Градина на желанията

— Остави ме на мира, Тейлър — прошепна, когато той се отдръпна от колата. - Това не биваше да се случи. И няма да се повтори.

Седна зад волана и натисна газта. По пътя към къщи не спря на нито един червен светофар.

Девета глава

Преди повече от век членовете на фамилията Уейвърли бяха състоятелни и уважавани. След време, когато загубиха парите си вследствие на неразумни инвестиции, семейство Кларк тайно злорадстваха. Те бяха заможни земевладелци, притежаваха плантации за памук и овощни градини, в които отглеждаха най-вкусните и сочни праскови. Уейвърли не притежаваха тяхното богатство, но бяха загадъчни аристократи от Чарлстън, които си издигнаха помпозна къща в Баскъм и се държаха по-надменно, отколкото имаха право.

Щом научиха за разоряването на Уейвърли, жените от фамилията Кларк затанцуваха под тайнствената светлина на полумесеца. После влязоха в ролята

168

на благодетелки и започнаха да носят на обеднелите аристократи вълнени шалове, проядени от молците, и безвкусни торти, приготвени без захар. Истинската им цел беше да видят колко е мръсна къщата, след като няма прислуга да я поддържа, и колко са празни стаите след продажбата на повечето мебели.

Рийси, прапралелята на Ема Кларк, открадна ябълките от задния двор и така започна цялата история. Жените от фамилията Уейвърли (дрехите им бяха закърпени и явно сами си правеха прическите) пожелаха да покажат на дамите от семейство Кларк градината си, защото само нея поддържаха успешно без чужда помощ. Рийси им завидя - нейната градина не можеше да се сравнява с тази. Накъдето и да се обърнеше, виждаше прекрасни червени ябълки, и тя тайно напъха няколко в джобовете, в чантичката си и дори в пазвата си. Несправедливо беше Уейвърли да имат толкова хубави ябълки, след като дори не ги ядяха. Пък и дървото сякаш я подтикваше да ги вземе и хвърляше плодовете около нея.

Вкъщи тя даде плодовете на готвачката и й нареди да направи ябълково масло. Седмици наред всички жени от семейство Кларк имаха толкова прекрасни и еротични сънища, че започнаха да стават по-рано, бързайки да закусят. Оказа се, че сексът е най-важно-то в живота им - констатация, която едва ли би изненадала съпрузите им, често изнемощели от ненаситните си партньорки, но готови да ги обсипват с подаръци и да им прощават всички своеволия и капризи.

Накрая обаче ябълковото масло свърши и еротичните закуски приключиха. Направиха друго, но не беше същото. Рийси знаеше, че причината е в онези ябълки, ябълките на Уейвърли. Завистта я подлудя-

ваше, тя си въобразяваше, че дървото дарява еротични сънища на всеки, който опита плодовете му. Нищо чудно, че онези Уейвърли винаги изглеждаха толкова самодоволни и щастливи. Не беше справедливо! Не беше справедливо дървото да е в техния двор, а не в двора на Кларкови.

Не можеше да каже на родителите си какво е направила. Би потънала в земята, ако някой разбереше, че е откраднала нещо, камо ли от наскоро обедняло семейство. Късно една нощ тайно се измъкна от леглото си и крадешком се добра до къщата на Уейвърли. Покатери се на оградата от ковано желязо, обаче полата й се закачи за един шип и тя увисна с главата надолу. Уейвърли я откриха едва на сутринта. Повикаха родителите й, после финиъс Йънг, най-силният мъж в града, я свали от оградата, след което незабавно я заточиха в Ашвил при строгата й леля Една.

След два месеца Рийси прекара незабравима лю-бовна нощ с един от конярите. Тъкмо това бе сънувала, когато ябълковото масло присъстваше на трапезата им. Беше готова да се примири с живота в дома на суровата леля Една в замяна на нощите, изпълнени с похот и секс, обаче след няколко седмици я завариха с палавия младеж в обора и на бърза ръка я омъжиха за един проклет старец. Тя никога повече не изпита щастие, нито сексуално удовлетворение.

Реши, че вината е на онези Уейвърли, и когато остаря, си постави за цел всяко лято да гостува в Баскъм, за да втълпява на децата от семейство Кларк какви ужасни егоисти са Уейвърли, задето пазят само за себе си вълшебното дърво.

И омразата остана насадена у фамилия Кларк много след като причината бе забравена.

170

В деня след празничния Четвърти юли Ема Кларк Матисън реши да приложи изпитания трик на предшественичките си, за да получи каквото иска. Сутринта с Хънтър Джон се любиха така страстно, че ако не бяха усилили радиото, децата щяха да чуят стоновете им. После, като го видя омаломощен и щастлив, тя започна да злослови по адрес на Сидни. Целта й бе да го накара да сравни сексапилната си съпруга с онази беднячка с грозни дрехи, която отгоре на всичко изглеждаше и много остаряла. Обаче Хънтър Джон отказа да говори за някогашната си любима, подчертавайки, че тя вече няма място в живота им.

После отиде да вземе душ, а Ема гневно прехапа устни. Така беше побесняла от яд, че й хрумна само едно.

Изчака мъжа си да тръгне на работа, телефонира на майка си и се разрида.