Избрана

— Не! — побързах да отрека аз и се засмях, опитвайки се гласът ми да прозвучи весело и безгрижно, но бях сигурна, че не успях. — Преди два месеца никой не предполагаше, че Афродита ще загуби контрола върху група духове на вампири кръвопийци, но тя го направи. Затова реших, че е по-добре да взема предпазни мерки, отколкото после да съжалявам. — Боже, колко съм тъпа.

— Мисля, че в това има логика. Значи не се подготвяш за нещо определено, така ли?

Зачудих се на подчертания интерес в очите му.

— Не — безразлично отговорих аз. — Само се опитвам да си върша добре работата като лидерка на Дъщерите на мрака.

Лорън погледна книгата за ритуалите, която държах.

— Знаеш, че тези ритуали са само за възрастни вампири, нали? Когато новаците се разболеят, за съжаление причината е само една. Телата им отхвърлят Промяната и те умират — обясни той и после с по-мек тон добави: — Не се чувстваш зле, нали?

— Не! Чувствам се чудесно! Само… — Поколебах се, търсейки оправдание, после намерих внезапно вдъхновение и изтърсих: — Неудобно ми е да го призная, но реших да науча повече неща, преди един ден да стана Висша жрица.

Лорън се усмихна:

— Защо да ти е неудобно да го признаеш? Не си те представям като глупава жена, която мисли, че начетеността и доброто образование те поставят в неловко положение.

Усетих, че лицето ми поруменява. Той ме нарече „жена“ и това прозвуча по-хубаво, отколкото да ми вика „новак“ или „хлапе“ Лорън винаги ме караше да се чувствам голяма и като истинска жена.

— О, не. Неудобно е, защото звучи самонадеяно да очаквам, че един ден ще стана Висша жрица.

— Мисля, че очакването ти се дължи на здрав разум и оправдано самочувствие. — Усмивката му ме сгря и мога да се закълна, че усетих топлината й върху кожата си. — Самоуверените жени винаги са ме привличали.

Боже, коленете ми се огънаха.

— Ти нямаш представа колко си специална, нали, Зоуи? Ти си неповторима. Не си като останалите новаци, а си богиня сред онези, които се мислят за полубожества. — Ръката му погали лицето ми и се задържа върху татуировките покрай очите ми. Имах чувството, че ще се разтопя и ще се разтека по лавиците с книги.

В теб мракът красота е,
искрено отсъждам.
И в нищо не си мрачна тъй,
както в делата си.

— От кого са стиховете? — Тялото ми пламна и главата ми се замая от докосването му, но съумях да разпозная ритмичната интонация, която изумителният му глас възприемаше, когато рецитираше поезия.

— Шекспир — промълви Лорън, докато палецът му нежно милваше украсените ми с татуировки скули. — От един сонет, посветен на Смуглата лейди, неговата голяма любов. Разбира се, ние знаем, че тя е била вампир, но смятаме, че е била белязана и е починала като новак, без да завърши Промяната.

— Мислех, че възрастните вампири не трябва да имат връзка с новаци. — Бяхме толкова близо един до друг, че не беше нужно да говоря на висок глас, за да ме чуе.

— Не трябва. Това е изключително непристойно, но понякога между двама души има привличане, което е отвъд границите на взаимоотношенията между вампир и новаци, възрастта и благоприличието. Вярваш ли в такова привличане, Зоуи?

Той говореше за нас! Гледахме се в очите и аз сякаш потънах в душата му. Татуировките му представляваха дързък мотив от сложни наклонени линии, които наподобяваха мълнии и идеално подхождаха на черната му коса и очи. Лорън беше толкова изумително красив и толкова много по-голям от мен, че ме накара да се почувствам невероятно силно привлечена към него. Едновременно с това бях и уплашена до смърт, че си играя с нещо коренно различно от досегашните ми преживявания, което лесно може да излезе извън контрол. Привличането обаче беше факт и определено излизаше извън границите на взаимоотношенията между вампир и новак. Да, Ерик бе забелязал как ме гледа Лорън.

Ерик… Изведнъж ме обзе чувство на вина. Той щеше направо да умре, ако видеше какво става между Лорън и мен. В съзнанието ми се прокрадна подла мисъл. „Ерик не е тук и няма да ме види.“ Поех си дълбоко дъх, потрепервайки, и се чух да казвам:

— Да, вярвам в такова привличане. А ти?

— Вече да. — Усмивката му беше тъжна и толкова уязвима, че мислите ми за Ерик се изпариха. Изпитах желание да притисна Лорън в обятията си и да го успокоя, че всичко ще бъде наред. Събирах смелост да се придвижа още по-близо до него, когато следващите му думи ме изненадаха толкова много, че забравих за усмивката му на объркано малко момче.

— Върнах се вчера, защото знаех, че имаш рожден ден.

Примигах от изумление.

— Така ли?

Той кимна и продължи да гали врата ми с пръста си.

— Търсих те, когато ви видях с Ерик. — Очите му помръкнаха и гласът му стана плътен и дрезгав. — Не ми харесва, че те опипва.