Иконата

Гришин не беше изненадан. Отлично знаеше какво може да се постигне с една стодоларова банкнота в Москва. Паспортът за влизане най-вероятно бе унищожен. Монк се подвизаваше под нова самоличност, но сред шестстотинте гости на хотела едва ли някой би го забелязал. Когато поискаше, можеше да си тръгне дори без да плати, да се изпари, да изчезне като дим. Онези от хотела щяха да свият рамене и да го впишат в графа "загуби".

– Една последна задачка – каза полковникът на Бородин, който още не си бе тръгнал от хотела. – Вземи кодирана карта за стаята и кажи на администратора, че ако и думица за това стигне до ушите на доктор Питърс, той не само ще бъде изхвърлен, но и ще прекара следващите десет години в каменна кариера. Не ме интересува какво ще му обясниш.

Полковник Гришин реши, че работата не е за хората от Черната Гвардия. Те се разпознаваха лесно и аферата можеше да завърши с протести от страна на Американското посолство. Най-подходящи за случая бяха обикновените престъпници, щяха да свършат работата, че и вината щяха да си поемат. В мафията на Долгоруки имаше екип, който се бе специализирал в първокласни влизания с взлом.

Вечерта след неколкократни обаждания в стая 841-ва, от които стана ясно, че вътре няма никой, двама си отключиха с картата и влязоха. Третият остана да чака в кожените кресла, в случай че се завърне наемателят.

Стаята бе подложена на щателен обиск. Нищо интересно не бе намерено. Нито паспорт, нито документа, нито куфарче, нито каквито и да било лични книжа. Където и да се намираше, Монк бе взел всичко със себе си. След като всичко бе претърсено, „специалистите" си тръгнаха и оставиха стаята така, както я бяха намерили.

От другата страна на коридора чеченецът, който бе наел стаята отсреща, отвори едва забележимо вратата, видя мъжете да влизат и излизат и докладва по мобилния си телефон.

В десет вечерта Джейсън Монк влезе във фоайето, на хотела като човек, който току-що се е навечерял и иска да се оттегли в стаята си. Не мина през рецепцията, носеше картата в себе си. И двата входа бяха завардени от постови – по двама на всяка врата. Когато Монк влезе в единия от асансьорите, двама от наблюдателите се метнаха на другия, а останалите тръгнаха по стълбите.

Монк мина по коридора към стаята си, почукана отсрешната врата, получи куфарчето от човека вътре и влезе в стая 841-ва. Първите двама гангстери, които бяха взели асансьора, се появиха в края на коридора тъкмо навреме, за да видят вратата на стаята на Монк да се затваря. Секунди след тях по стълбите се качиха и другите. Последва кратък разговор. Двама се настаниха на кожените фотьойли, откъдето имаха поглед към коридора, а другите двама се върнаха долу да докладват.

В десет и половина от стаята срещу наблюдавания обект излезе някакъв мъж, мина през фоайето покрай тях и тръгна към асансьорите. Никой не му обърна внимание: друг човек, друга стая.

В десет и четирийсет и пет телефонът на Монк иззвъня. Обаждаше се камериерката да пита дали има нужда от допълнително кърпи. Той отказа, благодари и затвори.

Със съдържанието на куфара Монк влезе в поредното си превъплъщение и се приготви за тръгване. В единайсет излезе на малкия балкон и дръпна стъклената врата след себе си. Не можеше да я заключи отвън, затова я залепи с парче широка, здрава лепенка.

После, завързан през кръста със стабилно въже, той се спусна един етаж по-надолу на балкона на стая 741-ва. Оттам прескочи четири разделителни прегради и спря пред прозорците на 733-а.

В единайсет и десет един шведски бизнесмен лежеше гол в леглото си, с ръка на половия си орган, и гледаше порно, когато – за негов ужас – на прозореца му се почука.

Пред паническия избор между хавлията и дистанционното той в крайна сметка избра хавлията и, прилично загърнат, стана от леглото и отиде до прозореца. Отвън някакъв мъж му правеше знаци да отвори. Напълно шашардисан, шведът отключи вратата. Мъжът влезе в стаята и започна да се оправдава с провлачения диалект на американски южняк.

– Хиляди благодарности, друже.., сър. Сигурно се чудите какво правя на вашия балкон... – Беше прав. Шведът го гледаше вцепенен и не можеше да проумее как е попаднал пред прозорците му. – ... Вижте сега. Много е глупаво, ама аз съм в съседната стая и рекох да изляза на балкона да изпуша една пура, че да не опушвам в стаята, обаче – представяте ли си – проклетата врата взе, че се затвори от вятъра. Видях се в чудо, та реших да прескоча при вас и да ви помоля да ме пуснете да вляза през вашата стая.

Навън беше студено. Пушачът бе облечен като за излизане, с куфарче в ръка, вятър нямаше, а вратите не се заключваха от само себе си, но на шведа му беше все тая.

Сипейки благодарности и извинения, неканеният му гост намери сам пътя към вратата, пожела му приятна вечер и си излезе.

Шведският бизнесмен, който отгоре на всичкото се занимаваше с продажба на брави и ключалки, затвори плътно прозорците, спусна завесите, свали хавлията, натисна копчето на дистанционното и се върна към икономичното си развлечение.