Иконата

– Да, това също ме озадачи. Западният вид на госта, необичайният час на посещението му... Секретарят би следвало да му каже да си уреди официална среща. Някой не може просто ей така да дойде в дома на патриарха посред нощ. Но човекът изглежда носеше препоръчително писмо.

– И така, сервирахте им кафе.

– Да, и тъкмо излизах, когато чух Негово светейшество да казва: „Какво пише в манифеста на господин Комаров?“

– И се заинтригувахте?

– Да. Затова затворих вратата и клекнах до ключалката да чуя какво си говорят.

– Остроумно. И какво си говореха?

– Не приказваха много. След като излязох, дълго време не се чуваше нищо. Погледнах през ключалката и видях Негово светейшество да чете някакъв документ. Чете близо час.

– А после?

– После ми се стори много притеснен. Чух го да казва нещо, после долових думата „сатанински“, а след това патриархът каза: „Вече сме надживели тези неща.“ Непознатият говореше много тихо и почти не го чувах. Но хванах думите „Черния манифест“. Непознатият ги каза. Точно преди Негово светейшество да започне да чете...

– Нещо друго?

Клюкар, помисли си Гришин. Мъжът изглеждаше стреснат, изпотен от притеснение. Но думите му бяха убедителни, макар той, свещеникът, да не разбираше значението им.

– Съвсем малко. Чух думата „фалшификация“ и вашето име.

– Моето?

– Да, непознатият каза нещо, че реакцията ви била прекалено бърза. Говориха и за някакъв старец, патриархът каза, че ще се моли за него. На няколко пъти споменаха думата „зло“, а после непознатият стана да си върви. Трябваше бързо да се скрия и не го видях кога излезе. После чух външната врата да се хлопва и това беше всичко.

– Не видяхте ли кола?

– Не. Надникнах през прозореца отгоре, но кола нямаше. Тръгна си пеша. На следващия ден Негово светейшество не беше на себе си. Изглеждаше блед, с часове не излизаше от параклиса си. Затова успях да дойда да ви се обадя. Надявам се, че съм постъпил правилно.

– Съвсем правилно, приятелю. Съществуват вражески сили, които се опитват да разпространяват лъжи за един велик държавник, който скоро ще стане президент на Русия. Вие сте истински патриот, отец Климовски.

– С нетърпения чакам деня, когато ще прочистим Русия от тая греховна измет, за която говори Комаров. Тия мръсни чужденци. Затова го подкрепям с цялото си сърце.

– Отлично, отче. Повярвайте ми, родината се нуждае точно от такива хора като вас. Очаква ви голямо бъдеще. Само още нещо... Този непознат, имате ли представа откъде е дошъл?

Свещичката в ръцете на отчето вече догаряше. На няколко метра от тях бяха застанали двама богомолци, вперили умислени погледи в светите икони.

– Не. Но пазачът после ми каза, че бил дошъл с такси. От ония сивите, дето обслужват централната част на града.

Свещеник, в полунощ, на път за „Чисти переулок“. Няма начин да не е вписан в пътния лист. Началната точка – също. Полковник Гришин впи пръсти в месестото рамо на свещеника и го обърна с лице към себе си. Отец Климовски застина.

– Чуйте ме, отче. Направихте едно добро дело и като му дойде времето, ще бъдете възнаграден. Но това не е достатъчно, разбирате ли ме? – Отец Климовски кимна. – Искам да следите всичко, което става в дома на патриарха. Кой влиза, кой излиза. Особено висши духовници и чужденци. Когато забележите нещо, потърсете ме. Просто кажете "Максим се обажда" и съобщете час. Нищо повече. Срещата ще бъде тук, в определеното от вас време. Ако имам нужда от вас, ще ви пратя писмо на ръка. Просто картичка с написан час. Ако по някаква причина не можете да излезете по това време, обадете се по телефона и дайте друго. Разбирате ли.

– Да, полковник. Ще направя всичко възможно за вас.

– Убеден съм. Виждам, че един ден в този район ще има нов митрополит. А сега тръгвайте. Аз ще изляза след малко.

Полковник Гришин продължи да гледа образите, които ненавиждаше, и се замисли над онова, което бе чул. Че Черният манифест отново е в Русия, бе повече от ясно. Онзи глупак с расото не знаеше за какво говори, но думите му бяха съвсем точни.

Значи някой се е завърнал, след месеци мълчание. Разхожда си се кротко, показва документа насам-натам, но не оставя копие. За да създава врагове, разбира се. За да се опита да повлияе на събитията.

Който и да е този „някой“, лошо е преценил съюзниците си. Църквата нямаше власт. Гришин с възхищение си спомни подмятанията на Сталин: „Къде му е армията на папата?“. Но който и да бе непознатият, можеше да им създаде много проблеми.

От друга страна, онзи бе задържал Манифеста. Което означаваше, че може би има само едно или най-много две копия от него. Основният проблем без съмнение бе той да бъде открит и елиминиран. И то така, че да не остане и парченце – нито от него, нито от документа.

Проблемът се бе оказал по-прост, отколкото Гришин би могъл да се надява.