Градина на желанията

де и отпусна глава на рамото му. Косата й беше мека като коприна. Тейлър прокара пръсти през гъстите кичури, после докосна раменете й, потърка гърба й — опитваше се да я утеши, но не знаеше как.

След малко тя се отдръпна и го погледна. Очите й още бяха влажни от сълзите. Колебливо се пресегна и замилва лицето му, пръстите й проследиха очертанията на устните му, после тя се наведе да го целуне, а Тейлър не помръдваше, сякаш беше напуснал тялото си и наблюдаваше сцената отстрани. В главата му се въртеше само една натрапчива мисъл — че ще е глупаво, ако припадне. Клеър се отдръпна и това му подейства като шок и го върна към действителността. „Не!“ - каза си и прилепи устни към нейните. Минутите се нижеха, сърцата на двамата биеха като едно. Тейлър се опита да си напомни, че е дошъл да я утеши, да премахне болката й, а не да изпита удоволствие. Но и за нея изживяването бе прекрасно, защото по едно време страстно ухапа уст-ната му.

—    Кажи ми да престана — прошепна Тейлър.

—    Не преставай! — Тя целуна шията му. — Нека е още по-хубаво.

Заразкопчава ризата му бавно, с треперещи пръсти, разгърна я, дланите й се плъзнаха по гърдите му, после по гърба му. Прегърна го и допря страна до сърцето му. Тейлър изпъшка. Енергията, излъчваща се от нея, тази нажежена лава от неудовлетворени чувства му причиняваше физическа болка и същевременно беше тъй приятна. Само че беше прекалено много, за да може да я поеме цялата.

„Сигурно ще умра — помисли си, замаян от опиянението. - Какво пък, всеки мечтае за такъв край...“

190

Смъкна ризата си, но Клеър не го пускаше. Притисна я към себе си и отново я зацелува, тя го блъсна на земята и се просна върху него. Лежаха в леха с някаква билка - може би тамян - и миризмата й беше опияняваща. Странно, но усещането му беше познато, сякаш вече го беше изживял.

Клеър се отдръпна да си поеме дъх. Беше го възсед-нала, дланите й, опрени на гърдите му, изпращаха еротични послания. По страните й още се стичаха сълзи.

-    Моля те, не плачи! Моля те. Готов съм на всичко, за да не плачеш.

-    На всичко ли?

-Да.

-    Ще си спомняш ли тази нощ утре? Ще я забравиш ли утре?

Той се поколеба:

-    Молиш ли ме да я забравя?

-    Да.

-    Добре тогава.

Клеър съблече нощницата си и дъхът му секна отново. Нежно докосна гърдите й и тя изстена.

Тейлър мигом се отдръпна. Чувстваше се така, сякаш отново бе плах юноша.

-    Не знам какво да правя - прошепна.

Тя легна отгоре му, гърдите й се притиснаха до неговите:

-    Само не преставай.

Тейлър я прегърна, обърна я по гръб и се озова върху нея. Зацелува я като обезумял, а тя го хвана за косата и обви бедра около него. Не, не биваше да я люби сега. Сега тя не беше на себе си, а на следващия ден щеше да го мрази, да го прогони от живота си. Затова го беше помолила да забрави.

—    Не преставай! — прошепна му, когато той откъсна устни от нейните.

—    Няма. - Обсипа с целувки шията й, гърдите й, захапа едното й зърно. Отново му се стори, че го е правил и преди, но, разбира се, това бе невъзможно.

Ненадейно си спомни.

Сънят!

Беше сънувал тази нощ!

Знаеше какво ще се случи, как ще ухаят билките наоколо, какъв вкус ще има тялото на Клеър.

Всичко, свързано с нея, бе предопределено от съдбата. Беше дошъл в Баскъм, следвайки мечта, която така и не се сбъдна, но доведе до тази нощ.

***

Клеър потръпна от утринния хлад. Край нея нещо префуча и тупна на земята.

Тя отвори очи — на сантиметри от лицето й се червенееше ябълка. След миг още една тупна наблизо.

Отново беше заспала в градината. Не беше нещо ново, случвало й се беше десетки пъти. Тя седна, почисти пръстта от косата си и машинално посегна за градинските си сечива.

Само че нещо не беше наред. Земята беше топла, а ветрецът й се стори бръснещ. Чувстваше се някак...

Погледна надолу и ахна.

Беше гола!

А Тейлър беше топлата земя.

Отворил беше очи и се усмихваше:

—    Добро утро.

Изведнъж тя си спомни всяка еротична подробност от изминалата нощ, всяка негова страстна ласка. След

192

секунди осъзна, че е гола и се взира в него като малоум-на. Скръсти ръце на гърдите си и се озърна за нощницата си. Видя, че Тейлър лежи върху нея, и я издърпа. Побърза да я облече, изпитвайки облекчение, че поне за няколко секунди лицето й ще е скрито от тъканта. Господи, къде беше бельото й? Видя бикините си на земята и ги грабна.

-    Замълчи! - възкликна и се изправи. - Не казвай нито дума. Обеща да забравиш всичко.

Тейлър сънено потри очи:

-    Дадено.

Тя отново го загледа. В косата му имаше пръст и ароматни треви. Беше само по боксерки и по цялото му тяло имаше белези от изгарянията, причинени от ръцете й, ала той не се оплакваше. Не и снощи, не и сега. Как бе могъл да се въздържи, да доставя наслада само на нея, без да мисли за себе си?

Клеър се врътна и тръгна по пътеката, но се спря, когато той се провикна:

-    Пак заповядай.

Незнайно защо това подобри настроението й. Какво нахалство - той очакваше да му благодари. Обърна се и подхвърли с леден тон:

-    Какво каза?

Тейлър посочи рохкавата пръст:

-    Ти си го написала.