Градина на желанията

-    Чувала съм, че са от различни мъже. Майката била луда глава. Избягала от Баскъм, родила деца, довела ги в града и отново отпратила нанякъде. Доколкото разбирам, проявяваш интерес към Клеър.

-    Така е.

-    Е, стискам ти палци. - Ана се изправи. - Само гледай да не оплетеш конците. Не ми се търси друга фирма за организиране на нашите тържества, зашото ти си разбил сърцето на Клеър.

Късно вечерта Тейлър седна да проверява курсовите работи на студентите, но все не можеше да се съсредоточи, защото мислеше само за Клеър. Оказа се, че Ана не я познава добре. Никой не я познаваше. Изглежда, само Сидни можеше да му помогне да надникне в душата на жената, обсебила мислите му от ; първия миг, в който я заговори.

Беше обещала да поговори със сестра си и той с нетърпение чакаше да му се обади. А може би сутринта щеше да отиде направо в салона за красота.

186

Телефонът на бюрото му иззвъня и той грабна слушалката:

-    Ало?

-    Тейлър, обажда се Сидни.

-    Слава Богу! Надявах се да позвъниш.

-    Слушай внимателно — тихо каза тя. - Сестра ми е в градината. Портичката е отключена. Възползвай се от възможността.

-    Тя каза, че не иска да ме вижда. - Тейлър се поколеба. - Или ме е излъгала?

-    Струва ми се, че си й необходим. За пръв път я виждам в такова състояние.

-    Какво?

-    Все едно е нажежена жица. Изгаря всичко, до което се докосне.

Тейлър си помисли, че чувството му е познато.

-    Идвам веднага — промълви.

Прекоси двора и заобиколи къщата на Уейвърли, за да влезе в градината. Дървената портичка наистина беше отключена и той я отвори.

Лъхна го миризмата на джоджен и розмарин, все едно беше влязъл в кухня и на печката вряха различни билки.

Лампите от двете страни на пътеката, подобни на онези, които осветяват самолетните писти, хвърляха жълтеникава светлина. В дъното на градината смътно се очертаваше силуетът на ябълковото дърво, което леко потрепваше. Тейлър зърна Клеър, коленичила до лехата с билките, и дъхът му спря за миг. Късата й коса беше прибрана с широката бяла кордела. Носеше дълга бяла нощница с презрамки. Стегнатите й гърди се полюшваха, докато тя разравяше пръстта с малко гребло. Изведнъж му прималя, затова се наве-

де, подпря длани на коленете си и няколко пъти дълбоко пое въздух.

Сидни беше права - положението му беше безнадеждно.

След секунди почувства, че може да се изправи, без да изгуби съзнание, и бавно тръгна към Клеър — не искаше да я стресне. Беше на няколко крачки от нея, когато тя захвърли греблото. Тейлър забеляза, че листата на някои растения са потъмнели, сякаш бяха изгорели. Други бяха спаружени като от силна топлина. Тя вдигна глава и го погледна. Клепачите й бяха почервенели и подпухнали.

Мили Боже, нима беше плакала?

Сърцето му се късаше, когато видеше някой да плаче. Студентките познаваха тази му слабост и не пропускаха да се възползват от нея. Ако първокурс-ничка не смогваше да изпълни възложената й задача, пускаше по някоя сълза и Тейлър веднага й даваше отсрочка, дори предлагаше да се застъпи за нея пред другите преподаватели.

Клеър потрепери и извърна очи:

-    Върви си, Тейлър.

-    Какво ти е?

-    Нищо ми няма! - Тя се пресегна за греблото.

-    Моля те, не плачи.

-    Какво те засяга? Не е свързано с теб. Неволно си ударих палеца и плача от болка.

-    Сидни нямаше да ме повика, ако беше само това.

Думите му сякаш натиснаха някакъв бутон в нея. Тя рязко вдигна глава:

-    Сидни те е повикала?

-    Каза, че си разстроена.

188

Тя се поколеба, после думите потекоха като буен поток:

—    Как е могла да ти се обади?! Сигурно съвестта няма да я гризе, ако ти ме наглеждаш, след като замине завинаги. Нима не знае, че и ти ще си тръгнеш? Всъщност откъде да знае, след като само тя зарязва хората! Нея не са я изоставяли.

—    Заминава завинаги ли? - изуми се Тейлър. - И аз, така ли?

Устните на Клеър затрепериха:

—    Всички ме изоставяте. Майка ми, баба ми, Сидни. Дори Иванел сега си има някого.

—    Първо, нямам намерение да напускам града и работата си. Второ, за къде заминава Сидни?

Тя отново извърна глава:

—    Не знам. Но се страхувам, че ще си тръгне.

„Сестра мй харесва стабилността“ - бе казала Сидни. Тази жена бе изоставена от най-скъпите си същества и бе решена да не го допусне отново. Краката му се подкосиха от това прозрение. Едва сега изтълкува поведението й. Разбира се, бе живял достатъчно дълго в съседство с жените Уейвърли, за да разбере, че има зрънце истина в градската легенда, обаче Ана имаше право за едно. Клеър не беше магьосница, а човешко същество като всички други. И като тях изпитваше тъга и болка.

—    О, Клеър! - Той коленичи до нея.

—    Не ме гледай така!

—    Не мога да се спра. — Тейлър протегна ръка и докосна косата й. Изненада се, когато тя не се отдръпна, а наклони глава към дланта му. Очите й бяха затворени, изглеждаше безкрайно уязвима.

Той пропълзя по-близо до нея и с длани обгърна лицето й. Колената им се докоснаха, Клеър се приве-