Играта на лъва

Тъй като вече бяхме изчерпали фактите и навлизахме във фазата на догадките, аз предположих:

Според мен този тип е самотник и няма да се появи в обичайните наблюдавани от нас къщи, нито пък ще се мотае с обичайните заподозрени в местната джамия.

Кейт се съгласи с мен и прибави:

Може да има само една свръзка, например онзи от февруари или някой друг. Ако приемем, че след първоначалния контакт не се нуждае от помощ, можем да очакваме, че скоро ще открием трупа на друг негов съучастник. Освен това смятам, че някой на летището му е помогнал да избяга и че ще го намерим мъртъв. Трябва, предупредим полицейското управление. Кьоних кимна и се обърна към Наш.

— Защо смяташ, че е заминал?

Тед не отговори веднага и си придаде вид, че му е писнало от хвърляне на бисери пред свине. Накрая се наведе напред и впери поглед във всеки от нас.

Описахме пристигането на Халил в страната величествено и драматично. И господин Кьоних е прав, че каквото и да се беше случило, либиецът пак щеше да е победител. Бил е готов да жертва живота си в служба на аллах и да отиде при братята си в рая. Адски рискован начин да проникнеш във вражеска държава.

— Това вече ни е известно — отвърна крал Джак.

— Изслушайте ме докрай, господин Кьоних. Важно е. Добре, да приемем, че Асад Халил е дошъл в Америка, за да вдигне във въздуха тази сграда, другата оттатък улицата, целия Ню Йорк или Вашингтон. Да приемем, че някъде е скрита ядрена бомба. Или по вероятно един тон токсичен газ. Или пък хиляда литра антракс. Ако беше човекът, който е трябвало да използва тези оръжия за масово унищожение, Асад Халил щеше да влезе през Канада или Мексико с фалшив паспорт и да мине границата, за да изпълни тази важна задача. Нямаше да рискува да го заловят или убият. Днешният случай беше класическа операция „Чайка“ … — Той се огледа наоколо и поясни: — Нали знаете, долита в страната, вдига много шум, осира навсякъде и отлита. Господин Халил е изпълнявал операция „Чайка“. Операцията е приключена. Заминал е.

Всички се замислихме за операция „Чайка“. Милият Тед бе проговорил. Оказваше се, че коефициентът му за интелигентност е поне колкото на видеокасетофон. Аргументацията му беше неопровержима. Тишината в стаята ми показа, че колегите ми най-после са видели блестящата проницателност на Наш.

Кьоних кимна.

— Струва ми се логично.

— Мисля, че Тед е прав — също се съгласи Кейт. — Халил е изпълнил онова, за което са го пратили. Няма да последва втори удар. Задачата му е приключила на летището и е имал възможност да хване всеки от десетките полети в късния следобед.

Кьоних погледна към мен.

— Господин Кори?

— Тед убедително подкрепи теорията си — казах аз.

Крал Джак се замисли за миг.

— И все пак трябва да продължим така, все едно че Халил е останал в страната. Вече уведомихме всички правоохранителни институции в Съединените щати и Канада. Освен това събрахме всички агенти от Антитерористичната спецчаст, които успяхме да открием, й установихме наблюдение над обичайните сборища на терористи от Средния изток. Съобщихме на Транспортна полиция, НЙПУ, Ню Джърси, Кънектикът, съседните окръзи и така нататък. Колкото повече време минава, толкова повече се разширява зоната на издирване. Ако се крие, навярно в очакване да напусне страната, можем да го пипнем някъде наблизо. Най-важното в момента е да го задържим.

— От летището се обадих в Лангли — информира ни Наш. — Управлението обяви издирване на всички международни летища, на които имаме доверени лица. — Той погледна към мен. — Това означава хора, които работят за нас.

— Благодаря. Чета шпионски романи.

Та така. Асад Халил или вече бе извън страната, или се криеше в очакване да се измъкне. Това наистина изглеждаше най-логично като се имаше предвид случилото се.

Някои неща обаче ме смущаваха, една-две подробности, които не пасваха. Първо: защо Асад Халил се беше предал в парижкото ни посолство? Много по-просто щеше да е да се качи на борда на полет 175 на „Трансконтинентал“ с фалшив паспорт, като своя съучастник Джо Смит. Далеч по-лесно можеше да изпълни същия номер с отровния газ без белезници и неохраняван от двама въоръжени федерални агенти.

Наш пропускаше човешкия елемент, точно както се и очакваше. За да разбереш какво е намислил Асад Халил, трябваше да разбират начина му на мислене. Той не искаше да е поредният анонимен терорист. Бе влязъл в посолството, за да го оковат в белезници и после да избяга като Худини. Да ни се изплюе в лицето, а не да изпълни някаква си операция „Чайка“. Беше искал да прочете какво знаем за него, да отреже палците на агентите, да влезе в „Конквистадор“ и да избие всички вътре. Определено поемаше изключително голям риск, но уникалното в случая бе личният му аспект. Халил ни унижаваше като древен воин, проникнал сам във вражески лагер и изнасилил жената на вожда.