Идеалната съпруга

— Никълъс! — Тя щеше да се разплаче от възбуда.

— Не мога да развържа тази проклетия.

— Какво? — Думите му едва стигнаха до съзнанието й през завесата на възбудата.

— Проклетите панталони. — Той прокара нетърпеливо ръка през косата си. — Никога досега не съм се опитвал да развързвам чужди панталони и изглежда, че ги вързах на възел.

Тя се подпря на лакти и погледна надолу. Връзките, които кръстосваха корема й, бяха заплетени. Тя погледна с удивление графа.

— Развържи ги, Никълъс. Веднага.

— И какво трябва да направя?

Сабрина го погледна, сякаш не вярваше на очите и ушите си.

— Не ме интересува какво ще направиш. Можеш да ги прегризеш със зъби, ако искаш, все ми е едно. Просто махни проклетото нещо.

Той се наведе, за да види какъв е проблемът. Близостта му беше достатъчна да накара Сабрина да се разтрепери. Той поклати глава.

— Сабрина, не знам…

Тя разтвори тревожно очи.

— Никълъс, през последните два дни осъзнах няколко неща за теб. За онова, което искам и от което имам нужда, за отстъпките и компромисите. Това не е просто миг на необуздана страст. — Тя сграбчи ръката му. — Аз не се давам на всеки срещнат. Имала съм много възможности, но не съм спала с мъж от… — Тя сведе поглед, тъй като сама се удиви на интимността на онова, което щеше да сподели с него. След това си пое дълбоко дъх и го погледна в очите: — от тринадесет години. — Гласът й прозвуча настоятелно. — А сега ми свали проклетите панталони.

Той изглеждаше вцепенен от признанието й. В погледа му се появи решителен блясък.

— Имам една идея. — Той я бутна по гръб на леглото, претърколи се над нея и стана. С три крачки Никълъс прекоси стаята, застана до куфара си и започна да рови в него.

Въпреки раздразнението си, тя не можеше да не забележи мощта на тялото му. Загорялата му кожа блестеше. Краката му бяха дълги и стройни. Мускулите на гърба му се очертаваха ясно при движенията му и Сабрина отново се възбуди. Тя стисна юмруци и затвори очи само за да ги отвори внезапно, когато той я сграбчи за лакътя и я вдигна на крака.

— Това е последната ти възможност. — Тъмните му очи блестяха от страст. — Вярваш ли ми?

Дали му вярваше? Тя го желаеше. Имаше нужда от него. Но да му вярва? Тя не можеше да му довери тайните си. Дали можеше да му довери сърцето си? Сабрина излъга.

— Безрезервно.

Той се разсмя. Не бе успяла да го заблуди и той не й бе повярвал нито за миг. Никълъс я придърпа към себе си и голите й гърди се отъркаха в тялото му. С другата си ръка извади дълга, остра кама, която очевидно беше предназначена повече за оръжие, отколкото за показ. Сабрина се стресна.

— Никълъс, ти нали няма да… няма да го направиш. — Изражението му показваше, че той щеше да го направи, без да се колебае. — Чакай. Ти не разбираш. Имам само два чифта и ги пазя от години.

— Отлично; в такъв случай тези няма да ти липсват.

— Но аз… — Устните му се спуснаха върху нейните и заглушиха възражението й. Сабрина се отпусна срещу гърдите му. Той можеше да прави каквото иска с панталоните й, на нея й беше безразлично.

Тя усети хладината на оръжието върху кожата на стомаха си и потръпна. Никълъс разряза връзките на панталоните й и те се плъзнаха надолу по дългите й бедра и паднаха на пода.

Сабрина простря пръсти на гърба му и притисна голото си тяло към неговото. Мъжествеността му пулсираше срещу кожата й, твърда и могъща, и тя си пое дълбоко дъх. Той я вдигна на ръце и я отнесе до леглото.

Сабрина беше всичко, за което Уайлдууд беше мечтал, всичко, което някога беше желал. Гърдите й бяха едри, с розови, втвърдени зърна, а тесният й кръст преминаваше в съблазнителни бедра. Златисти къдрици пазеха входа към удоволствието. Никълъс и преди беше спал с красиви жени, но този път беше различно, въпреки че не можеше да определи защо. Това не беше просто сношение, това беше… нещо повече.

Тя го гледаше предизвикателно с полузатворени, блестящи от възбуда очи. Никълъс изстена и легна до нея. Единственото нещо, което искаше, бе да я обладае веднага. Незабавно. Бързо и твърдо. Но тя не бе спала с мъж толкова отдавна, а той не искаше това да бъде просто сношение. Щеше да й достави удоволствие, докато тя не достигнеше нови върхове на екстаза и едва тогава щеше да задоволи собственото си желание. С бавни, продължителни ласки щеше да предизвика страстта й. Да, нямаше да бърза — дори ако това щеше да го убие.

Устните му се впиха в нейните и самообладанието му се стопи под необузданата й реакция. Той галеше стройното й тяло и тя се извиваше под милувките му, повишавайки възбудата му още повече. Горещата й кожа сякаш го изгаряше и той се задъхваше от желанието си да я обладае.

Подобно на авантюрист в непозната страна, Никълъс изучаваше тайните на тялото й, докато пръстите му стигнаха до вратата от златисти къдрици и преминаха в долината зад нея. Той потопи пръсти в нежните гънки, влажни от желание, потръпващи от нужда, и нежно погали пъпката на нейната женственост.