Чудех се само дали Асад Халил е свършил с преебаването на американците. Едва ли — засега късметът му помагаше. Но бях съгласен с Наш, че нито ще взриви ядрена бомба, нито ще пусне отровен газ или смъртоносни микроорганизми. Инстинктивно усещах, че Асад Халил — Лъва — е в Америка, за да продължи да ни се изсира в лицето. Нямаше много да се изненадам, ако се появеше на двайсет и осмия етаж.
Беше време да споделя всичко това с колегите си и да разкрия коза си на крал Джак.
Но колегите ми приказваха за нещо друго и докато чаках възможност да се обадя, започнах да се съмнявам в предчувствията си. Затова за момента реших да си затрая и се заслушах в разговора.
— Халил очевидно е прочел материалите в куфарчетата на Фил и Питър — казваше на Джак Кьоних Кейт.
— Те не носеха почти нищо — прекалено безразлично отвърна той.
— Но той е взел досието си — отбеляза тя.
— В него нямаше почти нищо — повтори Кьоних. — Нищо повече от онова, което вече е знаел за себе си.
— Но сега знае колко малко ни е известно — продължи да настоява Кейт.
— Така е. Съгласен съм. Нещо друго?
— Да… в досието имаше докладна записка от Зак Уебър. Обикновена оперативна докладна, но адресирана до Джордж Фостър, Кейт Мейфилд, Тед Наш, Ник Монти и Джон Кори.
Мамка му! Изобщо не се бях сетил за това.
— Ами тогава бъдете внимателни — небрежно каза Кьоних.
Мерси, Джак.
Той прибави:
— Но се съмнявам, че Халил… — Кьоних се замисли за миг. — Знаем на какво е способен този човек. Но нямаме представа какви са плановете му. Мисля, че вие не фигурирате в тях.
— Нали се разбрахме да не го подценяваме — възрази Кейт.
— Само че не трябва и да го надценяваме — отсече той.
Това бе нещо ново за мен. Също като ЦРУ, ФБР обикновено надценява всичко. Отразява се благотворно на бюджета и имиджа им. Естествено запазих тази мисъл за себе си.
— Рядко се случва терорист да се държи така — продължи Кейт.
— Повечето терористични актове са или случайни, или се извършват от разстояние, като взривяването на бомби. Този човек е заподозрян в убийства в Европа. Излишно е да припомням какво направи тук. В него има нещо, което ме безпокои, освен всичко очевидното.
— Какво? — попита господин Кьоних.
— Не зная. Но за разлика от повечето терористи, Халил прояви изключителна интелигентност и смелост.
— Като лъв — отбеляза крал Джак.
— Да, като лъв. Но да не изпадаме в метафори. Той е човек, убиец, и това го прави по-опасен от звяр.
Кейт Мейфилд се приближаваше към същността на въпроса, към природата на Асад Халил. Но не каза нищо повече и никой не доразви мислите й.
Една-две минути обсъждахме типовете убийци. Във ФБР са адски добри в психологическите профили. Голяма част от всичко това ми звучеше като празни приказки, но някои неща бяха точни.
— Имам чувството, че Халил нещо лично се е надървил на американците — предложих мнението си аз.
— Моля? — попита господин Кьоних.
Съжалих, че съм използвал полицейския жаргон и изясних термина.
— Целите му не са само философски или политически. Той изпитва смъртоносна омраза към американците като народ. — Направих пауза и прибавих: — Струва ми се, в светлината на днешните събития можем да приемем, че някои или всички подозрения и твърдения от досието на Халил са верни. В такъв случай именно той е убил с брадва онзи офицер от нашите военновъздушни сили. И е застрелял трите невинни американчета в Брюксел. Ако успеем да открием причината, навярно ще разберем какво го измъчва и какъв ще е следващият му ход.
— Той нанася удари и срещу британци — обади се Наш. — Според нас е взривил бомба в британското посолство в Рим. Това опровергава твоята теория, че страда от… мания да убива само американци.
— Ако наистина е взривил бомбата в британското посолство — отвърнах аз, — значи има някаква връзка. Халил не обича британците и американците. Връзките винаги показват нещо.
Наш ми се изсмя. Адски мразя да ми се хилят така.
Кьоних го погледна.
— Не си ли съгласен с господин Кори?
— Господин Кори бърка полицейската работа с разузнаването — каза Тед. — Те не винаги се покриват.
— Не винаги — рече Кьоних. — Понякога обаче си приличат.
Наш сви рамене.
— Даже Асад Халил да убива само американци, това не го прави уникален. Всъщност тъкмо обратното. Повечето терористи нанасят ударите си срещу Америка и американците. Това е тяхната отплата, че сме номер едно, че подкрепяме Израел, за войната в Залива и за антитерористичните ни операции в световен мащаб. Кьоних кимна.
— И все пак стилът на Халил е уникален. Той действа отблизо, възприема нещата лично и се стреми да ни унижи.
Наш отново сви рамене.
— И какво от това? Дори стилът му да показва нещо за бъдещите му планове, не бихме могли да го спрем. Няма да го заловим в крачка. Той има милиони цели и сам избира обекта, времето и мястото.
Операции „Чайка“.
Никой не отговори.