Избрана

Чух, че фитилът изсъска, и усетих топлина върху лицето си. Отворих очи и видях, че зелената свещ, която представляваше природната стихия земя, весело гори. Усмихнах се доволно. Не преувеличих нещата пред Стиви Рей. От един месец се упражнявах да призовавам природните стихии и ставах все по-добра. (Не че страховитата, дадена ми от богинята, дарба щеше да ми помогне да успокоя обидените си приятели, но все пак беше нещо.) Внимателно поставих запалената свещ в краката на Никс и вместо да преклоня глава, я наклоних назад, така че лицето ми да е открито и да гледа вълшебството на нощното небе. И след това започнах да се моля на моята богиня, но ще призная, че молитвите ми звучат като говорене. Това не е защото не уважавам Никс, а защото съм си такава. От деня, в който бях белязана и богинята ми се яви, аз почувствах близост с нея, сякаш тя наистина се интересува какво се случва в живота ми, а не е някакво безименно божество или висша сила, която ме гледа пренебрежително и намръщено, и има тетрадка, в която записва прегрешенията ми.

— Никс, благодаря ти, че ми помогна тази нощ. Объркана съм и напълно озадачена от състоянието на Стиви Рей, но знам, че ако ни помогнеш, всичко ще се оправи. Моля те, грижи се за нея и ми помогни да разбера какво да направя. Знам, че ти неслучайно ме беляза и ме надари със специални сили, и започвам да мисля, че причината може да има нещо общо със Стиви Рей. Няма да те лъжа, това ме плаши, но ти знаеш каква страхливка бях, когато ме избра. — Усмихнах се на небето. По време на първия си разговор с Никс аз й казах, че не може да ме бележи като избрана, защото дори не умея да паркирам както трябва. Тогава това, изглежда, нямаше значение за нея и се надявах, че все още е така. — Исках да запаля свещта за Стиви Рей, за да символизира факта, че няма да я забравя и ще направя каквото искаш, независимо че нямам представа какви ще са подробностите.

Смятах да постоя там известно време и се надявах, че отново ще чуя в главата си глас, който ще ми подскаже как да се държа на срещата със Стиви Рей. Ето защо още седях пред статуята на Никс и гледах небето, когато гласът на Ерик ми изкара ангелите от страх.

— Смъртта на Стиви Рей наистина те е разтърсила, нали?

Скочих и нададох грозен писък.

— Господи, Ерик! Така ме уплаши, че едва не се напишках. Не се промъквай така зад гърба ми.

— Добре. Извинявай. Не трябваше да те безпокоя. Ще се видим по-късно. — Той се обърна и тръгна.

— Чакай. Не искам да си отиваш. Изненада ме, това е всичко. Следващия път настъпи някоя клонка или се изкашляй.

Ерик спря и отново се обърна към мен. Изражението му беше предпазливо, но той кимна сдържано.

Изправих се и се усмихнах насърчително. Като оставим настрана неживата ми мъртва приятелка и Обвързаното ми човешко гадже, аз наистина харесвах Ерик и определено не исках да скъсвам с него.

— Радвам се, че дойде. Искам да се извиня за случилото се по-рано тази вечер.

Той махна пренебрежително с ръка.

— Не се тревожи за това… и не е нужно да носиш колието със снежния човек. Може да го върнеш в магазина и да го смениш с нещо друго. Пазя касовата бележка.

Вдигнах ръка и докоснах перления снежен човек. Сега, след като можеше да загубя него (и Ерик), аз изведнъж осъзнах, че е симпатичен. (А Ерик беше повече от симпатичен.)

— Не! Не искам да го връщам. — Млъкнах, за да се съвзема и да не говоря като отчаян психопат. — Виж какво, има очевидна вероятност да съм прекалено чувствителна към всичко, свързано с рождения ми ден и Коледа. Трябваше да ви кажа какви чувства изпитвам, но рождените ми дни са скапани толкова отдавна, че дори не помислих за това.

— Осъзнах го едва днес, но вече беше късно. Нямаше да кажа нищо и вие нямаше да знаете, ако не бяхте видели писмото от Хийт. — Спомних си, че нося на китката си прелестната гривна от Хийт, и си смъкнах ръката, като я притиснах до тялото си, изпитвайки желание сладките сърчица да престанат да подрънкват толкова весело. — Ти си прав. Стиви Рей наистина ме разтърси — рекох аз и после си затворих устата, защото осъзнах, че говоря за уж мъртвата Стиви Рей, сякаш е жива. И, разбира се, бръщолевех несвързано като отчаян психопат, какъвто не исках да изглеждам.

Сините очи на Ерик като че ли четяха мислите ми.

— Няма ли нещата да бъдат по-лесни за теб, ако се отдръпна и те оставя на мира за известно време?

— Не! — отвърнах твърде прибързано и стомахът ми се присви. — Определено няма да бъде по-лесно, ако се отдръпнеш.

— Ти не си в час, откакто Стиви Рей умря. Ще те разбера, ако се нуждаеш от малко свободно пространство.

— Ерик, истината е, че не е само Стиви Рей. С мен стават други неща, за които ми е трудно да говоря.

Той се приближи, хвана ръката ми и преплете пръсти с моите.

— Не можеш ли да ми кажеш? Умея да оправям проблеми. Може да ти помогна.