Играта на лъва

Поръчах си двойно уиски с бира за разредител. Нямаше смисъл да си губя времето.

Над бара имаше телевизор. Звукът бе изключен. В долната част на екрана, където в делничен ден обикновено текат цените на акциите, сега показваха резултатите от мачовете. Предаваха известен мафиотски комедиен сериал. Момчетата от мафията, които познавам, много си падат по него.

След няколко чаши, когато се почувствах по-добре, излязох от ресторанта, хванах такси и се прибрах в апартамента си на Източна 72 — ра улица.

Живея в чист, модерен жилищен блок със страхотен изглед към Ист Ривър. Жилището ми няма нищо общо с разхвърляността, свързвана с неженените нюйоркски детективи. Бившата ми жена е по разхвърлянето, но аз поддържам пълен ред. Това отчасти е резултат от първия ми брак, който продължи около две години. Тя се казваше Робин и беше прокурорка в манхатънската окръжна прокуратура, където се запознахме. Повечето прокурорки се омъжват за прокурори. Робин се омъжи за ченге. Ожени ни съдия, но трябваше да поискам съдебни заседатели.

Така или иначе, както често се случва с интелигентните прокурори, Робин получи и прие предложението да постъпи в юридическа кантора и почна да защитава тъкмо ония боклуци, които двамата с нея се опитвахме да опандизваме. Взимаше добри пари, но бракът ни се провали. Несъвместими философски противоречия. Аз получих апартамента. Наемът е адски висок.

Алфред, нощният портиер, ме поздрави и ми отвори вратата.

Проверих пощенската си кутия — беше пълна с рекламни листовки. Почти очаквах да получа писмо бомба от Тед Наш, но засега той проявяваше достойна за възхищение сдържаност.

Качих се с асансьора и влязох в жилището си, като взех минимални предпазни мерки. През първите един-два месеца от брака си дори аз едва успявах да мина покрай Алфред. Не му допадаше мисълта, че спя с жена си, която харесваше. Както и да е, с Робин осведомихме и него, и другите портиери, че работим в правоохранителните органи и имаме врагове. Те разбраха и подаръците за Коледа и Великден отразяваха признателността ни за тяхната лоялност, дискретност и бдителност. От друга страна, след развода, мисля, че Алфред е готов да даде ключа от апартамента ми и на Джак Изкормвача за бакшиш от двайсет долара.

Така или иначе, минах през дневната с голямата тераса и влязох в кабинета, където включих телевизора на Си Ен Ен. Нещо не рабо-теше добре и затова три пъти силно го ударих с ръка. Появи се мъглява картина, но и без това предаваха финансови новини.

Отидох на телефона и натиснах бутона на телефонния секретар. Бет Пенроуз, 19:16: „Здрасти, Джон. Имам чувството, че днес си бил на «Кенеди». Спомням си, че ми каза нещо такова. Ужасна трагедия. Боже мой… е, ако си се заел с това, успех. Съжалявам, че тази вечер не успяхме да се видим. Позвъни ми когато можеш.“

Това е едно от преимуществата да ходиш с ченге. Само дето ми се струва, че няма други преимущества.

Второто съобщение бе от бившия ми партньор Дом Фанели. Мамка му — рече той. — „Вярно ли съм чул, че сте се прецакали на «Кенеди»? Нали ти казвах да не приемаш тази работа. Обади ми се.“

— Ти ми намери тази работа, тъпак такъв.

Имаше още няколко съобщения от приятели и роднини, които питаха за случая на летището и за моята връзка с него. Изневиделица пак се озовах на радарните екрани на всички. Не е зле за човек, когото допреди година са смятали за свършен.

Последното съобщение, получено само преди десет минути, беше от Кейт Мейфилд. „Кейт се обажда. Мислех, че вече си се прибрал. Хм… обади се, ако искаш да си поговорим… вкъщи съм си… едва ли ще успея да заспя. Така че можеш да ми позвъниш по всяко време.“

Е, аз пък нямаше да имам проблем да заспя. Но първо исках да чуя новините, затова си съблякох сакото, събух си обувките, разхлабих вратовръзката си и се пльоснах на любимия си стол. Финансовият репортер продължаваше да дудне. Започнах да се унасям и макар да чух, че телефонът звъни, не му обърнах внимание.

После се озовах в огромен самолет. Опитвах се да се изправя, но нещо ме теглеше надолу. Забелязах, че всички наоколо спят — всички освен човека на пътеката. Държеше в ръка голям кървав нож и се приближаваше право към мен. Той вдигна ножа и аз скочих от стола.

Часовникът на видеото показваше 05:17. Едва имах време да взема душ, да се преоблека и да стигна на „Ла Гуардия“.

Докато се събличах, включих радиото в спалнята — беше настроено на „1010УИНС“.

Водещият говореше за трагедията със самолета на „Трансконтинентал“. Усилих звука и скочих под душа.

Докато се насапунисвах, чувах откъси от репортажа — нещо за Кадафи и за американския въздушен удар срещу Либия през 1986 — та.

Реших, че хората са започнали да загряват.

Спомнях си въздушния удар през 86 — та. Ченгетата от НЙПУ и Транспортна полиция бяха вдигнати по тревога в случай, че лайната се посипят и у нас. Но освен удълженото работно време не се бе случило нищо особено.