Играта на лъва

— Точно така — потвърди Кьоних. — Хората от лабораторията са открили нож със следи от кръв в помещението за стюардите на втората палуба. В кошчето са намерили кърпата, с която е бил избърсан ножът. Ако онзи, който пръв се е качил на самолета, го беше видял, може би щеше да заподозре нещо. Ако го бяхте забелязали вие с Кейт, още по-бързо щяхте да стигнете до заключението си.

Той погледна към нас.

— По някое време, докато теглили боинга, сержант Анди Макгил от отдел „Произшествия“ на Транспортна полиция за последен път се свързал по радиостанцията с хората си.

Всички кимнахме.

— Макгил и Халил може случайно да са се натъкнали един на друг — предположих аз.

Кьоних прелисти факсовете.

Според уликите — кръв, мозъчна и костна тъкан — Макгил е бил убит между отделението на стюардите и тоалетната. С лице към тоалетната. Кървави пръски са открити из цялото помещение, както и по тялото на мъртвата стюардеса, макар че някой може би се е опитал да я избърше, поради което и вие не сте забелязали нищо — подчертано рече той. — Така че Макгил навярно е отворил вратата на тоалетната, където е бил Асад Халил. Хората от лабораторията са намерили и одеяло с дупка и следи от обгаряне, които показват, че е използвано за заглушаване на звука от изстрела.

Кимнах. Винаги се удивлявам колко бързо момчетата от лабораторията могат да ти кажат много неща и с каква скорост детективът прави заключения и пресъздава престъплението. Нямаше значение, че в случая се отнасяше за терористичен акт — местопрестъплението си е местопрестъпление. Убийството си е убийство. Обикновено липсва само убиецът.

— Що се отнася до бягството на Халил от самолета — продължи Кьоних, — можем да приемем, че е знаел процедурата на летището. Тъй като пилотите са били мъртви, хората от отдел „Произшествия“ са щели да се качат на борда, да изключат двигателите, да повикат влекач и да изтеглят боинга в заградената зона. Останалото ви е известно.

Наистина.

— Освен това — прибави той — е намерена ръчна чанта, която е била на Юсеф Хадад. Под костюма му е имало гащеризон на работник от „Трансконтинентал“. Несъмнено е имало и още един, който Асад Халил е облякъл, знаейки, че работниците на компанията ще се качат, за да свалят ръчния багаж.

Кьоних погледна Кейт, после мен и попита:

— Забелязахте ли някой подозрителен? Знаели сте, че нещо не е наред, и все пак Халил се е измъкнал.

— Мисля, че когато се качихме на самолета, вече го е нямало — отвърнах аз.

— Възможно е. А може и да е бил там.

— Щяхме да го познаем — отбеляза Кейт.

— Нима? Не и ако е носил работнически гащеризон, ако е бил с друга прическа, с очила и фалшиви мустаци. Но е възможно той да ви е видял. Може по някое време да е разбрал, че в самолета има федерални агенти или детективи. Помислете. Опитайте се да си спомните кого сте видели на борда и в заградената зона.

Добре, Джак, ще помисля. Благодаря, че го спомена.

— Във всеки случай — продължи Кьоних, — Халил се е качил на някой от мотокарите. След това повечето терористи биха взели самолет за Средния изток. Но не, Асад Халил не си е заминал. Не още. Първо се е отбил в „Конквистадор“. Останалото, както казват, е история.

Цяла минута не се обади никой.

— Имаме си работа с изключително изобретателен, хитър и смел човек — отбеляза накрая Кьоних. — Той светкавично се възползва от обстоятелствата, без да се колебае и да се бои, че ще го заловят.

Разчита на това, че другите са заети или не подозират за присъствието на убиец психопат. Бързина, свирепост и шок. Решителност, дързост и измама. Разбирате ли?

Разбирахме. Можех да разкажа на Джак Кьоних за десетината-петнайсет такива убийци, с които се бях сблъсквал през годините. За истински опасните убийци психопати, каквито току-що описа той. Няма да повярвате какви ужасии им се разминават безнаказано. Няма да повярвате колко глупави и доверчиви са жертвите им.

— Имало е вероятност събитията да се развият по друг начин — продължи Кьоних. — Например самолетът просто да се разбие и всички на борда да загинат, включително Халил. Той би го приел, струва ми се, дори би го сметнал за победа.

Всички кимнахме.

— Или да го заловят на земята и да го обвинят в убийство. Това също не би го уплашило. В Триполи пак щяха да го обявят за герой.

Отново кимнахме.

— Трета възможност: да избяга от самолета, но да не успее да изпълни задачата си в „Конквистадор“. Във всеки случай, след като Юсеф Хадад е бил на борда с бутилките кислород и отровен газ, Асад Халил не е можел да изгуби. Всъщност даже Хадад да не се беше качил на самолета в Париж, Халил пак щеше да стигне до „Конквистадор“, макар и с белезници и под охрана. Кой знае какво щеше да се случи тогава?

Всички се замислихме какво би станало, ако бяхме отвели Асад Халил в „Конквистадор“ според плана. В кой момент щеше да побеснее?

Господин Кьоних завърши с думите:

— Като оставим настрани другите възможности, Асад Халил ни нанесе страхотен удар. И все още не ни е известно дали в момента се крие някъде в Америка, или се е върнал в Либия. Но трябва да приемем, че е наблизо и се готви за нова атака.