Избрана

Наистина ли го правех? По дяволите! Може би. Поех си дълбоко дъх. Кавгите с Ерик бяха глупаво нещо и накрая щях да го изгубя, ако не измислех как да го допусна по-близо до себе си, без да му казвам неща, които неволно може да спомене пред Неферет. Наведох глава и се опитах да преценя какво да споделя и какво да пропусна.

— Не те мисля за прокажен. Смятам, че си най-готиното момче в училището.

Чух, че той дълбоко въздъхна.

— Е, вече каза, че не ходиш с момичета, и това би трябвало да означава, че ти е приятно, когато те докосвам.

Вдигнах глава и го погледнах.

— Така е. Приятно ми е — отвърнах аз и после реших да му кажа истината. Или поне част от нея. — Трудно ми е да те допусна близо до себе си, когато трябва да мисля за разни неща. — Страхотно. Нарекох ги разни неща. Пълна идиотка съм. Защо това момче все още ме харесва?

— Зи, тези неща имат ли нещо общо с контролирането на способностите ти?

— Да. — Е, това беше малка лъжа, но не съвсем. Нещата (тоест Стиви Рей, Неферет и Хийт) ми се бяха случили именно заради способностите ми и трябваше да ги овладея, въпреки че очевидно засега нямах успех. Той пристъпи към мен. — Не ми е неприятно, когато ме докосваш. Категорично не. — И аз пристъпих към него.

Ерик се усмихна, прегърна ме и този път се наведе да ме целуне. Вкусът на устните му беше хубав като уханието му и някъде по средата на целувката аз осъзнах колко отдавна не сме били близо един до друг. Не съм като Афродита, но не съм и монахиня. И не излъгах, когато му казах, че ми харесва да ме докосва. Сложих ръце на широките му рамене и се притиснах до него. Пасваме си. Той е висок, но това ми се нрави. Кара ме да се чувствам като малко момиче и в безопасност и това също ми харесва. Погалих врата му там, където черните му коси са гъсти и леко къдрави. Пръстите ми докоснаха меката му кожа и почувствах как потрепери и от гърлото му се изтръгна приглушено стенание.

— Обожавам да те докосвам — промълви Ерик.

— И аз — прошепнах в отговор, притиснах се до него и задълбочих целувката. И после импулсивно (при това с импулс на развратница) отместих ръката му от врата си и я сложих отстрани на гърдите си. Той отново изстена и целувката му стана по-силна и страстна. Ерик плъзна ръка под пуловера ми и после нагоре и обви в шепа гърдата ми, защитена само от черен дантелен сутиен.

Е, добре, ще призная. Харесваше ми да докосва гърдите ми. Беше ми приятно, особено след като му доказвах, че не го отхвърлям. Преместих се така, че Ерик да ме почувства по-добре и това невинно (е, полуневинно) движение стана причина устните ни да се приплъзнат и предният ми зъб одраска долната му устна. Мигновено усетих вкуса на кръвта му и ахнах. Беше гъста, топла и неописуемо сладко-солена. Знам, че звучи отвратително, но не можах да превъзмогна мигновената си реакция. Хванах лицето му в двете си ръце и придърпах кървящата му устна към устата си. Близнах леко и кръвта потече по-бързо.

— Да, пий. Гласът на Ерик беше дрезгав, а дишането му ставаше все по-учестено.

Не беше нужно да ме увещава дълго. Засмуках устната му и вкусих чудесното вълшебство на кръвта му. Не беше като на Хийт. Не ми достави толкова силно удоволствие — болезнено и неконтролируемо. Кръвта на Ерик не беше експлозия на заслепяваща страст като на Хийт, а като малък лагерен огън, нещо топло, постоянно и силно, което изпълни тялото ми с пламък и разнесе насладата чак до пръстите на краката ми, като ме накара да искам още от Ерик и от кръвта му.

Неочаквано някой се изкашля и Ерик и аз отскочихме един от друг, сякаш ни удари електрически ток. Очите му се отвориха широко, когато погледна някъде зад мен, а после се усмихна и заприлича на малко момче, заловено да бърка в буркан е лакомства (очевидно моя).

— Извинявайте, господин Блейк. Мислехме, че сме сами.

Шеста глава

Боже! Идваше ми да умра и да се превърна в прах, а вятърът да ме разнесе навсякъде, само да не бъда там. Обърнах се и видях вампира Лорън Блейк — поет лауреат и най-красивият мъж в познатата ни вселена. Стоеше и ни гледаше, а класическите черти на хубавото му лице бяха разтеглени в усмивка.

— З-здравейте — взех да заеквам аз и сякаш това не прозвуча достатъчно глупаво, взех, че изтърсих и: — Вие сте в Европа.

— Бях. Върнах се тази вечер.

— Е, как беше в Европа? — Спокоен и хладнокръвен, Ерик небрежно преметна ръка на раменете ми.

Усмивката на Лорън стана по-широка, докато гледаше ту Ерик, ту мен.

— Не е толкова дружелюбно като тук.

Ерик, който, изглежда, се забавляваше, се засмя.

— Въпросът е не къде си, а кого познаваш.

Лорън повдигна едната си съвършена вежда.

— Очевидно.

— Зоуи има рожден ден и се целувахме по този случай. Знаете, че се срещаме.

Отместих очи от Лорън и погледнах Ерик. Тестостеронът буквално беше осезаем във въздуха между тях. Боже, те се държаха като първобитни мъже, особено Ерик. Не бих се изненадала, ако ме халосаше по главата и започнеше да ме влачи за косите. Образът във въображението ми не беше привлекателен.