Иконата

Онова, което видя по време на обиколките си, му се понрави. Телената ограда не беше пречка. Нощем вратата на рампата беше заключена, но от задната страна на склада имаше друг, по-малък вход, подсигурен с катинар. Един-единствен пазач обикаляше от време на време сградата след залез слънце. С други думи, складът не представляваше проблем.

Край старото южно пристанище на Москва река се намира огромен битпазар за автомобили втора ръка, където може да се купи абсолютно всичко – от разнебитена таратайка до чисто нова лимузина, току-що открадната от някоя западна държава, а също и московски регистрационни номера и всевъзможни инструменти, като например чифт яки клещи-резачки.

От центъра на града Брайън купи десетина евтини, но надеждни швейцарски часовници, една шепа батерии, няколко метра кабел и изолирбанд. Когато окончателно се убеди, че може да открие склада по всяко време на денонощието и да се върне обратно в центъра по няколко различни маршрута, той се върна в хотел и зачака колата, която пътуваше на юг от Санкт Петербург.

Срещна се със Сайрън и Мич в „Макдоналдс“ на улица "Тверская". Двамата командоси бяха пристигнали бавно, но без произшествия.

Преди да тръгнат, в един гараж в южен Лондон волвото им бе преоборудвано, за да поеме необичайния си товар. Двете предни безкамерни гуми бяха свалени и заменени с камерни, в чиито вътрешни гуми предварително бяха насипани стотици късчета пластичен взрив Симтекс", не по-големи от палец.

От въртенето на колелата маджунообразният експлозив, удивително устойчив, освен ако не е подложен на въздействието на живачен детонатор, се бе отложил в тънък слой по стените на вътрешните гуми. Така оборудвана, колата бе транспортирана до Стокхолм, а оттам с ферибота до Хелзинки, откъдето бавно и на собствен ход бе изминала хилядата километра до Москва. Детонаторите пътуваха на дъното на кутия хавански пури, наглед купена от безмитния щанд на ферибота, но всъщност подготвена в Лондон.

Сайрън и Мич отседнаха в друг хотел. Брайън ги придружи с волвото до един буренясал парцел близо до битпазара, където двете предни гуми бяха свалени и заменени с резервни. Процедурата не направи никому впечатление: около южното пристанище подобни гледки бяха ежедневие. Само след минути вътрешните гуми бяха извадени, напъхани в огромен сак и откарани в хотела.

Брайън излезе да разхвърля парчетата от разрязаните гуми по разни кофи из града, а Сайрън и Мич останаха в стаята да "разопаковат багажа си“.

Двата килограма пластичен експлозив бяха разпределени на дванайсет малки кубчета с размерите на кутия за цигари. Към всяко от тях бяха прикачени детонатор, батерия, часовник и съответното количество кабели, свързващи отделните компоненти. Накрая бе облепено с изолирбанд.

– Представяш ли си да ни бяха дали оная смрад – подхвърли Мич, докато работеха.

„Симтекс-Н“, най-разпространеният пластичен експлозив, открай време се произвеждаше единствено и само в Чехия. По комунистическо време той излизаше от завода без какъвто и да било мирис, поради което беше „любимо“ средство на терористите.

След падането на комунизма новият чешки президент Вацлав Хавел отстъпи пред молбите на Запада и се разпореди формулата да бъде сменена и на продукта да се придаде силен, неприятен мирис, които да го издава при пренасяне. Чешките производители се спряха на миризмата на развалена риба и именно за това намекваше Мич в забележката си.

Към средата на деветдесетте години уредите за засичане вече бяха толкова усъвършенствани, че различаваха дори немиришещия вариант на експлозива. Но тъй като нагорещеният каучук имаше собствена миризма, която много наподобяваше тази на взрива, автомобилните гуми бяха идеално средство за неговото транспортиране. Никой не си направи труда да проверява волвото, разбира се, но сър Найджъл обичаше да е подготвен за всичко, а Сайрън и Мич изцяло го подкрепяха в това.

Английската тройка проникна в склада шест дни след като полковник Гришин бе получил Черния манифест и паспорта на Джейсън Монк.

Зад волана на волвото, оборудвано с нови гуми и също толкова нови московски регистрационни номера, седна Брайън. От тримата само той говореше руски и можеше да се оправи, ако някой ги спреше на проверка.

Паркираха на три пресечки от целта и извървяха останалия път пеша. Телената ограда не бе пречка за яките клещи. Тримата мъже притичаха приведени петнайсетте метра до сградата и изчезнаха в сянката на купчина варели с мастило.

Петнайсет минути по-късно самотният пазач излез да направи огледа си. Чу някакъв трясък в тъмното, обърна се като ужилен и насочи фенерчето си към мястото, откъдето бе дошъл шума. До стената на склад, стиснал бутилка водка в ръка, лежеше пияница.

Преди пазачът да проумее как се е озовал този нещастник в заградения двор, от купчината варели зад гърба му изскочи облечена в черно фигура и го удари по главата с парче оловна тръба. Единственото, което пазачът успя да види, бяха свитките пред очите му.