Избрана

— Ти си старателен малък лидер на „Дъщерите на мрака, нали“? Тогава ще бъде някой друг път. — Той се приближи до мен и аз реших, че отново ще ме целуне, но Лорън докосна татуировките на лицето ми.

Останах без дъх и се разтреперих от докосването му.

— Ако промениш решението си, ще бъда на тавана на поета. Знаеш къде е, нали?

Кимнах, защото все още ми беше трудно да говоря. Всеки знаеше, че жилището на поета лауреат заема целия трети етаж на сградата, където живееха преподавателите. Неведнъж бях слушала фантазиите на Близначките — да се увият като гигантски подаръци и да ги занесат на тавана на любовта, както го наричаха.

— Добре. Трябва да знаеш, че ще мисля за теб дори ако решиш да не дойдеш да ме избавиш от нещастието ми.

Той се обърна и тръгна, а аз едва тогава събрах сили да проговоря.

— Наистина не мога да дойда, но кога ще те видя пак?

Лорън погледна през рамо и се усмихна сексапилно и многозначително.

— Не се тревожи, моя малка Висша жрице. Аз ще дойда при теб.

Той се скри от погледа ми и аз се отпуснах тежко на канапето. Краката ми бяха като гумени, а сърцето ми биеше толкова силно, че чак ме болеше. Треперейки, докоснах едната диамантена обеца. Беше студена, за разлика от направения от перли снежен човек, който обвинително висеше на врага ми, и сребърната гривна на китката ми. Те бяха горещи. Зарових лице в ръцете си и нещастно промълвих:

— Мисля, че се превръщам в развратница.

Осма глава

Всички вече се бяха събрали, когато дотърчах до мястото на срещата. Дори Нала беше там. Кълна се, че ме погледна с очи, които говореха, че знае какви съм ги вършила в библиотеката. След това котката измяука сърдито към мен, кихна и изприпка нанякъде. Боже, много се радвам, че не може да говори.

Изведнъж усетих ръцете на Ерик около мен. Той ме целуна бързо, прегърна ме и прошепна в ухото ми:

— Цял ден чакам с нетърпение да те видя.

— Бях в библиотеката. — Осъзнах, че тонът ми е доста рязък и неприятен (или с други думи, виновен), защото Ерик се дръпна от мен и ми се усмихна мило, но озадачено.

— Да, така ми казаха Близначките.

Погледнах го в очите. Чувствах се адски гадно. Как можах да рискувам да го загубя? Не трябваше да позволявам на Лорън да ме целува. Знаех, че не е редно и…

— Хей, Зи, хубав шал — рече Деймиън, подръпна края с единия снежен човек и прекъсна самообвинителната ми мисловна тирада.

— Благодаря. Гаджето ми го подари — закачливо отвърнах аз, но знаех, че думите ми прозвучаха странно и прекалено оживено.

— Тя има предвид приятеля си, който е момче — подметна Шоуни и завъртя очи.

— Да, не стресирай Джак — добави Ерин. — Деймиън няма да смени отбора.

— Не трябва ли да кажете и на мен да не се стресирам — игриво попита Ерик.

— Не, сладурче — отговори Ерин.

— Ако Зи те зареже заради педалчето Деймиън, ние ще ти помогнем да превъзмогнеш скръбта — рече Шоуни и после Близначките изпълниха импровизиран похотлив танц за Ерик.

Въпреки вината, която изпитвах, двете ме разсмяха и аз закрих очите на Ерик.

Деймиън се намръщи многозначително на Близначките и се прокашля:

— Вие двете сте толкова неблагопристойни.

— Сестра ми, забравих. Какво означава неблагопристойни?

— Означава, че сме по-знойни и секси от цяло стадо благопристойни — отвърна Ерин, която продължаваше да се кълчи.

— Вие сте тъпачки и това означава, че имаме много малко разум в главите — заяви Деймиън, но и той не се сдържа и се засмя, особено когато кикотещият се Джак се включи в танца. — Както и да е. И аз щях да ходя в библиотеката, но с Джак се загледахме във филмовия маратон и загубих представа за времето. Следващия път, когато искаш да правиш проучване, кажи ми и с удоволствие ще ти помогна.

— Той е същински книжен червей — подхвърли Джак и палаво го перна по рамото.

Деймиън се изчерви. Близначките се престориха, че им се гади. Ерик се засмя, а на мен ми идваше да повърна.

— Няма проблем. Търсех някои неща — казах аз.

— Пак неща? — ухили се Ерик.

Мразех, когато той проявяваше разбиране и ме подкрепяше. Ако знаеше, че нещата, които проучвах, бяха да се свалям с Лорън Блейк… О, Боже, Не. Ерик не трябваше да разбира. Съзнавах колко унизително и развратно беше, че до неотдавна се млясках с Лорън и се чувствах разгорещена и тръпнеща от близостта си с него. А сега се задушавах във вълна на вина.

Очевидно се нуждаех от терапия.

— Донесохте ли свещите? — обърнах се аз към Близначките, след като реших да мисля за бъркотията с Лорън по-късно.

— Разбира се — отвърна Ерин. — Беше фасулска работа. Дори ги поставихме на определените места — добави Шоуни и посочи хубава равна поляна под балдахина от листа на огромен дъб. Видях четирите свещи, представляващи природните стихии, а петата, символът на духа, беше в средата на кръга.

— Донесох кибрит — въодушевено обяви Джак.

— Добре. Да започваме — предложих аз.

Петимата се отправихме към съответните свещи. Деймиън ме изненада, като изостана малко от другите, и прошепна:

— Ако искаш Джак да не присъства, ще му кажа да си тръгне.

— Не — машинално отговорих аз, а после добавих: — Нека остане. Той е част от нас. Мястото му е тук.