Императорът на тръните

Дворцовият купол, така далечен доскоро, ни погълна в сянката си. Отърсих се от спомените, оставих майка си, баща си и брат си в дъжда.

По периметъра на купола имаше десетина входа, достатъчно високи да мине човек на кон и широки да поберат трийсет. При пристигането на всеки от Стоте гвардейците от ескорта му се отправяха към тези входове и заемаха позиция в залите зад тях. Ако се появеше враг — да речем, аз и моите сто хиляди копия, — щяха да препуснат навън, за да защитят Събора.

Мартен ме побутна по рамото и посочи на запад. Видях димна колона, разлюляна от вятъра, черен пушек.

— Във Виен има много комини — казах.

Мартен посочи към втора колона, по-далече от първата, надигнала се да срещне ниските облаци. Запитах се дали мъртъвци не напират към градските порти, пресни мъртъвци, събудени от приближаването на Мъртвия крал. Защото не можеше да е той — дори най-бързите части от ядрото на армията му не биха могли да се придвижат толкова бързо. И все пак плащаницата от дим над далечните покриви изглеждаше странна. Дали пък в покрайнините на града нямаше пожар?

— Може би някой ме е изпреварил и е дошъл с армия — казах.

Гвардейските зали в основата на купола се запълват поред, като най-отдалечените от централния вход са първи. Стотиците от нашия ескорт се насочиха към най-близката до кралския вход зала. Което навярно означаваше, че делегацията от Удавените острови, която идваше след нас, щеше да е последната пристигнала. Някои смятат, че ако минеш пръв през Златната порта за Събора, ще си спечелиш благоразположението на мъртвите императори. По-практичните са на мнение, че така си осигуряваш допълнително време за договорки и пазарлъци с останалите делегати. Аз пък казвам, че ако се мотаеш в двореца от самото начало, на делегатите ще им писне да ти гледат мутрата. При предишния си престой тук бях чакал извън тронната зала, понеже бях недостоен да прекрача прага ѝ, и Стоте едва ли ме бяха запомнили, ако изобщо ме бяха видели как надничам сърдито към тях през Златната порта.

Слязохме от конете. Осер Гант излезе от каретата, след него слязоха Гомст и Катерин, както и Миана с Уилям, всичките увити в кожи срещу студения вятър. Почувствах се като джудже в сравнение с гигантската уста на Кралската порта. Влязохме вкупом, придружени от десетина гвардейци в златно — почетна стража, която да ни води. Ескортът ни бе поверен на капитан Алан, понеже Девърс беше останал навън да размишлява над папския труп.

Церемониалните порти бяха широко отворени, чудовищни крила от потъмняло през столетията дърво, обковани с бронз. Изглеждаха толкова неимоверно тежки, че сигурно сто яки мъже трябваше да напрегнат мишци, за да ги затворят, и то ако някой си беше правил труда да смазва редовно пантите. Минахме през портата и продължихме по коридора на императорите, където всички те бяха увековечени в камък — бащи, синове и дядовци, узурпатори, копелета, издигнати до трона по липса на законен наследник, убийци и военачалници, миротворци, строители, учени, философи, откачалки и дегенерати, всичките представени като герои, с брони, стиснали символите на властта си. Имаше Строителско осветление, десетки ярки лампи, вградени в тавана, които водеха напред и къпеха всяка статуя в кръг от светлина.

— И ти искаш да застанеш в края на тази редица? — обади се Катерин до мен. Не бях усетил кога се е приближила.

— Орин от Стрела го искаше — отвърнах. — Нима моята амбиция е по-недостойна?

Нямаше нужда да отговаря на този въпрос.

— Може би империята има нужда от мен. Може би аз съм единственият, който стои между нея и края ѝ, може би без мен ще се удави в ужас или ще изгори в пламъците на своето минало. Хрумвало ли ти е някога това? Веднъж ти казах, че клин се избива с друг клин. Сега казвам, че само убиец може да спре черната смърт. Да бори огъня с огън.

— Не по тази причина го искаш — каза тя.

— Да.

Стигнахме до края на статуите, покрай император Адам Трети, покрай Хонорий на стюардския му стол, сериозен, вперил поглед в безкрайността. Недалеч пред нас се виждаше друго преддверие, виждаха се още гвардейци и други пътници, поне ако се съдеше по облеклото им.

— Оръжията ще ви бъдат взети и съхранявани с нужното уважение на сигурно място. — Капитан Алан сведе поглед към Гог, който висеше на кръста ми, после погледна тревожно Райк. — Ще бъдете претърсени нееднократно, преди да влезете в тронната зала за Събора. Ако излезете през Златната порта преди окончателния вот и после поискате да влезете отново в залата, претърсванията ще бъдат повторени. Тези предохранителни мерки гарантират както собствената ви безопасност, така и безопасността на другите делегати.

— А ти би ли се чувствал в безопасност, ако си невъоръжен в компанията на този тип? — И кимнах към Райк.

— В-вашите оръжия ще бъдат…

— Да, разбрахме вече. — Нещо друго привлече погледа ми. — Мили боже, онова там не е ли?… Сериозно? Тапрут! Ела тук, стар мошеник такъв!

И от групата пред нас се отдели доктор Тапрут с бързата си неравна крачка и размаха ръце, ухилен до уши.