Идеалната съпруга

— Нищо — повтори твърдо Сабрина.

— О, аз не бих казал това — вметна Никълъс със самодоволна усмивка.

Сабрина го стрелна с поглед, сякаш искаше да му каже да си мълчи.

— Нищо по отношение на съдружието. Все още сме съдружници, Мат.

— Ами той? Ами съпругът ти? Каква е неговата роля във всичко това?

Сабрина погледна първо единия, след това и другия. Когато се беше впуснала в това предприятие, не беше слагала в сметките си съпруг и бе смятала, че ще подели съкровището само с Мат. Сега обаче трябваше да се съобрази и с присъствието на Никълъс. Нещо й подсказваше, че той няма да се съгласи без възражения с намеренията й. От друга страна, тя, изглежда, нямаше голям избор в това отношение, а и златото беше достатъчно, за да бъде разделено на три.

Тя си пое въздух.

— Естествено, Никълъс също ще бъде съдружник.

В очите на капитана проблесна разочарование, но той сви рамене, сякаш бе очаквал такъв отговор. Усмивката на Уайлдууд стана още по-широка: той изглеждаше толкова самодоволен, че Сабрина се уплаши, че това можеше да поднови враждата между двамата мъже. Може би едно съдружие беше онова, което бе необходимо за намаляването на неприязънта, която те изпитваха един към друг. Не, то по-скоро щеше да доведе до това, че двамата щяха да се избият взаимно. А ако Никълъс научеше истината за миналото, което споделяха Мат и Сабрина…

— Добре. — Изражението на Мат беше напълно безгрижно. — Но щом възнамеряваш да позволиш на този проклетник да участва в това, то трябва да му кажеш всичко. По-добре му кажи в какво му предстои да се забърка.

— Да, любов моя, смятам, че е крайно време да ми кажеш каква е целта на това пътуване.

— Много добре. — Сабрина подаде чашата си на Никълъс, облегна се на възглавниците и огледа двамата мъже пред себе си. Беше очаквала с тревога този момент още от мига, в който се беше качила на борда на кораба. Въпреки скандалните си афери с жените, Никълъс беше известен със своята принципност. Той не беше човек, който би нарушил правилата или законите и определено не беше човек, който би се втурнал в търсене на някакво скрито съкровище. В противен случай никога не би успял да си създаде репутацията, която имаше в правителствените среди. Тя си пое дълбоко дъх.

— Преди много години съпругът ми Джак…

— Първият ти съпруг — поправи я Никълъс. Някакво неопределимо изражение потъмни за миг чертите му.

Сабрина кимна леко.

— Да, разбира се, първият ми съпруг. Джак беше страстен комарджия. Той обичаше хазарта във всичките му форми. Нали знаеш, че загина заради един глупав облог?

Никълъс кимна.

— Изглежда, че по време на съвсем обикновена игра на карти спечелил доста необичайно писмо. В него се дават подробни указания за местоположението на злато, скрито в Египет преди двадесет години. Златото е било предназначено за финансиране на египетската кампания на Наполеон. Корабът, на който било натоварено, обаче бил потопен, а златото — скрито. — Тя сви рамене. — Златото никога не било намерено. От онова, което ми беше казано, разбрах, че когато Джак спечелил писмото, всички на масата си помислили, че то е фалшиво, и го приели на шега. Останалите играчи му се присмели, че е спечелил една добра история, но нищо повече от едно безполезно парче хартия. Джак очевидно се включил в шегата, но сигурно е приел историята насериозно. Той скрил писмото на място, където само аз можех да го намеря. Което аз направих наскоро. — Тя млъкна, за да прецени реакцията му. — И това е причината да бъдем тук.

Сабрина огледа внимателно Никълъс. По време на разказа й той беше слушал безстрастно и изражението му не беше показало нито презрение, нито вълнение. Той лесно можеше да сложи край на всичко. Това беше в правото му на неин съпруг. Дали тя все още желаеше да се противопоставя на волята му? Сабрина се надяваше, че той щеше да спази едно от условията на брака им и ако не да се включи, то поне да подкрепи начинанието й. Но те вече бяха нарушили едно от брачните условия; дали той щеше да се поколебае да наруши и друго? Тя стисна по-силно завивката и започна да я мачка в ръцете си.

— Къде е това писмо? — попита най-сетне Никълъс. Гласът не издаваше чувствата му. Сабрина не можеше да прочете мислите му и започна да изпитва тревога.

— Ще ти го дам. — Тя измъкна един гол крак изпод завивката.

Никълъс се втренчи гневно в нея.

— Сабрина!

Мат се ухили доволно.

— Бри.

Тя им хвърли нетърпелив поглед и раздразнението накара думите й да прозвучат по-остро, отколкото й се искаше.

— За бога, нямах намерение да изскоча гола от леглото. Никълъс, моля те, приеми, че имам поне малко ум. Мат, досега не съм ти позволила да видиш нищо и нямам намерение да започвам сега. Честно ви казвам, понякога мъжете са най-глупавите същества на тази земя.

Тя се уви сръчно в завивката, без да показва нито сантиметър гола кожа и стана от леглото. На лицето на Мат се разля одобрителна усмивка. Никълъс сбърчи намръщено вежди.