла врата“, но когато влезе в просторното фоайе, видя луксозните кожени канапета, оригиналните картини и цяла сюрия от най-богатите жени в града (повечето бяха търсили услугите й за организиране на различни празненства), тя изведнъж се почувства като риба на сухо.

Веднага забеляза сестра си, която метеше пода около стола на своя колежка. Бе толкова красива, но изглеждаше безкрайно самотна и дори изоставена.

Сидни я видя и се приближи до нея:

—    Клеър, какво се е случило? Къде е Бей? Добре ли е?

132

—    Разбира се, че е добре. Помолих Иванел да я наглежда за час-два.

—    Защо?

—    Защото искам да ме подстрижеш.

***

Около двете сестри се струпа тълпа стилистки и клиентки. Ребека, собственичката на „Бяла врата“, стоеше встрани като строга учителка и чакаше Сидни да започне. Шепотът на жените, коментиращи прекрасната коса на Клеър и как тя се оставя в ръцете на момиче, което не е доказало какво може, бе като сви-стене на леден вятър.

—    Имаш ли ми доверие? — попита Сидни, докато нагласяваше стола, след като беше измила косата на сестра си.

Клеър срещна погледа й в огледалото:

—    Разбира се.

Сидни обърна въртящия се стол така, че сестра й да не може да се оглежда.