Играта на лъва

Джак и Кейт побъбриха още около минута за общите си познати в Лос Анджелис, после Кьоних каза:

— Добре, вземете самолет до „Дълес“, но не по-късно от тази вечер.

Тя го увери, че ще го направим. Джак се канеше да затвори, но настъпи моментът за номера на Коломбо и аз подметнах:

— А, още нещо.

— Да?

— Пушката.

— Каква пушка?

— Пушката, която е била в продълговатия пакет.

— А… да, разпитах Рахман за пакета. Както и всички в Лос Анджелис и Вашингтон.

— И?

— Рахман и семейството му са под охрана.

— Добре. Така и трябва. И?

— Ами… агентите в Лос Анджелис го накарали да нарисува пакета. И по описанието му направили кутия приблизително със същата големина.

— И?

— И слагали вътре метални тежести, докато Рахман заявил, че пакетът горе-долу е бил толкова тежък. Мускулна памет. Запознат лиси с…

— Да. И?

— Ами, експериментът е интересен, но не доказва нищо. Пушките с пластмасови приклади са леки, по-старите са тежки. Ловджийските пушки са дълги, бойните са по-къси. Няма начин да определим дали вътре е имало пушка.

— Ясно. Пушката дълга и тежка ли е била?

— Ако е било пушка, да, трябва да е била дълга и тежка.

— Като ловджийска, с оптичен мерник.

— Точно така — потвърди Джак.

— Добре, най-лошата възможност. Дълга и точна ловджийска пушка с оптичен мерник. И какво ще прави с нея Халил?

— Смятаме, че е била за всеки случай, ако Уигинс не се окаже вкьщи. С други думи, Халил е бил готов да го преследва, ако Уигинс е бил на къмпинг в гората.

— А стига бе!

— Това е теория. Имаш ли друга?

— В момента не. Но си представям Чип и мацето му в гората и се чудя защо Халил, наконтен с новия си туристически екип, просто не е отишъл при тях да изпият по чаша кафе край огъня и поел случайно да спомене, че е там, за да убие Чип и да му обясни защо го прави преди да го гръмне. Capisce?

Кьоних помълча няколко секунди, после каза:

— Оказа се, че Уигинс е бил на къмпинг заедно с десетина свои приятели, така че Халил…

— Не се връзва, Джак. Халил е щял да направи всичко възможно, за да погледне Уигинс в очите преди да го убие.

— Възможно е. Добре, ето ти друга теория, която може би е по логична. Ако в онзи пакет е имало пушка, разбира се. По време на бягството му през мексиканската граница на Халил може да му се наложи да убие граничен патрул. Нещо такова. И без това е имал нужда от съучастник, така че защо Рахман да не му донесе пушка освен всичко останало? Не е трудно да купиш пушка.

— Но не е лесно да я скриеш.

— Можеш да я разглобиш. Искам да кажа, не изключваме възможността Асад Халил да има снайперистка пушка и да възнамерява да убие някой, до когото не може да се доближи. Но това не съответства нито на целта му, нито на начина му на действие. Самият ти го каза. Той действа отблизо и с личен мотив.

— Ясно. Всъщност мисля, че в онзи пакет е имало мотички и търнокопчета. Нали си виждал как ги опаковат в евтините магазини? Търнокопчета, събрани в кашон, не по-голям от кутия за риза. Плюс шест стола, маса, чадър и два шезлонга, тайванско производство. Вкарай част А в отвор В. Добре, ще се видим във Вашингтон.

— Да. Ще уредим пътуването ви. Ще пратя подробностите в лосанджелиското бюро. Пресконференцията е в пет следобед в „Дж. Едгар Хувър“. Зная, че поне Джон остана много доволен от предишното си посещение там. И пак ви поздравявам за добре свършената работа, както и за годежа. Определихте ли датата?

— През юни — отвърна Кейт.

— Добре. Надявам се, че съм поканен, нали?

— Разбира се — увери го тя.

Натиснах бутона за прекъсване на връзката. Помълчахме малко, после Кейт каза:

— Безпокоя се за пушката.

— Има защо.

— Искам да кажа… не съм от истеричните, но може да преследва нас.

— Възможно е. Искаш ли пак да си облечеш италианска тениска.

— Какво?

— Бронирана жилетка.

Тя се засмя.

— Пълен си с лафове.

Както и да е, върнахме се в общия офис и проведохме неофициална среща на крак с шестимата агенти, сред които Хуан, Еди и Ким. Изпихме по чаша кафе и Еди ни каза:

— След половин час връщаме господин Рахман от Лос Анджелис. Ще го заведем да потърси каньона, където Халил е хвърлил оня сак.

Кимнах. Тук имаше нещо, което гризеше и мен. Знаех, че Халил е трябвало да убие времето преди отварянето на магазините и така нататък, но би могъл да накара Рахман просто да го отведе в евтин мотел. Защо да пътува цял час на север по крайбрежната магистрала само за да се избави от чантата?

Така или иначе, не помолих Синди за бронирани жилетки, Кейт също. Искам да кажа, нали днес само щяхме да обикаляме из Лос Анджелис. От друга страна, това можеше да е достатъчно основателна причина да сме предпазливи. Нюйоркски виц.

Но Синди ни даде два хубави сака с емблемата на ФБР като сувенири от идването ни и навярно като намек, че не искат да ни виждат повече във Вентура. Но може и да преувеличавам.

С Кейт прибрахме малкото си тоалетни принадлежности в саковете и бяхме готови да потеглим за лосанджелиското бюро. Установихме, че няма да ни откарат с хеликоптер, което понякога означава, че вече не си на върха на славата си. Все пак ни дадоха кола без шофьор. Кейт увери Синди, че знае пътя. Калифорнийците са големи симпатяги.