Иконата

Необоспокояван от никого, Монк прекоси коридора на седмия етаж, слезе по стълбите и бе пресрещнат на ъгъла от Мехмед с беемвето.

В полунощ трима мъже спряха пред стая 741-ва, оставиха малкия си куфар пред вратата, отключиха и влязоха. Забавиха се в стаята около двайсет минути и си заминаха.

В четири часа сутринта устройство, съдържащо – както впоследствие щеше да стане ясно – килограм и половина пластичен взрив, избухна под тавана на стая 741-ва. Експертите по-късно щяха да предположат, че устройството е било поставено върху купчина мебели в средата на стаята, за да се взриви точно под леглото на идентичната стая един етаж по-горе.

Стая 841-ва беше напълно разрушена. Миниатюрни късчета плат от матрака и завивките на леглото покриваха всеки сантиметър от пода. Под тях имаше парченца от рамката на леглото, трески от гардероба и шкафовете, стъкла от абажурите и огледалата и хиляди човешки костици.

Четири линейки дойдоха на местопроизшествието, но бързо си тръгнаха. Нямаше работа за тях. Лекарите дори не бяха в състояние да успокоят истеричните наематели на три съседни стаи, тъй като не говореха чужди езици. Увериха се само, че няма пострадали, и оставиха ужасените чужденци на дежурния управител.

Дойде и пожарната, но макар всичко в двете засегнати стаи да бе превърнато в пепел от силната експлозия, пламъци нямаше. Само криминалистите се ровеха в развалините и събираха парченце по парченце останките – част от които човешки, – за да ги анализират по-късно.

По заповед на високопоставен генерал-майор отдел „Убийства“ се представляваше от следователя Бородин, който още с влизането установи, че в стаята няма нищо по-голямо от човешка длан, а на пода зее зловеща еднометрова дупка.

На пръв поглед положението в банята не беше по-различно Вратата, явно затворена в момента на експлозията, бе раздробена на трески в мивката. Разделителната стена също беше срутена навътре в банята от силната взривна вълна от другата страна.

Но изпод развалините се подаваше дипломатическо куфарче – обгорено, разкривено, изподраскано, но все пак цяло. Явно в момента на взрива то бе стояло на най-защитеното място в двете стаи, изправено до стената на банята между тоалетната чиния и бидето. Беше прогизнало от вода, но съдържанието му останало невредимо. Бородин се огледа за колетите си и пъхна документите от куфарчето под якето си.

Полковник Гришин ги получи заедно със сутрешното си кафе. Двайсет и четири часа могат значително променят настроението на един човек. Този път полковникът седеше зад бюрото си спокоен и крайно удовлетворен. Пред него лежаха два документа. Единият беше на руски и той веднага го разпозна: Черния манифест. Другият документ бе американски паспорт на името на Джейсън Монк.

"Както дошъл, така и си отишъл, помисли си Гришин. Но този път, драги, няма да си тръгнеш оттук,“

***

Същия този ден се случиха още две неща, но и двете минаха съвсем незабелязано. Английски турист, чийто паспорт го определяше като Брайън Маркс, пристигна на летище „Шереметиево“ с редовния следобеден полет от Лондон, а други двама англичани минаха границата с Финландия с кола.

За служителите на летището новодошлият бе един от стотиците, които се изсипваха всеки ден. Не говореше руски, премина през формалностите като всички останали, излезе от терминала и хвана такси до центъра на Москва.

След като освободи таксито на един ъгъл, той се увери, че никой не го следи, и продължи пеша до малкия второкласен хотел, в който си бе резервирал единична стая.

Според митническата декларация, попълнена при влизането му в страната, той разполагаше с ограничено количество британски лири, за които при излизане трябваше да представи бордеро от законно обменно бюро, и пътнически чекове, подлежащи на същите разпоредби. В митническата декларация не се споменаваше нищо за пачките стодоларови банкнота, залепени отзад на бедрата му.

Фамилията му изобщо не беше Маркс, но съвпадението с Карл Маркс бе развеселило калиграфа, който беше фалшифицирал паспорта му. Тъй като изборът на собствено име се бе паднал на него, пътникът бе решил да запази истинското си име Брайън. Всъщност това бе същият онзи рускоговорещ бивш войник от специалните сили, когото сър Найджъл Ървин бе изпратил на разузнавателна мисия през септември.

След като се настани в хотела, Брайън се със задачите си. Нае малък автомобил от западна агенция и отиде да се разходи из покрайнините на столицата в квартала Воронцово в най-южната част на Москва.

В продължение на два дни, на различни интервали, за да не привлича внимание, той внимателно проучи и огледа един огромен склад, пред които през деня непрекъснато спираха камиони.

Нощем обикаляше сградата пеша, с бутилка водка в ръка. В редките случаи, когато насреща му се появеше друг пешеходец, той започваше да се кандилка насам-натам като пияница и хората дори не го поглеждаха.