Идеалната съпруга

Той се размърда върху леглото, уви по-плътно ръка около жена си и се замисли над току-що направеното откритие. Въпреки че беше много вероятно неговото присъствие на този кораб да бе чиста случайност, той не се съмняваше, че името на кораба беше свързано по някакъв начин с онази случка в миналото му. Някакъв безпогрешен инстинкт потвърждаваше тази мисъл. Беше повече от вероятно Медисън да бе познавал онази жена. Въпреки че се твърдеше, че корабът е бил кръстен на сестрата на Медисън, с всяка изречена по време на това пътуване дума това твърдение започваше да му се струва все по-подозрително.

Възможно ли беше американецът да бе работил за контрабандистите? Медисън се държеше арогантно, свободно и своеволно, което показваше презрението му към властите и закона. Капитанът може би беше използвал корабите си — и дори този кораб, — за да доставя контрабандно стоки от Франция за Англия.

Никълъс стисна зъби. У него се породи решителност да открие истината. Не че можеше да предприеме нещо — Медисън не беше нито на английска земя, нито беше поданик на кралството. Но Медисън можеше да го отведе до лейди Б. А след това?

Въпросът отекна в съзнанието му и той го обмисли внимателно. Никълъс с изненада отбеляза, че таеното толкова дълго желание да обладае непознатата жена вече не съществуваше, а беше заменено или пък се беше сляло с по-настойчивата страст, която изпитваше към жена си. И той осъзна, че Сабрина беше единствената жена, която искаше в живота си — сега и завинаги.

Въпреки това въпросите, които го бяха измъчвали в продължение на десет години, все още оставаха без отговори. Ако той успееше да разкрие самоличността на лейди Б, можеше да се реабилитира. О, не в очите на някогашните си началници — властите не се интересуваха от дело за контрабанда отпреди десет години, — а пред себе си. Капитанът вероятно беше голямо предизвикателство. Никълъс се усмихна на себе си. Той обичаше предизвикателствата.

Сабрина можеше да му разкаже за миналото на Медисън. За миг Никълъс се зачуди в какво се беше състоял общият бизнес на жена му с американеца, но той бързо отхвърли тази мисъл. Сабрина със сигурност не можеше да знае за незаконната дейност на Медисън.

Той погледна надолу към нея. Инстинктът, на който се беше доверявал през целия си живот, му казваше, че — независимо от обстоятелствата — Сабрина никога нямаше да се замеси в нещо незаконно.

Сабрина се протегна лениво. На устните й разцъфна доволна усмивка, преди още да беше отворила очи. Утринното слънце осветяваше каютата и придаваше на всичко златист блясък.

Тя седна в леглото и погледна до себе си. Никълъс го нямаше. Отсъствието му не я притесни изобщо. Нищо не можеше да развали щастието от миналия следобед и предишната нощ.

Вратата на каютата се отвори и Никълъс изпълни рамката. Във всяка от ръцете си държеше по една чаша горещо кафе. Погледът й се плъзна по силните му загорели ръце и тя изпита лека тръпка, когато си помисли какви наслади й бяха давали те.

— Добро утро. — Той се ухили и влезе в каютата.

— Добро утро. — Погледът й срещна неговия и Сабрина сведе очи. Внезапно присъствието му я накара да почувства срам и тя дръпна завивката върху голите си гърди.

Той седна на ръба на леглото и й подаде едната чаша.

— Разбрах, че предпочиташ кафето пред чая.

Тя кимна и пое чашата.

— Благодаря.

Сабрина отпи голяма глътка от горчивата течност и го погледна над ръба на чашата си. В дълбините на очите му блестеше весело пламъче. Тя държеше завивката с една ръка, а чашата — с другата.

Погледът му, одобрителен и съблазняващ, се плъзна по тялото й. Сабрина усети, че се изчервява.

— Мисля, че трябва да се облека.

— Защо? Намирам, че облеклото ти, или липсата на такова, е абсолютно очарователно. — Той се наведе и целуна върха на носа й. По тялото й премина тръпка. — Може би трябва да се присъединя към теб.

Тя се втренчи в очите му, в които веселието беше заменено от желание. Неудобството й се изпари пред погледа му. Сабрина усети, че се възбужда. Тя беше готова да го покани да се върне при нея в леглото.

— Предполагам, че така нареченият брак по сметка най-после е бил консумиран.

Тези думи изтръгнаха Сабрина и Никълъс от опиянението им. Мат стоеше в рамката на отворената врата. На лицето му все още личаха белезите от двубоя с Никълъс.

— Какво искаш, Медисън? — изръмжа Никълъс.

— Какво искам ли? — Капитанът влезе в каютата, дръпна един стол до леглото и се настани в него. — Ами, чакай да си помисля. Винаги съм искал Бри.

— Мат. — Сабрина му хвърли нетърпелив поглед. — Това не е вярно. Говориш така само за да предизвикаш неприятности. Няма да стане.

Мат извъртя очи като някакъв отблъснат ухажор.

— Бри, ти ме нараняваш.

Никълъс присви очи.

— Пак те питам, Медисън, какво искаш?

Мат хвърли поглед на Сабрина. Тя притисна завивката по-плътно към гърдите си.

— Тя очевидно е направила своя избор.

— Нямаше какво да избирам — отвърна тя. Мат не й обърна внимание.

— Но ние все още сме съдружници, нали?

Тя хвърли бърз поглед на Никълъс и въздъхна.

— Разбира се. Нищо не се е променило.

— Нищо ли? — повдигна вежди Мат.