Играта на лъва

Прегледах репортажа, който бе непълен и малко неточен. Накрая се посочваше, че Федералното управление на авиацията и Бюрото за пътнотранспортни произшествия не разкривали други подробности, освен че пътниците и екипажът починали от неопределени токсични изпарения. Не се споменаваше, че самолетът е кацнал на автопилот, още по-малко за убийства или терористи. И естествено, нищо за клуб „Конквистадор“. Както и за Джон Кори, слава Богу. Утрешните новини обаче щяха да са по-конкретни. Подробностите щяха да се предлагат на поносими дози, като рибено масло с малко мед, докато накрая публиката не свикнеше и вниманието й не се привлечеше от нещо друго.

Едночасовият полет мина нормално, освен отвратителното кафе. Прелетяхме над Потомак и под мен се разкри величествената гледка на паметника на Джеферсън, заобиколен от цъфнали череши, Капитолия и всички онези белокаменни сгради, които излъчват власт, власт и власт. За пръв път ми хрумна, че работя за някои от ния хора там долу.

Така или иначе, кацнахме навреме на националното летище „Роналд Рейгън“. Забелязах, че Кьоних носи син федерален костюм и куфарче. Наш пак беше с европейски дрехи и също имаше куфарче несъмнено от кожа на як, изработено от тибетски борци за свобода в Хималаите. И костюмът на Кейт бе син, но й стоеше по-добре, отколкото на Джак. Естествено и тя носеше куфарче. Аз се бях пременил в гълъбовосив костюм — беше ми го купила бившата ми от „Барнис“. С ДДС и бакшиша навярно струваше към два бона. Тя можеше да си го позволи. Тези пари вървят с правната защита на наркопласьори, борци, финансови престъпници и други богати скапаняци. Тогава защо го нося ли? Нося го като проява на цинизъм, струва ми се. А и защото ми стои страхотно и изглежда скъп.

Но да се върнем на летището. Чакаше ни кола, която ни откара в централата на ФБР, известна като сградата „Дж. Едгар Хувър“.

По пътя почти не разговаряхме, но накрая Джак Кьоних, който седеше отпред, се обърна към нас.

— Извинявам се, ако тази среща ви е попречила да отидете на черква.

ФБР, разбира се, се отнася с лицемерно уважение към вярата, а може и да не е толкова лицемерно. Не можех да си представя бившите ми шефове да кажат нещо подобно и не отговорих.

— Няма нищо — отвърна Кейт, каквото и да означаваше това.

Наш измърмори нещо, което прозвуча като всеопрощение.

Не ходя редовно на черква, но казах:

— Едгар Хувър е там горе и ни наблюдава.

Кьоних ме стрелна с убийствен поглед и се обърна напред. Дълъг ден. Много дълъг ден.

25

Асад Халил се събуди в пет и половина, взе влажна кърпа от банята и избърса всички повърхности, по които можеше да е оставил отпечатъци. Легна на пода, каза утринните си молитви, после се облече и излезе. Остави сака си в колата и се върна в офиса, като носеше мократа хавлия.

Младият служител спеше на стола си. Телевизорът продължаваше да работи.

Халил заобиколи зад рецепцията, увил глока с кърпата. Притисна дулото към главата на мъжа и натисна спусъка. Натика трупа под плота, извади портфейла от джоба му и взе парите от касата. Намери купчина регистрационни карти и квитанции, прибра ги в джоба си, избърса ключа с хавлията и го върна на таблото.

Погледна нагоре към видеокамерата, която беше забелязал вечерта и която бе записала не само пристигането му, но и убийството. Откри кабела и го проследи до малка стаичка. Извади касетата пъхна я в джоба си и излезе на рецепцията, където намери електрически ключ с надпис РЕКЛАМА НА МОТЕЛА. Натисна го, угаси осветлението в офиса и отиде при колата си.

Навън се бе спуснала гъста мъгла и видимостта не надхвърляше няколко метра. Халил потегли от паркинга с изключени фарове и ги включи едва когато се отдалечи на петдесетина метра по пътя.

Върна се по същия маршрут и наближи Столичната околовръстна магистрала. Точно преди нея отби в голям паркинг пред търговски център, откри канал и хвърли регистрационните карти, квитанциите и видеокасетата през решетката. Извади парите от портфейла на служителя и също го пусна вътре.

В шест сутринта потегли по околовръстната магистрала. Небето на изток започваше да изсветлява. В неделното утро нямаше почти никакво движение. Не забеляза и нито един патрулен автомобил.

Продължи на юг, после зави на запад, пресече Потомак и започна да обикаля около Вашингтон като лъв, дебнещ плячката си.

Въведе необходимия му вашингтонски адрес в сателитния навигатор и излезе по Пенсилвания Авеню, за да се насочи право към сърцето на вражеската столица.

В 07:00 стигна до Капитолийския хълм. Мъглата се беше вдигнала и огромният бял купол на сградата сияеше под слънчевите лъчи. Халил я обиколи, спря и паркира откъм югоизточната й страна. Извади фотоапарата от сака си и снима Капитолия. На петдесетина метра забеляза млада двойка, която правеше същото. Можеше да прекара времето другаде, но си мислеше, че снимките ще развеселят сънародниците му в Триполи.

В района на портала имаше полицейски коли, но не и по улицата.