Читаем Играта на лъва полностью

Кейт ми го продиктува и аз го набрах. Фостър отговори. — Джордж, тук е Кори — просто ме изслушай. В самолета сме на горната палуба. Всички са мъртви. Хъндри и Горман също… добре, радвам се, че Линдли те държи в течение. Да, на горната палуба сме. Самолетът е в заградената зона. Слушай. Човекът с Фид и Питър не прилича на Халил… точно това казах. С белезници е, но няма бронирана жилетка. Не, не съм убеден, че не е Халил. Не нося снимка със себе си. И Кейт не е сигурна, а снимката в досието е кофти. Виж… — Опитах се да измисля някакъв план за действие, но не знаех точно какъв е проблемът. — Ако този тип до Фил не е Халил, значи арабинът може все още да е на борда. Да. Но е възможно и вече да се е чупил. Нека Линдли да каже на ченгетата от Транспортна полиция незабавно да се свържат с шефовете си и да блокират района. Да не пускат никого извън заградената зона.

Фостър не ме прекъсваше, но го чувах да мърмори неща от типа „Мили Боже… Боже мой… как е възможно… ужасно, ужасно…“ и други подобни изтънчености.

— Халил очевидно е убил двама от нашите хора, Джордж, и резултатът е неколкостотин точки за Лъва срещу Федералните. Уведоми всички на летището. Какво мога да ти кажа ли? Арабин. Виж дали ще успееш да блокираш и цялото летище. Ако се измъкне, ще си берем големи ядове. Да. Съобщи на Федерал Плаза. Ще организираме команден център в „Конквистадор“. Задействай нещата колкото може по-скоро. И предай на госпожа Дел Векио, че боингът няма да дойде на портала. — Затворих и се обърнах към Кейт: — Слез долу и кажи на ченгетата, че ни трябва плътна охрана. Никой да не излиза от самолета.

Тя се подчини. Останах на мястото си, загледан в лицата наоколо. Ако този до Хъндри не беше Халил — в което бях деветдесет процента сигурен, — арабинът все още се намираше на борда. Но ако бе действал бързо, сигурно беше успял да се измъкне навън в заградената зона и да изчезне сред двестатина души — хора, облечени във всевъзможни дрехи, включително костюми на „Трансконтинентал“. А ако бе действал много бързо и решително, можеше да е откраднал кола и да се отдалечава от зоната. Терминалите бяха на не повече от три километра.

— По дяволите!

Кейт се върна горе.

— Готово. Разбраха.

— Добре. Дай да проверим тези хора.

Тръгнахме по пътеката. В скута на един от пътниците лежеше роман на Стивън Кинг, което ми се стори подходящо. Друг се бе завил до ушите с две одеяла. Носеше черна маска за сън. Свалих я и видях, че по средата на челото му е пораснало трето око.

— Ела тук.

Кейт се приближи. Смъкнах одеялата от трупа. Човекът беше в синя униформена риза с емблемата на Транспортна полиция.

— Това трябва да е онзи от отдел „Произшествия“, който пръв се е качил на борда — отбелязах аз.

Тя кимна.

— Какво се е случило тук?

— Нищо хубаво.

На местопрестъпление не бива да пипаш нищо, освен ако не е за да спасиш нечий живот или ако не смяташ, че престъпникът е наблизо. В такъв случай трябва да си с латексови ръкавици, но аз нямах даже презерватив. Въпреки това проверихме останалите пасажери. Всички бяха мъртви и Асад Халил не бе сред тях. Потърсихме, но не открихме гилза. Отваряхме и вратичките над седалките. В едно от отделенията Кейт намери сребрист пожарникарски костюм, брадвичка и кислородна бутилка с противогаз, които очевидно бяха принадлежали на убитото ченге от отдел „Произшествия“.

Тя се върна при Фил Хъндри и разтвори сакото му. Кобурът му беше празен. На вътрешния му джоб бе закачена значка на ФБР и Кейт я свали, после извади портфейла и паспорта му.

Отидох при Питър Горман и го претърсих.

— И неговия пистолет го няма. — Взех служебната му карта от ЦРУ, паспорта, портфейла и ключа за белезниците, който явно беше върнат в джоба му, след като го бяха използвали, за да освободят Халил. Не открих резервни пълнители за глок.

Надзърнах в отделението над седалката. Вътре имаше дипломатическо куфарче. Отворих го и видях, че е било на Горман.

Кейт взе куфарчето на Хъндри и също го отвори.

Вътре бяха клетъчните им телефони, разни документи и някои лични вещи като четки за зъби, гребени, носни кърпички, но не и пълнители. Не носеха сакове с дрехи, защото агентите трябва да пътуват със свободни ръце. Що се отнасяше до истинския Халил, бяха му оставили само дрехите на гърба и следователно мъртвият му двойник също бе чист.

Халил не е взел лични вещи от Фил и Питър — каза Кейт. — Нито паспортите и документите, дори портфейлите.

Отворих портфейла на Горман и видях около двеста долара в брой малко френски франкове.

— Не е взел и парите на Горман — отвърнах аз. — С това иска да ни покаже, че разполага с много средства в Америка и че можем да са ги задържим. — Замълчах, после прибавих: — Има документи и мангизи. Освен това косата му вече е руса и е жена.

— Но обикновено взимат всичко и го показват на приятелите си.

Или на шефовете си.

— Този тип е професионалист, Кейт. Не иска да го пипнат със сигурни улики.

— Обаче е взел пистолетите — отбеляза тя.

— Трябвали са му.

Кейт кимна и прибра всичко в куфарчетата.

— Бяха добри хора.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза