i ea1403da12425be3

можеше да види кръвта по тях. - Това, което причиних на нея, е най-лошото от всичко.

Особено защото беше тя. Тя дойде да ме спаси, а аз...

Той поклати глава.

- Сторих й ужасни неща. И на други. Не мога да я погледна в очите след всичко това.

Непростимо е.

- Не е, – ядно каза Лиса. – Не беше ти. Не и наистина. Тя ще ти прости.

- Не. За мен няма прошка, не и след това. Не я заслужавам, не заслужавам дори да съм

около нея. Единственото, което мога да направя...

Той отиде обратно до Лиса и за всеобщо удивление, падна пред нея на колене.

- Единственото, което мога да направя... единственото изкупление, което мога да

опитам,... е да ти се отплатя за това, че ме спаси.

- Дмитрий – започна тя мъчително. – Казах ти...

- Усетих силата. В онзи момент усетих как върна душата ми обратно. Усетих, че я

излекува. Това е дълг, който няма да успея да изплатя никога, но се кълна, че ще

прекарам остатъка от живота си в опити да го направя.

Той гледаше нагоре към нея с онова очарователно изражение на лицето си.

- Не искам това. Няма за какво да ми се отплащаш.

- Имам да ти се отплатя за всичко! – възрази той. – Дължа ти живота си... душата си.

Това е единственият начин някога да се приближа до компенсирането за всичко. Не е

достатъчно, но е всичко, което мога.

Той сключи ръце.

- Кълна се... Всичко, от което имаш нужда – всичко, което е в моя власт, – ще го

направя. Ще ти служа и ще те защитавам до края на живота си. Ще направя всичко,

което искаш. Имаш лоялността ми завинаги.

Лиса отново започна да казва, че не иска това, когато й хрумна една хитра идея.

- Ще видиш ли Роуз?

Той направи физиономия.

- Всичко, освен това.

- Дмитрий...

- Моля те. Ще направя всичко друго за теб, но ако я видя... ще е твърде мъчително.

Вероятно това бе единствената причина, която можеше да накара Лиса да зареже

темата. Това и отчаяното, обезсърчено изражение на Дмитрий. Никога не го бе виждала

такъв, нито пък аз. Той винаги бе изглеждал толкова непобедим в моите очи и сега тази

проява на уязвимост не го направи по-слаб за мен. Направи го просто по-сложен.

Накара ме да го обичам повече – и да искам да му помогна.

Лиса успя само да му кимне леко в отговор, преди един от пазачите да каже, че трябва

да напусне. Дмитрий все още бе на колене, когато я изведоха навън, взирайки се в нея с

изражение, което казваше, че тя беше най-близкото нещо до надежда, което той имаше.

Сърцето ми се изпълни едновременно със съжаление и ревност... и малко гняв. Аз бях

тази, която той трябваше да гледа по този начин. Как смееше? Как смееше той да гледа

Лиса, сякаш тя беше най-прекрасното нещо на света? Вярно, тя бе направила много, за

да го спаси, но аз бях тази, която бе пътувала по целия свят заради него. Аз бях тази, която бе рискувала живота си неведнъж заради него. И по-важното – аз го обичах. Как

можеше той да загърби това?

И двете с Лиса бяхме объркани и обезпокоени, когато тя напусна сградата. И двете

бяхме смутени заради състоянието на Дмитрий. Независимо от това колко ядосана бях

заради отказа му да ме види, все още се чувствах ужасно, като виждах колко слаб беше.

Убиваше ме. Никога преди не се беше държал по този начин. След атаката над

Академията, той беше тъжен и опечален заради загубата. Това бе различна форма на

отчаяние. Беше дълбока депресия и той предчувстваше, че няма да успее да се измъкне

от нея. Двете с Лиса бяхме шокирани от това. Дмитрий винаги беше човек на

действието, някой, който бе готов да се изправи след трагедия и да започне нова битка.

Но това... Това не приличаше на нищо, което бях виждала по-рано у него и с Лиса

отчаяно търсехме идеи за преодоляването на това. Нейният план беше деликатно да се

приближава и да продължи да говори с него, докато в същото време убеди Двореца, че

Дмитрий вече не е заплаха. Моето решение на проблема беше да отида при Дмитрий,

независимо от това, което твърдеше, че иска. Щях да експлодирам в или извън затвора.

Трябваше да е лесно да вляза в килията. Бях сигурна, че веднъж щом ме види, щеше да

промени мнението си за всички тези глупости за изкуплението. Как можеше да мисли

наистина, че няма да му простя? Аз го обичах. Разбирах го. И докато властите не се

убедяха, че той не е опасен... е, моят план все още беше леко неясен, по подозирах, че

ще включва крясъци и блъскане на врати.

Лиса отлично знаеше, че съм наблюдавала срещата й с Дмитрий и затова не се

чувстваше длъжна да дойде да се видим, не и когато знаеше, че все още можеше да се

възползват от нея в медицинския център. Бе дочула, че Eйдриън почти бе припаднал

след всичката магия, с която си бе послужил, за да помогне на останалите. Изглеждаше

толкова нетипично за него, толкова неегоистично... беше извършил велики дела,

плащайки голяма цена за тях.

Ейдриън.

Имаше проблем. Не бях имала шанс да го видя, откакто се върнах от боя в склада. И

освен, че чух, че е лекувал други, всъщност не се бях сещала за него. Бях казала, че ако

Дмитрий наистина можеше да бъде спасен, това нямаше да е краят между мен и

Ейдриън. И все пак, Дмитрий се бе завърнал от едва 24 часа, а ето че се прехласвах по...

- Лиса?