Играта на лъва

— Във всеки случай — заключи Тед Наш — аз съм убеден, че случилото се днес е изчерпало съдържанието на задачата му и че си е заминал. Следващият му удар може да е в Европа, където очевидно е действал и преди и познава терена и където не винаги се взимат достатъчно мерки за сигурност. Да, някой ден може да се върне. Но засега лъвът е сит и се връща в либийското си леговище, ако ми позволите да продължа с метафората. И докато не огладнее, няма да излезе отново на лов.

Сетих се за своята метафора с Дракула — за кораба, който пристига с мъртъв екипаж и пътници и графът се промъква в нищо неподозиращата страна, пълна с тлъсти хора с хубави вени, и така нататък. Но господин Кьоних, изглежда, ме смяташе за логичен тип със силен инстинкт и без никакви метафорични мисли. Затова казах:

— Като имам предвид случилото се днес, продължавам да твърдя, че Халил е на не повече от осемдесет километра оттук. С Тед се басирахме на десет долара, че скоро ще се обади отнякъде.

Господин Кьоних се усмихна.

— Наистина ли? Най-добре да оставите парите у мен. Тед заминава в отвъдокеанска командировка.

Той не се шегуваше и протегна ръка. Двамата с Наш сложихме по десетачка в шепата му и крал Джак ги прибра в джоба си. Кейт завъртя очи. Момчетата винаги си остават момчета. Джак Кьоних ме погледна.

— Значи Халил е някъде наоколо и знае името ви, господин Кори. Смятате ли, че сте в менюто му?

Пак се бяхме върнали към лъвските метафори. Схванах смисъла и той не ми допадна.

— Понякога ловците се превръщат в плячка — уведоми ме Кьоних. После се обърна към Наш. — Например преди известно време терорист от Средния изток уби двама мъже на паркинга пред сградата на ЦРУ.

Тед Наш изглеждаше така, като че ли предпочиташе да забрави за този случай.

— Жертвите бяха служители на управлението, но се оказаха случайни мишени — поясни той. — Убиецът не ги е познавал. Целта му е била да нанесе удар на институцията.

Джак Кьоних не му отговори, а каза на всички:

— Вие не сте причината за пристигането на Асад Халил тук. Но ако той все още е в страната, вече може да сте в списъка му. Всъщност това ми се струва съвсем реална възможност.

Наведох се напред.

— Моля? Каква възможност?

— Ами, не ми се ще да използвам думата „примамка“, но…

— Лоша идея. Да не я обсъждаме повече.

На него обаче не му се искаше да се откаже и се върна към лъвската метафора.

— Значи имаме един лъв, който яде селяните. Имаме и ловци, които за малко да го хванат. Лъвът им е бесен и допуска фаталната грешка да тръгне след тях. Нали така?

Наш като че ли се развесели. Кейт се замисли.

— Ще пуснем в пресата материали за Джон и Кейт — продължи Кьоних — и дори може би ще публикуваме снимките ви, макар че обикновено не правим така. Халил ще реши, че в Америка това нещо е нормално и няма да заподозре капана. Нали?

— Струва ми се, че това не се включва в трудовия ми договор — отбелязах аз.

Той не ми обърна внимание.

— Няма да използваме името и снимката на Тед, защото неговата организация няма да ни позволи. Джордж е женен и има деца, затова няма да рискуваме. Но ти, Джон, и ти, Кейт, живеете сами, нали така?

Кейт кимна.

— Защо засега не оставим тази идея? — попитах аз.

Защото ако сте прав, господин Кори, и Халил все още е някъде наблизо, може да се изкуши да нанесе удар по лесна мишена преди да се насочи към следващата. А тя ще е много по-голяма от онова, кето вече е извършил. Ето защо. Опитвам се да предотвратя ново масово убийство. Понякога човек трябва да залага живота си в името на сигурността на нацията. Не сте ли съгласни?

— Съгласна съм — отвърна Кейт. — Струва си да опитаме.

— Страхотна идея — казах аз. — Защо не се сетих за нея?

— И ако Джон греши — отбеляза Наш — и Халил е напуснал страната, печеля десет долара. Ако Халил е останал в Щатите, Джон печели десет долара, но… е, да не мислим за това.

Тед Наш наистина се кефеше. Доколкото си спомнях, за пръв път. Искам да кажа, че старият стоик Тед се хилеше при мисълта някакъв шантав ездач на камили да пререже гръкляна на Джон Кори. Дори господин Робъртс се мъчеше да скрие усмивката си. Странно какви неща разсмиват хората.

Съвещанието продължи още известно време. Разгледахме въпроса за пресата, който след смъртта на тристате пътници на самолета и убийствата на земята можеше да се окаже изключително деликатен. Джак Кьоних завърши с думите:

— Следващите няколко дни ще са много трудни. Медиите общо взето се отнасят добронамерено към нас, както се убедихме в случая със Световния търговски център и самолета на „Транс Уърлд Еърлайнс“. Но трябва да ги контролираме. Освен това утре ще се наложи да отидем във Вашингтон и да успокоим началството, че владеем положението. Искам всички да се приберете вкъщи и да се наспите. Утре сутрин ще се срещнем на „Ла Гуардия“ и ще вземем първия полет на „Ю Ес Еъруейс“ в седем часа. Джордж ще остане в „Конквистадор“. — Той се изправи и ние го последвахме. Крал Джак ме изненада, като каза: — Молете се за мъртвите. — Всички се ръкувахме, даже господин Робъртс. Тримата с Кейт и Тед си тръгнахме. На излизане усетих, че ни зяпат много очи.

22