Избрана

Вдигнах глава и го погледнах. Ерик беше в Съвета на Префектите заедно с Близначките, Деймиън и, разбира се, мен. Аз бях лидерка на Дъщерите на мрака, въпреки че съм първокурсничка. Стиви Рей също беше член на Съвета и още не бях решила кой ще я замести. Трябваше да избера и двама ученици за Съвета, а не бях мислила и за това. Боже, колко напрегната бях. Поех си дълбоко дъх.

— Моля те, би ли представлявал земята в кръга на Ритуала на пълнолунието?

— Няма проблем, Зи. Но не мислиш ли, че ще бъде добра идея, ако първо репетираме образуването на кръга? Тъй като останалите имат връзка с някоя природна стихия, а ти с всичките пет, по-добре да се уверим, че всичко ще мине гладко, когато в кръга има едно ненадарено момче.

— Ти не си точно ненадарен.

— Нямах предвид огромните си способности да се натискам.

Той ме притисна до себе си толкова силно, че телата ни сякаш се сляха.

— Мисля, че трябва да ти покажа още от таланта си — изкикоти се той и ме целуна. Усетих лек вкус на кръв по устните му и това направи целувката още по-приятна.

— Предполагам, че вие двамата сте го направили — изведнъж се чу гласът на Ерин.

— По-скоро са се оправили — добави Шоуни.

Този път Ерик и аз не се разделихме, а само въздъхнахме.

В това училище няма лично пространство — измърмори той.

— Ха! Та вие се мляскате тук пред погледите на всички — възрази Ерин.

— Мисля, че е сладко — отбеляза Джак.

— Защото ти си сладък — рече Деймиън и го хвана за ръката, докато слизаха по широките стъпала на общежитието.

— Ще повърна, сестра ми — каза Шоуни. — А ти?

— Определено — отвърна Ерин.

— Гади ви се от онези влюбени гълъбчета? — попита Ерик. В очите му заблестя пакостливо пламъче и аз се запитах какво ли е намислил.

— Абсолютно! — произнесоха едновременно Близначките.

Стоях там и се усмихвах. Бях луда по тях — по всеки един от тримата. Стиви Рей ми липсваше непрекъснато, но за пръв път от един месец се чувствах доволна и дори щастлива.

— Е, значи те се срещат, а? — попита Ерик.

Всички отговорихме утвърдително.

— По-добре да се връщаме в нашите общежития. Не искаме да ни залавят на територията на едно свято момиче след вечерния час — закачливо каза той.

— Да, да тръгваме — съгласи се Деймиън.

Хей, Зоуи, честит рожден ден — обади се Джак.

Боже, какво сладко хлапе. Усмихнах му се.

— Благодаря, миличък — рекох аз и сетне погледнах приятелите си. — Съжалявам, че се държах лошо. Харесвам подаръците си.

— Това означава ли, че ще ги носиш! — попита Шоуни. — Да, ще носиш ли супер страхотните ботуши, за които похарчихме двеста петдесет и пет долара и петдесет и два цента? — добави Ерин.

Хлъцнах. Семействата на Шоуни и Ерин имаха пари, но аз, от друга страна, определено не бях свикнала да нося ботуши за триста долара. Едва сега осъзнах колко са скъпи и започнах да ги харесвам повече.

— Да, ще нося тези чудесни ботуши — обещах аз, имитирайки Шоуни.

— И кашмиреният шал не беше евтин — високомерно подметна Деймиън. — Споменах ли, че е кашмирен? Сто процента.

— Повече пъти, отколкото можем да преброим — измърмори Ерин.

— Обожавам кашмира — уверих го аз.

Джак беше навел глава и се мръщеше.

— Моят снежен човек не беше скъп.

— Но е симпатичен, придържа се към темата със снежния човек и идеално подхожда на великолепното ми колие, което никога няма да махна — усмихнах се аз на Ерик.

— Дори през лятото? — попита той.

— Дори през лятото.

— Благодаря, Зи — промълви Ерик и нежно ме целуна.

— Киселините ми пак се надигат — подхвърли Шоуни.

— Аз дори повърнах малко в устата си — добави Ерин.

Ерик ме прегърна още веднъж и побърза след Джак и Деймиън, които вече бяха тръгнали.

— Да кажа ли на Коул, че вие двете не си падате по целуването? — подвикна той през рамо.

— Направи го и ще те убием — мило отвърна Шоуни.

— Ще гризнеш дръвцето — също толкова мило допълни Ерин.

Повторих като ехо заглъхващия смях на Ерик, взех саксията с лавандулата, притиснах „Дракула“ до гърдите си и влязох в общежитието с моите приятелки. Започна да ми се струва, че може би ще измисля решение на проблема със Стиви Рей и отново всички ще бъдем заедно.

За жалост мисълта се оказа наивна.

Седма глава

Събота вечерта (или в нашия случай неделя сутринта) обикновено е лениво време. Момичетата се мотаят из общежитието по пижами и халати, с несресани коси, сънливо ядат зърнени закуски или студени пуканки и гледат повторения на филми на различните широкоекранни телевизори в главното помещение. Ето защо не се изненадах, когато Шоуни и Ерин ме погледнаха озадачено, уморено и намръщено, щом си взех гранулиран десерт и кутия бира (не диетична, пфу) и застанах между изцъклените им погледи и телевизора.

— Какво? — попита Ерин.

— Зи, защо си будна? — обади се и Шоуни.

— Да, не е здравословно да бъдеш така свежа толкова рано — добави Ерин.

— Точно така, сестра ми. Всеки човек има определен запас на свежест. Ако го използва толкова рано сутринта, по-късно се изчерпва и остава само лошото настроение — рече Шоуни.