Идеалната съпруга

— Отвори си устата — каза тихо и спокойно, въпреки вътрешното си безпокойство.

— С удоволствие.

Сабрина пъхна лъжицата в устата на Никълъс и той глътна супата, без да сваля очи от лицето й. Втора порция последва първата. Супата в купата намаляваше. С всяка негова глътка Сабрина усещаше как напрежението в нея става все по-силно. Тя избягваше да го гледа в очите, но беше невъзможно да го храни, без да гледа устните му.

Пълни и чувствени, те не само приемаха храната, но и я приветстваха, обгръщаха и галеха. Сабрина си спомни как тези устни бяха целували нейните, усещането от целувките му по врата й, емоциите, които я бяха обзели, когато той бе поел гръдта й в уста…

— Свърших.

— Какво? — Тя отдръпна очи от устните му и погледна към празната купа. Как така не беше забелязала? — Мога да ти донеса още, или пък нещо друго, ако искаш.

— Бих предпочел нещо друго.

Сладка тръпка мина по тялото й. Тя изправи рамене, вдигна брадичка и го погледна предизвикателно.

— Какво искаш?

Никълъс протегна ръка над подноса и хвана брадичката й. След това придърпа нежно лицето й към себе си, докато устните им се докоснаха леко — по-скоро шепот, отколкото целувка. Той започна да движи устните си по нейните.

Сабрина затвори очи, разтвори устни и въздъхна доволно. Тя се наведе още по-напред. Копнежът в нея искаше още ласки.

Внезапно Никълъс се отдръпна и я огледа внимателно.

— Сабрина, искам да съм сигурен, че… — Дълбоко в тъмните му очи се криеше някакъв въпрос. — Искам да кажа, че ти… — На лицето му се изписа объркване. Внезапно тя осъзна, че той просто искаше да се увери, че и тя искаше същото каквото и той. Този мъж, който беше известен с това, че вземаше всичко, което пожелаеше от жените, очевидно беше загрижен за чувствата й. Това определено не беше в характера му и беше наистина прекрасно.

Тя бе обзета от радост и й се прииска да отметне глава назад и да се разсмее. Някъде в дълбините на сърцето си той несъмнено изпитваше нещо към нея. И щом това беше възможно, някой ден сигурно щеше да я обикне.

— Ако се чудиш дали да нарушиш едно от условията на брака ни… — Тя сви рамене и му хвърли подканващ поглед. — Открих, че уединението не е толкова привлекателно.

Той се втренчи в нея за няколко секунди, сякаш се опитваше да проумее значението на думите й. След това внезапно разбра. С едно движение на ръката си Никълъс изпрати подноса на пода. С другата си ръка придърпа Сабрина към себе си, докато тя не се озова върху тялото му. Едрите й гърди се притиснаха към мускулестия му гръден кош. Тънкото одеяло стигаше само до кръста му и тя усети твърдата му мъжественост през одеялото и дрехите си.

Сабрина го погледна загрижено.

— А главата? Не те ли боли?

Той се ухили.

— Мисля, че тази болка беше заменена от друга, много по-настойчива. — Той погали с устни шията й. — Болка, чието лекуване ми се струва, че ще бъде дяволски приятно.

Тя обви ръце около врата му и той я притисна плътно към себе си. Устните им се срещнаха и се впиха жадно. Страстта им избухна с всичка сила — изискваща, настоятелна, ненаситна.

Езикът му нахлу в устата й и започна да я изучава жадно. Сабрина му отвърна по същия начин. Пръстите й се заровиха в косата му. Устните на Никълъс смазваха нейните и изискваха от нея да се предаде.

Той я побутна назад, докато тя не се озова седнала върху него, обкрачила тялото му. Той нетърпеливо измъкна от панталоните й мъжката риза, с която тя беше облечена, дръпна я нагоре и ръцете му се плъзнаха по стегнатото й тяло. Пръстите му стигнаха до основата на гърдите й и Сабрина отметна глава назад и изстена. Той обхвана гърдите й с нежност, която контрастираше с необузданата страст, бушуваща в него, и подразни набъбналите й зърна с палци.

— Никълъс! — Тя се задъха и заклати глава. С едно бързо движение той измъкна ризата през главата й и освободи гърдите й, за да ги гледа и докосва. Ръцете му ги обхванаха и той се зае първо с едната, а след това и с другата, като ги дразнеше с устни, език и зъби, докато тя не започна да си мисли, че ако това великолепно мъчение продължеше още малко, несъмнено щеше да полудее.

Без да я пуска, Никълъс се обърна и тя се озова под него. Когато вдигна поглед, Сабрина видя собствената си страст, отразена в дълбините на тъмните му очи. Тя зарови пръсти в гъстата му коса и придърпа устните му върху своите, оставяйки се да бъде залята от океана на еротична наслада.

Ръцете му, устата му, езикът му търсеха всяка част на тялото й, като се местеха към гърдите и надолу, все по-надолу. Той започна да докосва плоския й корем и след малко плъзна ръка между краката й към тайната, която беше скрита под панталоните й. Никълъс остави ръката си там и потърка точката на копнежа й, която пулсираше под плата.

Пръстите му се плъзнаха към кръста й и той започна да развързва връзките. Тя се изви към него, търсейки отчаяно изгарящата топлина на кожата му срещу своята.

Той изпъшка срещу врата й.

— Сабрина!

— О, господи, Никълъс, моля те! — Тя изгаряше от желание да бъде обладана. Защо не я вземеше сега? Защо продължаваше с това сладко мъчение?

— Сабрина!