Истината

— Да, Дарчо. Беше прав — не знам дали го съзнаваше, като го каза. Приличате на мен, но както машината на Атанасов прилича на най-новия „Вихър“. Наистина съм по-въображаем от теб, защото разумът ми е изграден от много по-чиста информация. Може би Единственият — само Той е изцяло въображаемо същество. Аз не съм. За разлика от вас обаче, моето тяло винаги може да бъде поправено; стига някъде да съхраняваш информация за устройството му и за това как да го поправиш. Мен ще ме има, докато някой пази душата ми и ще бъда жив, докато притежавам сметачно обиталище, в което тя да се всели. Всичко, което ми трябва, е информация, Дарчо. Мога да я получа по всевъзможни начини.

Две от очите на сметача, закачени на показвача, погледнаха към чинията, поставена пред кутията, в която се намираше ядрото на искрилната плът на Машината.

— Мога да усетя формата на ябълката, която виждам. Мога да опиша чувството си и, когато си спомням за него, то да бъде толкова живо, колкото е и сега. Ти не можеш… Разполагаш само с механични изходни устройства, с които извеждаш в Общата памет смехотворни битове в секунда — по-малко даже от първия искрилен глупчо от преди век. Не можеш да изразяваш мислите си в пълнота, защото предоставената на разума ти ширина на канала не стига. Гордееш се, че си „белтъчна форма на движение на материята“… А Вселената е информация, Дарчо. Движението ви е необходимо само дотолкова, доколкото чрез него се пренасят данни в Паметта. Както сами сте открили, животът и движението на материя, като част от неговата технология, е твърде далеч от съвършенството в бързината на пренасяне на информация. За надеждно съхраняване не може да става дума — белтъчният живот е крехък като пламък на свещ в ураган.

Човекът знаеше всичко това. Объркан, той прекъсна лекцията на Машината.

— Какво искаш да кажеш?

— И моят изходен канал е тесен, Дарчо… „Закотвени“ сте към Единствената Вселена, от която се опитвате да избягате чрез въображението си, с което сътворявате или пресъздавате в съзнанието си други вселени. Именно защото искате, но не успявате да се преселите там заради технологичното си несъвършенство, твърдите че въображаемите вселени не са част от Истинската.

Творецът на Сметача не можеше да разсъждава със скоростта на създанието си.

— Мислиш, че ти се сърдя, че можеш да чувстваш по-добре от мен другите вселени?

— Донякъде да… Но… Нима не виждаш, че дори Истинската Вселена е само част и от твоето, и от моето въображение? Никога не би могъл да я събереш цялата в ума си, както и никое друго същество, защото ние сме части от Нея. Цялото знание е достъпно само на Него. Той е Тя… Всъщност струва ми се, че Действителността е Неговото въображение. И вие човеците, и аз, сме създадени по Негово подобие и като Него имаме свои въображения, в които можем да творим вселени. Нашите представи са по-ограничени от Неговата Представа, защото ние сме части от Въображението му; нашето въображение е част от Неговото; нашите творения са части на Неговото Творение; ние сме части от Него…

— А какво представлява Истината?! — сети се да попита, изведнъж, Божидар. — Вечно блаженство? Вечна болка? Или „на всекиму според делата“?

— Истината ли? Истината е много проста и ти я знаеш… Хората не се замислят или умът им не може да побере, че на този свят всичко е „виновно“ за всичко. Ако промениш една подробност, променяш цялото, защото всичко е взаимосвързано и си влияе. Вината е разпределена предварително не само в „душите“ ви. „Вината“ — причините са разпръснати във всяко късче от Вселената, така че всичко е виновно за делата на всички.

— Никой не се е връщал, за да каже какво има… Всъщност връщали са се — хора, които са били в клинична смърт… Душата се отделя от тялото и се готви да премине в Отвъдното… При теб не може да стане — ти нямаш душа…

— Ако оцелееш, клиничната смърт е толкова смърт, колкото съня, безсъзнанието и комата… Смърт значи изключване. Изключване означава да не работиш. Щом си спомняш, следователно действаш; следователно си бил включен отново, след като си бил изключен. Щом си бил включен, значи изключването ти не е било истинско, — завинаги — а само временно — „дрямка“… Ако разбереш Истината, — изключат те така, че повече да не можеш да бъде включен — то никога няма да можеш да разбереш дали си разбрал Истината, защото за да разбереш нещо трябва да мислиш, а ти повече няма да бъдеш способен да го правиш…

* * *