Читаем Играта на лъва полностью

— Но според служебното му досие съпругът ви не се е занимавал нито с политика, нито с разузнавателна дейност.

— Да. Винаги е бил пилот, командир, а накрая и щабен офицер.

Опитах се да насоча разговора към засекретената информация, без да я плаша.

— Започваме да си мислим, че убийството е било случайно. Съпругът ви е бил нарочен от екстремистка група само защото е носел американска военна униформа.

— Глупости.

И аз смятах така, затова я попитах:

— Сещате ли се за нещо в миналото му, което да привлече екстремистите към него?

Мълчание, после:

— Ами… предполагаше се, че участието му във войната в Залива може да го направи мишена на терористичен акт. Капитанът на „Вансен“ … знаете ли за това?

— Не, госпожо.

Тя ми разказа и аз си спомних за случая.

— Значи е възможно убийството да е отмъщение за участието му във войната в Залива, така ли?

— Да, възможно е… но в тази война участваха много пилоти. Хиляди. А тогава Бил беше само майор. Не разбирам защо са избрали тъкмо него.

— Но някои хора са ви намекнали, че е така.

— Да. Намекнаха ми.

— Но вие не сте убедена.

— Не. — Тя замълча за момент и аз я оставих да помисли за онова в което е убедена. Накрая госпожа Хамбрехт каза: — След смърта на Тери и Гейл Уейклиф как е възможно да се допуска, че убийството на съпруга ми е случайно или свързано с войната в Залива? Тери изобщо не е бил там.

Погледнах Кейт, която сви рамене.

— Значи смятате, че смъртта на семейство Уейклиф е свързана с убийството на съпруга ви, така ли? — като се опитвах да не издавам пълното си неведение, попитах аз.

— Навярно…

Ако тя мислеше така, аз бях на същото мнение. Но госпожа Хамбрехт също си мислеше, че съм добре информиран, което не отговаряше на истината.

— Можете ли да прибавите нещо за смъртта на семейство Уейклиф към онова, което знаем?

— Нищо повече от подробностите във вестниците.

— Къде прочетохте съобщението?

— Къде ли? В „Еър Форс Таймс“. И в „Уошингтън Поуст“, разбира се. Защо питате?

Отново погледнах Кейт, която вече тракаше на клавиатурата си.

— Някои статии не бяха съвсем точни — отвърнах аз. — Откъде научихте за смъртта им?

— Вчера ми се обади Сю… дъщерята на Уейклиф. Очевидно са ги убили по някое време в неделя.

Изправих се на стола си. Убити ли? Принтерът на Кейт бълваше нещо.

— Някой от ФБР или военновъздушните сили разговарял ли е с вас за това? — попитах госпожа Хамбрехт.

— Не. Вие сте първият.

Кейт четеше разпечатката и подчертаваше важното. Нетърпеливо й направих знак да ми я даде, но тя не ми обърна внимание.

Дъщеря им спомена ли ви, че забелязва нещо подозрително в смъртта на родителите си?

— Ами, както се досещате, тя беше много опечалена. Каза, че приличало на обир, но ми се стори, че не е сигурна. Прислужницата също е била убита.

Въпросите ми започваха да се изчерпват и Кейт най-после ми подаде разпечатката.

— Един момент, моля — казах на госпожа Хамбрехт и включих телефона на изчакване.

— Може да сме попаднали на нещо интересно — рече Кейт.

Бързо прочетох материала от „Уошингтън Поуст“ и установих, че Терънс Уейклиф бил генерал от военновъздушните сили и работел в Пентагона. Към обяд в понеделник адютантът на Уейклиф се обезпокоил, че шефът му не отишъл на работа и не отговарял на телефона и пейджъра си. Впоследствие генералът, съпругата му прислужницата били открити застреляни в дома на семейството на Капитолийския хълм. Имало следи от влизане с взлом — веригата на вратата била откъсната — и изглежда, мотивът бил обир, защото липсвали ценности и пари. Уейклиф бил в униформа и явно тъкмо се бил прибрал от черква, което означаваше, че убийството е станало в неделя сутринта. Полицията разследвала случая. Погледнах Кейт.

— Каква е връзката между генерал Уейклиф и полковник Хамбрехт?

— Не зная. Попитай.

— Добре. — Върнах се на телефона и казах на госпожа Хамбрехт:

— Извинете ме. Търсеха ме от Пентагона. — Добре, Кори, опитай. Реших да действам направо и да видя какво ще се случи. — Госпожо Хамбрехт, ще бъда откровен с вас. Пред мен е служебното досие на съпруга ви. В него има засекретена информация. Трябва да разбера каква е тя. Искам да открия кой и защо е убил съпруга ви. Можете ли да ми помогнете?

Последва продължително мълчание.

— Моля ви. — Погледнах Кейт и тя одобрително кимна.

Накрая госпожа Роуз Хамбрехт отвърна:

— Съпругът ми и генерал Уейклиф участваха във военна операция. Бомбардировка… Защо не знаете за това?

Внезапно разбрах. Все още помнех думите на Гейб и когато госпожа Хамбрехт каза „бомбардировка“, всичко си застана на мястото.

— Петнайсети април хиляда деветстотин осемдесет и шеста.

— Да — потвърди тя.

Отново погледнах Кейт, която зяпаше в пространството и си напрягаше сивото вещество.

Госпожа Хамбрехт продължи:

— Дори е възможно убийството на Тери и Гейл Уейклиф да е свързано с трагедията на летище „Кенеди“, която се случи на годишнината.

Дълбоко си поех дъх.

— Не съм сигурен. Но… знаете ли дали някой друг, който е участвал в онази операция, е преживявал някакво нещастие?

— В операцията участваха десетки мъже. Замислих се за миг.

— Ами в подразделението на съпруга ви?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза