Градина на желанията

-    Май ти си първият, който ми го казва.

-    Струва си да почакаш за най-хубавите неща.

***

-    Няма ли да останеш за фойерверките? - попита Тейлър, като видя, че Клеър прибира в кашони празните бутилки от виното. Неусетно се беше приближил и стоеше зад нея, но тя не се обърна. Ако го стореше, щеше да се превърне в жена, която се бои от

164

чувствата на един почти непознат човек. Докато стоеше с гръб, си оставаше предишната самоуверена Клеър, каквато бе, преди Тейлър да се появи в живота й и Сидни да се върне в родния дом.

Сестра й и Бей бяха разпънали одеялото и чакаха да се стъмни достатъчно, за да започне зарята. Клеър беше забеляза, че Хенри Хопкинс седна при тях, и не можеше да се освободи от мисълта, че младежът харесва Сидни.

Защо това я тревожеше? Защо я тревожеше, че Фред помага на Иванел?

Съпротивата й рухваше като подпорна стена и тя се чувстваше безкрайно уязвима. Тейлър бе избрал най-неподходящия момент.

—    Гледала съм това представление — отвърна все така с гръб към него. - Завършва с „Бум!“.

—    Развали ми изненадата. Разрешаваш ли да ти помогна?

Тя подхвърли „Не, свърших!“ и грабна два кашона.

—    Добре. — Той вдигна другите два. — Тогава ще взема тези.

Тръгна подир нея, докато тя прекосяваше моравата на път към минивана, паркиран на улицата. Клеър изпитваше усещането, че погледът му се забива във врата й. За пръв път осъзнаваше колко е уязвима жена с къса коса - на показ излизаха местенца, скрити преди - шията й, раменете, облите й гърди.

—    От какво се страхуваш, Клеър? — прошепна той.

—    Не знам за какво говориш. — Тя отключи зад-ната врата на минивана и остави вътре кашоните. Тейлър спря до нея и също остави товара си.

—    Боиш ли се от мен? — попита тихо.

. — Глупости! Защо да се боя? — намръщи се тя.

—    Страхуваш ли се от любовта?

—    Какво нахалство, какво самомнение! — Клеър завърза кашоните, за да не се преобърнат при движението на колата. - Щом те отблъсквам, значи се страхувам от любовта. Желязна логика, няма що.

—    Боиш ли се да се целуваш?

—    Няма нормален човек, който да се страхува от това. - Тя затвори задните врати на минивана и се обърна... Тейлър беше по-близо, отколкото бе очаквала. Прекалено близо. — Не си и помисляй! -възкликна и притисна гръб до колата, когато той пристъпи към нея.

—    Най-обикновена целувка - промърмори той, а Клеър си помисли, че е невъзможно да е толкова близо и да не я докосва. - Няма нищо страшно, нали така?

Тейлър опря длан на вана близо до рамото й. Разбира се, тя можеше да се изплъзне и отново да му обърне гръб. Но когато той наведе глава, Клеър за пръв път забеляза едва видимите бръчки около очите му и дупчицата на ухото му, подсказваща, че навремето е носил обичка. Те загатваха неизвестни подробности за него, разказваха небивалици, омайваха я да ги изслуша. Клеър не желаеше да го опознае отблизо, ала прояви мъничко любопитство и съпротивата й рухна.

Усети устните му върху своите, леко изтръпване и топлина като от канелено масло. Нима това бе всичко? Не беше толкова неприятно. Тейлър леко наклони глава и странна тръпка разтърси тялото й. Тя изненадано ахна, в този момент нещата излязоха от контрол. Езикът му проникна между устните й и пред

166

очите й се заредиха безброй налудничави видения. Не възникваха в нейното съзнание, а й се предаваха от него — в един миг бяха голи в леглото, после се държаха за ръце, закусваха заедно, заедно вървяха към старостта. Каква бе тази безумна, но така прекрасна магия? Тейлър я притискаше толкова силно до колата, че я повдигаше. Тя си каза, че няма да издържи и ще умре, ала нямаше сили да се откъсне от този мъж, от този прекрасен мъж.

Доскоро се питаше какво ли ще е да се целунат, дали нервността й ще се изпари, или състоянието й ще се влоши. Сега откри, че той е поел тревогата й и я излъчва като нагрят камък, за да я стопли. Какво откровение!

Като в просъница чу подсвиркванията, отдръпна се и видя как някакви тийнейджъри минават наблизо и се подсмихват.

Проследи ги с поглед, докато отминаха. Тейлър не помръдваше. Дишаше на пресекулки и с всяко вдишване се притискаше до гърдите й, които изведнъж бяха станали чувствителни до болка.

—    Пусни ме - промърмори тя.

—    Едва ли ще мога.

Клеър го отблъсна и се изплъзна от прегръдката му. Тейлър се облегна на минивана, сякаш нямаше сили да стои изправен. Тя разбра причината едва когато понечи да заобиколи колата и да седне зад волана - краката й се подкосяваха, чувстваше се така, сякаш е гладувала дни наред, сякаш е била неподвижна години наред.

—    И всичко това само от една целувка — изстена Тейлър. - Ако някога се любим, цяла седмица няма да дойда на себе си.

Говореше за бъдещето толкова уверено. Образите, излъчващи се от съзнанието му, бяха толкова ярки. Само че тя не можеше да се влюби в него, защото тогава всичко щеше да свърши. Да, подобни истории неизменно свършваха. Тя не можеше да приеме удоволствието, понеже до края на живота си щеше да го желае, да страда от него.