Играта на ангела

Скъпи приятелю,

Позволявам си да Ви пиша, за да Ви предам възхищението си и моите поздравления за успеха, който пожънаха „Потайностите на Барселона“ през този сезон на страниците на „Ла вос де ла индустрия“. Като читател и поклонник на добрата литература, за мен бе голямо удоволствие да открия един нов глас, който прелива от дарба, младост и възможности. Ето защо моля да ми позволите, в знак на признателност за приятните часове, които прекарах в четене на Вашите разкази, да Ви поканя на един малък сюрприз, който, надявам се, ще Ви достави наслада — тази нощ в 12 ч, в „Ел Енсуеньо“ на Равал. Там ще Ви очакват.

С най-сърдечни чувства,

А. К.

Видал, който бе прочел писмото, надничайки през рамото ми, повдигна вежди заинтригуван.

— Интересно — промърмори той.

— Кое му е интересното? — попитах. — Що за място е това „Ел Енсуеньо“12?

Той измъкна една цигара от платинената си табакера.

— Доня Кармен не разрешава да се пуши в пансиона — предупредих го аз.

— И защо? Да не би димът да развали миризмата на клоака?

Видал запали цигарата и дръпна с онова двойно удоволствие, с което човек се наслаждава на всичко забранено.

— Познал ли си някоя жена, Давид?

— Естествено. Познавам цяла сюрия жени.

— Имам предвид в библейския смисъл.

— В църквата ли?

— Не, в леглото.

— О!

— Е?

Със сигурност не можех да се похваля с нещо, което би впечатлило човек като Видал. Моите юношески любовни похождения до тоя момент се отличаваха със скромност и забележителна, липса на оригиналност. Нищо в краткия ми каталог от пощипвания, ласки и целувки, откраднати в сумрака на някой вход или киносалон, не би могло да заслужи вниманието на този признат в цяла Барселона маестро, овладял изкуствата и науките на креватните игри.

— Какво общо има това със случая? — възроптах аз.

Видал доби наставнически вид и се впусна в една от своите речи.

— В моите юношески години беше обичайно, поне за млади господинчовци като мен, да бъдем посветени в тия работи от някоя професионалистка. Когато бях на твоята възраст, баща ми, който беше и все още е редовен клиент на най-изисканите заведения в града, ме заведе на едно място, наречено „Ел Енсуеньо“, на две крачки от тоя зловещ дворец, който нашият скъп граф Гюел е настоял да му бъде построен от Гауди до Ла Рамбла. Само не ми казвай, че никога не си чувал за него.

— За графа или за бардака?

— Много остроумно, няма що. На времето „Ел Енсуеньо“ беше елегантно заведение за подбрана клиентела с високи критерии. Да си призная, мислех, че са го затворили още преди години, но явно не е станало така. За разлика от литературата, някои занаяти винаги са в подем.

— Разбирам. Ваша ли беше идеята? Един вид шегичка?

Видал поклати глава.

— Значи на някого от кретените в редакцията?

— Долавям известна враждебност в думите ти, но едва ли някой обикновен редник в благородното поприще на журналистиката би могъл да си позволи таксите на заведение като „Ел Енсуеньо“, ако това място все още е такова, каквото го помня.

Изсумтях.

— Все ми е тая, защото не възнамерявам да отида.

Видал повдигна вежди.

— Само не казвай, че не си безверник като мен и искаш да стигнеш с неопетнено сърце и слабини до брачното ложе, че си една чиста душа, очакваща с нетърпение вълшебния миг, в който истинската любов ще те възнесе до плътски и духовен екстаз в съюза, благословен от Светия дух, за да населиш света със създания, които носят твоето име и очите на майка си — тая свята жена, образец за добродетел и чест, ръка за ръка с която ще влезеш през райските двери под благосклонния и одобрителен поглед на младенеца Иисус.

— Нищо подобно нямаше да кажа.

— Радвам се, защото е възможно, подчертавам — възможно е — този миг никога да не настъпи, възможно е да не се влюбиш, да не пожелаеш или да не си в състояние да посветиш живота си на друг човек и един ден да навършиш четирийсет и пет години като мен и да си дадеш сметка, че вече не си млад и че не е имало за теб хор от купидончета с лири, нито пък постеля от бели рози, простряна чак до олтара. Тогава ти остава едно-едничко отмъщение — да откраднеш от живота насладата на тая здрава и жарка плът, наслада, която е по-нетрайна и от добрите намерения и е най-близкото до рая нещо, което ще намериш в тоя гаден свят, където всичко се скапва, като се почне с красотата й се свърши с паметта.