Избрана

— По-добре повярвайте — рекох аз и продължих да гледам Афродита, без да се обръщам към моите приятели. — Погледнете кръга. — На мен не ми беше нужно да го поглеждам. Вече знаех какво ще видя и ахванията им ме увериха, че не греша. Все пак се обърнах бавно и за пореден път изпитах страхопочитание от красотата на дадената от богинята нишка ярка светлина, която опаса четиримата. — Тя казва истината. Никс я е изпратила тук. Афродита наистина има връзка със земята.

Приятелите ми бяха онемели от стъписване и мълчаливо гледаха. Отидох в средата на кръга и взех моята виолетова свещ.

— Духът ни прави неповторими, вдъхва ни смелост и сила и остава жив, след като телата ни умрат. Ела при мен, дух! — Бях погълната от четирите природни стихии, когато духът нахлу в мен и ме изпълни с покой и радост. Обиколих кръга и се вгледах в обърканите и разстроени очи на моите приятели, опитвайки се да им помогна да разберат нещо, което и аз не проумявах напълно, но почувствах единствено волята на Никс. — Няма да се преструвам, че разбирам Никс. Неведоми са пътищата на богинята и понякога тя иска от нас непосилни неща. Това е едно от тези непосилни неща. Независимо дали ви харесва, или не, Никс даде ясно да се разбере, че Афродита трябва да заеме мястото на Стиви Рей в нашия кръг. — Погледнах Афродита. — Мисля, че тя не тръпне от вълнение.

— Меко казано — измърмори Афродита.

— Но ние имаме избор — продължих аз. — Никс не насилва волята ни. Трябва да постигнем споразумение дали да приемем Афродита, или… — Поколебах се, без да знам как да довърша мисълта си. — Опитахме се да образуваме кръга с някой друг и на Ерик не бе позволено да представлява земята. Може би богинята не искаше само Ерик в кръга, но ми беше трудно да го повярвам. Той беше добро момче и вече член на Съвета, но инстинктът ми нашепваше, че проблемът не е, че Никс не иска Ерик. Никс категорично искаше Афродита. Въздъхнах и пак взех да бръщолевя. — Може да изпробваме няколко хлапета и да видим дали на някое от тях ще бъде разрешено да представлява земята. — Погледнах извън кръга и срещнах помръкналите очи на Ерик. — Но не мисля, че Ерик е проблемът.

Той ми се усмихна, но само устните му се раздвижиха. Усмивката не стигна до очите му, нито озари лицето му.

— Според мен трябва да направим каквото Никс иска, дори да не ни харесва — обади се Деймиън.

— Шоуни? — обърнах се към нея. — Ти какво мислиш?

Шоуни и Ерин се спогледаха и колкото и да беше странно, бих се заклела, че сякаш видях как във въздуха между тях прелитат думи.

— Ами… нека вещицата се включи в кръга — смотолеви Шоуни.

— Но само защото Никс иска — допълни Ерин.

— Да, но искаме официално да заявим, че изобщо не разбираме какви ги върши Никс — добави Шоуни, а Ерин кимна одобрително.

— Ще продължат ли да ме наричат вещица? — попита Афродита.

— Дишаш ли? — обърна се към нея Шоуни.

— Докато дишаш, ще бъдеш вещица — поясни Ерин.

— И така ще те наричаме — довърши Шоуни.

— Не — твърдо възразих аз и Близначките ме погледнаха гневно. — Не е необходимо да я харесвате, нито да се съобразявате, че Никс я иска тук. Но приемайки Афродита, ние приемаме Никс. Това означава, че обидите трябва да престанат. — Близначките си поеха дъх през зъби, очевидно готови да спорят с мен, затова побързах да добавя: — Запитайте душата си, особено сега, след като демонстрирахте природните стихии. Какво ви нашепва вътрешното ви аз?

Затаих дъх и зачаках. Близначките мълчаха.

— Да, добре — нещастно отговори Ерин.

— Разбираме те, но не ни харесва — рече Шоуни.

— Ами тя? Ще престанем да й викаме вещица, но ако тя пак се държи като вещица? — попита Ерин.

— Ерин е права — обади се Деймиън.

Погледнах Афродита. Съдейки по изражението й, тя беше отегчена, но си поемаше големи глътки въздух, сякаш не можеше да се насити на уханията на ливадата, които земята демонстрира около нея. Забелязах, че от време на време Афродита прокарва пръсти по тялото си, сякаш отмества високи, уханни треви. Очевидно не беше толкова безразлична към онова, което току-що й се беше случило, както се преструваше.

— Афродита ще направи същото като вас. Тя ще прерови съвестта си и ще постъпи правилно.

Афродита се огледа насмешливо, сякаш търсеше нещо, скрито в мрака, а сетне повдигна рамене.

— Опа. Аз май нямам съвест.

— Престани! — креснах аз и енергията, която създадох в кръга, връхлетя между Афродита и мен и застрашително се уви около тялото й. Тя засили гласа ми и сините очи на Афродита се разшириха от изненада и страх. — Не тук. Не в кръга. Няма да се преструваш и да лъжеш. Решавай сега. И ти имаш избор. Знам, че пренебрегваше Никс. Може да решиш да продължиш да я пренебрегваш, но ако предпочетеш да се подчиняваш на волята на богинята, няма да го правиш с лъжи и омраза.

Помислих, че тя ще излезе от кръга и ще си тръгне. Исках да го стори. Щеше да бъде по-лесно никой да не представлява земята. Можех сама да запаля зелената свещ и да я забия в земята. Афродита обаче ме изненада и това беше само първата от множеството изненади, които Никс щеше да ми поднесе.

— Добре. Ще остана.