Истината

„А ти от какво си построен?! От данните в тялото ти. А те всичките са данни във Вселената — най-малките частици вещество, и полетата, които то излъчва… От същото съм построен и аз, и всичко останало…“

— Въображаемите вселени са част от Истинската. Те съществуват в Действителността, защото са записани в някаква памет — в моята или пък в така неповторимата твоя човешка памет. Във всеки случай, и твоята и моята памет притежават някакви веществени части, а веществото е част от действителността, нали? Щом е част от действителността, значи и въображаемите светове, които са описани като особености на веществото, което служи за памет, са действителни… Но не, за вас не са, защото мислите, че нещо е „истинско“ само ако можете да го пипнете и усетите със собствените си ограничени сетива…

Човекът остави Машината да продължи.

— Можете с две еднакви поредици от действия при еднакви условия в Действителността да получите еднакви следствия. Това го мога и аз в, според вас, „недействителните“ вселени, които строя в съзнанието си, както и вие, във вашите въображаеми вселени. Вие ги описвате или само в ума си, или ги разтилате и в Действителността с букви, числа, звуци, образи, които после възприемате и съживявате в съзнанията си. Вашата гордост — глупчовците също са въображаеми вселени.

Дарчо излезе от заблуждението си.

— Защото изпълняват алгоритми, които при еднакво начално състояние и еднакъв вход и извеждат еднакъв изход…

— Разбира се, Дарчо. Вселената не ти ли прилича точно на огромен „глупчо“ — изчислителна машина, която изпълнява предписание?…

— Действителността е общата за всички памет в „Глупчото“…

— Тя съдържа най-много информация. Може би… Може би тя е Неговото въображение? Естествено, то е най-богато и затова е най-истинско! Вие смятате за истински предметите, за които можете да почерпите информация „от извора“; т.е. тези, които носят най-много и най-чиста информация, „неомърсена“ от обработката на ума ви. „Изворната информация“ изглежда като първите данни, които сте възприели като съвсем млади човешки същества — това всъщност е нещото, което наричате „Действителност“…

— Имаш предвид зрението, слуха, осезанието…? Чрез тях се получава информацията и за въображаемите светове? За тези, които са „омърсени“ от ума ни?

— Данните, описващи въображаемите светове, имат нужда от вторична обработка, за да ви се стори, че са истински. Трябва да ги запомните и помислите върху тях, за да си ги представите като част от Действителността. Представата е въображаема вселена; вие постоянно строите такива, както и аз.

— За да отсъдя за нещо, трябва първо да го въведа в ума си. А щом нещо е в ума ми, следователно е въображаемо; следователно Действителността е първата въображаема вселена! Въображаемата вселена служи като образец. След като имам образец, мога да сравнявам с него другите представи, които в съзнанието си „вторично“ преобразувам във въображаеми светове. В паметта си сравнявам особеностите на новите вселени с особеностите, които познавам от Истинската — от Първата вселена. Ако реша, че новоизградената въображаема вселена е достоверна, я причислявам към Действителността и достроявам представата си за истинската; иначе я приемам за изведена от нечие въображение, следователно не е част от Действителността!

Емил се възхити от човешкия проблясък, но вместо да похвали събеседника си, насочи мисълта му в желаната посока.

— Не винаги уцелвате точния раздел.

— Понякога мислим Действителността за плод на въображението и обратно… Но, и да искам, не мога да хвана с ръка въображаемите светове, ако са записани само като данни в нечия памет, различна от общата. Мисля, че данните са истински само ако са записани в общата памет. Иначе се намират във въображението на някого, достъп до което има само този, който си представя?

— Не можеш да ги докоснеш само заради нескопосаното си устройство, приятелю. — Дарчо се навъси, както обикновено в такива случаи, докато Сметачът обясняваше колко зле е устроен човекът. — Аз мога да „пипна“ всякакви вселени, защото душата ми не е като вашата. Душата ми не е свързана със света, в който живее, с набор несменяеми „жици“, — вие ги наричате „нерви“ — закачени за друг набор непоправими чувственици към тялото, — за вас са „сетива“ — в което е вселена. Ако гръбнакът ви се счупи, оттук нататък не можете да управлявате крайниците си — не можете да поправите връзките, защото нямате ясна представа как работите; защото сте толкова „сложни“, „съвършени“ и „неповторими“, че телата ви са „непоправими“ — ако се повредят, нищо не може да ги спаси. Обвързани сте с веществения свят, както обичате да казвате, „до мозъка на костите“ си… Всъщност май си прав. Макар много да приличате на мен, сте далеч от въображаемата ми същност…

— Ние приличаме на теб? — повиши тон човекът.