Императорът на тръните

— Какво? — отвърнах му също толкова безцеремонно, което очевидно го изненада, ако се съдеше по това как му провисна долната челюст. Явно ме беше взел за медна корона, дребен лорд с един глас и без свита. Не бях достатъчно възрастен да мина за съветник.

— На какво мнение си по Мортрейнския въпрос? — Бузите му бяха румени и месести, напомни ми за братовчеда Марклос.

— Изобщо не съм се замислял. — Хората зад него бяха с подобна разцветка и облечени в подобен стил, така че най-вероятно бяха от същия район. От изток някъде, ако се съдеше по вида им. Отнякъде, където Мортрейнският въпрос имаше сериозна политическа тежест.

— Е, трябва да се замислиш. — И ме ръгна с пръст в гърдите.

Преди да ме е ръгнал втори път в излъсканата стомана на нагръдника, аз му хванах пръста.

— Защо го правиш? — попитах, докато той охкаше. — Защо ми даваш лост към болката си? — Тръгнах бавно напред, като извивах пръста му, и той побърза да отстъпи към групичката свои поддръжници, мрънкаше и се навеждаше все по-ниско, за да увеличи острия ъгъл, под който държах показалеца му.

Стигнахме до групичката източни лордове, мъже от степите със смешни конусовидни шапки, натежали от яркоцветна бродерия, и аз извих пръста му още малко, колкото мъжът да се смъкне на колене.

— Как се казваш? — попитах.

— Молион от Хонеере — изсъска той през зъби.

— Йорг от Запада. — Имах твърде много кралства и ме мързеше да ги изреждам. — Направи две грешки, Молион. Първо, даде ми пръста си. И още по-лошо, когато го взех, ти позволи да го използвам срещу теб, позволи чрез него да ти отнема честта. Не трупай грешки връз грешките, човече. Пръстът ти беше изгубен в момента, в който го хванах. Трябваше да се хвърлиш напред. Е, пръстът ти щеше да се счупи, но това е малка жертва, срещу която щеше да спечелиш предимство и да ме събориш на задник. — Плъзнах поглед по групичката източни крале. — Ще сгрешите, ако заложите на този. Той не притежава необходимата сила.

Счупих пръста на Молион. Яко изпука. И тръгнах да намеря свитата си.

— Виждам, че вече си се запознал с цар Молион. Наскоро възкачил се на трона, язди репутацията на тейко си. — Доктор Тапрут се плъзна покрай мен и ме поведе към Макин и останалите.

— Йорг! — Макин ме плесна с длан по рамото. — Тъкмо казвах на дук Бон, че ти си човекът, който да уреди несъгласията му с неговите северни съседи. Братовчеди на нашия добър приятел дук Аларик.

Кимнах с усмивка и с пълното съзнание, че на фона на изгореното ми лице усмивката вероятно изглежда повече свирепа, отколкото дружелюбна.

— Къде е Миана? — попитах. — И синът ми?

— Кралицата отиде да намери баща си, господарю. Сър Кент тръгна с нея. Горгот също, макар че неговата основна цел е да души за тролове — каза Мартен.

— Тролове? — Погледнах Тапрут.

— Говори се, че последният император е имал елитна гвардия, гвардия в гвардията, ако щеш. Описанието, което съм чел, ги определя като „нечовеци“. — С което вдигна рамене да приключи въпроса, жест достатъчно красноречив, но пък той умееше да говори с тялото си.

— Кажи ми какво е положението, Тапрут — рекох аз.

— Глей, глей! — И ми го нарисува с въглен върху парче пергамент. — Ти имаш девет гласа. Дук Аларик има два и вероятно ще привлече още два с помощта на Готман от Хагенфаст — ако съм разбрал правилно, съпругата му има някакво влияние там.

— Елин. — Усмихнах се, по-меко този път.

— Дядо ти има два гласа, бащата на Миана — един, а двамата заедно — граф Ханса и лордът на Уенит — вероятно ще привлекат още три. Глей бе!

— Ама аз само…

— Ибн Фейд има пет. Което прави общо на наша страна…

— Двайсет и пет — прекъснах го аз. — Трябват ми два пъти повече, че и отгоре.

— Двайсет и шест, ако Макин омагьоса дук Бон. — Тапрут отбеляза гласа на Бон до гласовете на халифа. — Много е впечатляващо, че събираш подкрепа от ледения Север до пустините на Африк. Човек, който може да привлече толкова коренно различни поддръжници, очевидно има какво да предложи. Погледнат ли играч като Молион, поддържан от твърд блок съседни кралства, Стоте виждат само едно — местен интерес, следователно заплаха. Но когато видят човек, комуто са задължени както халифи от горещите пясъци, така и северни лордове, които се наливат с медовина в проветривите си зали… току-виж им се привидял император. — Тапрут размаха ръка към главата ми, уж рисува корона. — А помисли и за друго. Трябват ти петдесет и един гласа само ако бъдат дадени всички гласове.

— Интересно — казах аз. — Искам двамата с Макин да се поразходите сред Стоте. Вижте кой може да бъде обърнат в наша полза, кои са враговете ни и кой оглавява силните фракции. Когато една фракция бъде разбита, отломките често се разбягват в различни посоки и лесно се поддават на влияние. — Урок, който бях научил на пътя. Убий главата и тялото е твое. — Нека Миана и Осер се заемат със същото. И Гомст. Той да поеме набожните.

Тапрут кимна. Понечи да се обърне, но аз го хванах за китката.