Играта на лъва

— Разбира се. Да не мислиш, че съм забравил всичко от Ню Йорк? Провериха летищата, списъците на пътниците, но нямаше Димитриос Пулос.

— Добре… колко време е останал престъпникът в дома на жертвата?

— Около половин час.

Кимнах. Почти можех да възпроизведа разговора между Асад Халил и Пол Грей.

Зададох на сержант Фоли още няколко въпроса, но не научих почти нищо друго. Освен че агентите в джаксънвилското оперативно бюро са затънали дълбоко в лайната — но те оше не го знаеха. През петнайсет минути да им се обаждат с информация за Халил. Само че този път беше наистина. Нямах представа коя е Стейси Мол но щях да се опитам да й осигуря малко федерални мангизи като на съвестна гражданка.

— Ще го пипнете ли скоро тоя тип? — попита заместник-шериф Фоли.

— Да, струва ми се.

— Адски мръсно копеле.

— Наистина.

— Как е времето в Ню Йорк?

— Страхотно.

— Тука е страшна жега. Между другото, Мол каза, че клиентът и щял да се върне другата седмица. Направил резервация за полет до Спрус Крийк.

— Не разчитайте много.

— Ясно. Освен това се уговорили да вечерят заедно.

— Има късмет, че е останала жива.

— Наистина.

— Благодаря. — Затворих и отбелязах до името на Пол Грей „убит“ с датата и приблизителния час. Осморката съвсем оредяваше. Всъщност можеше да е оцелял само Чип Уигинс, освен ако не се бе преместил на изток и Асад Халил вече не го беше посетил. Боб Калъм все още бе жив и се зачудих дали Халил го е оставил, защото е знаел, че е много болен, или просто защото още не е стигнал до Колорадо. И къде се губеше Уигинс? Ако можех да го спася, щях да постигна малка победа в играта, в която Лъва водеше срещу отбора на домакините с пет на нула.

Кейт влезе в стаята, седна на бюрото си и каза:

— Останах на телефона, докато госпожа Калъм ме свърже с ченгетата и началника на военната полиция в Академията. Тя ми каза, че имала пистолет и можела да борави с него.

— Добре.

— Съпругът й бил тежко болен. Рак.

Кимнах.

— Мислиш ли, че Халил знае?

— Опитвам се да разбера какво не знае. Обадих се в полицията в Дейтона Бийч. Пол Грей е бил убит в понеделник по обед, може би по-рано.

— О, Господи!…

Разказах й всичко, което бях научил от заместник-шериф Фоли.

— Според мен — продължих, — Халил се качва в таксито на Джабар, не отива в лонгайландския музей на Маккой, а напуска района — много хитър ход, между другото — направо се насочва към Пърт Амбой, очиства шофьора, взима очакващия го автомобил, заминава за Вашингтон, пренощува някъде, открива дома на Уейклиф, убива генерала, съпругата му и чистачката, после по някакъв начин стига до общинското летище в Джаксънвил, след това… предполагам, че посещава Мънкс Корнър… Садъруейт има чартърна фирма, така че наема самолета му и двамата отлитат за Лонг Айланд. Полетът трябва да е бил интересен. Кацат на Лонг Айланд, бам-бам, очиства двамата в музея — в изтребител F-111, не другаде — както и пазача. Невероятно, мамка му! Кейт кимна.

— А после? Как е напуснал Лонг Айланд?

— Предполагам, че е излетял от „Макартър“. Летището не е международно, така че охраната не винаги е на ниво. Но може да използва само частни самолети.

— Възможно е. Значи може да лети за Колорадо Спрингс или за Калифорния с частен самолет. Най-вероятно реактивен.

— Сигурно. Но от друга страна, има вероятност да реши да се откаже преди да се е прецакал и в момента да е на път за Арабистан.

— Не сме му дали основание да смята, че не може да свърши всичко, за което е дошъл.

— Имаш право. — Взех молив и започнах да записвам имената на известните жертви, без да смятам обгазените от полет 175. — Този тип явно е решил да се справи с проблема с пренаселеността на Източното крайбрежие. — Оставих молива и прочетох: — Анди Макгил, Ник, Нанси и Мег Колинс, Джабар, Уейклиф, жена му и прислужницата, Грей и чистачката, Садъруейт, Маккой и пазача. Тринайсет. Нещастно число.

— Не забравяй Юсеф Хадад.

— Да. Съучастникът му. Четиринайсет. А е едва вторник. Кейт не отговори.

Подадох й факса.

— Освен Калъм, който е покрит, Уигинс е последният, останал жив, и местонахождението му не е известно.

Тя погледна факса и ме попита:

— Търси ли го?

— Да. Телефонът му е изключен. Хайде да опитаме с бърбанкския телефонен указател.

Кейт започна да трака на клавиатурата си.

— Как е истинското му малко име?

— Не знам. Виж какво ще успееш да направиш.

— Докато се занимавам с това, се обади във вашингтонския антитерористичен отдел. После в лосанджелиското оперативно бюро. След това уведоми всички в командния център по и-мейла или по друг начин, ако решиш, че ще стане по-бързо.

Не може да се каже, че горях от нетърпение да изпълня всичко това. Опитвах се да мисля по-бързо, отколкото Халил убиваше хора. Книшът, горчицата, киселото зеле и червеното вино се бълникаха в корема ми.

Не виждах непосредствена причина да осведомявам нито колегите наоколо, нито Вашингтон. Вече бях установил, че четирима мъже са мъртви и не се нуждаят от охрана. Калъм беше жив и го бяха покрили. Оставаше проблемът с откриването на Уигинс, с който двамата с Кейт можехме да се справим по-добре от другите.