Избрана

— Знае, че я подозирам. — Поколебах се и после реших, че мога да й кажа. Колкото и да беше странно, оказваше се, че Афродита (или вещицата) е единствената в света, с която мога да разговарям. — Неферет се опита да изтрие паметта ми в нощта, когато спасих Хийт от неживите починали хлапета. Известно време имаше успех, но веднага разбрах, че нещо не е наред. Използвах силата на природните стихии, за да излекувам паметта си, и позволих на Неферет да разбере, че помня какво се е случило.

— Позволила си й да разбере?

Засуетих се:

— Тя ме заплаши. Заяви, че никой няма да ми повярва, ако кажа нещо против нея. И това ме ядоса. Отговорих, че няма значение дали някой вампир, или новак ще ми повярва, защото Никс ми вярва.

Афродита се усмихна.

— Обзалагам се, че това я е вбесило.

— Да. — Всъщност дори се успокоявам, като си помисля колко бясна беше Неферет. — Но тя замина веднага след това на зимна ваканция и оттогава не съм я виждала.

— Скоро ще се върне.

— Знам.

— Страхуваш ли се?

— Много.

— Не те обвинявам. Добре, ето какво знам със сигурност от моите видения. Трябва да заведем Стиви Рей на безопасно място и далеч от всичките тези неща. И трябва да го направим веднага, преди Неферет да се върне. Между двете има някаква връзка. Не разбирам каква е, но знам, че съществува и че е лоша. — Афродита изкриви лице в гримаса, сякаш току-що бе вкусила нещо гнусно. — Цялата история с неживите мъртви чудовища е лоша. Отвратителни същества.

— Стиви Рей не е като другите.

Тя ме погледна така, сякаш искаше да каже, че не ми вярва.

— Замисли се. Защо Никс ще дава на някой новак такава могъща дарба като връзка със земята и после ще я остави да умре? А след това ще я възкресява? — Млъкнах и се зачудих как да я накарам да разбере. — Мисля, че връзката й със земята е причината Стиви Рей да запази част от човечността си и ако й помогнем, ще си възвърне и останалата. Или ако намерим начин да я излекуваме и я превърнем в новак, или може би дори във възрастен вампир, Стиви Рей ще се оправи, а това ще означава, че има шанс и за останалите.

— Имаш ли идеи как можем да я оправим?

— Не, никакви — отговорих аз, а после се ухилих. — Но сега ще ми помага могъща новачка с видения и връзка със земята.

— Страхотно. Почувствах се много по-добре.

Не исках да го призная пред Афродита, но истината беше, че възможността да говоря с нея за Стиви Рей и помощта й да решим какво да направим повишиха настроението ми.

— Е, как ще намерим Стиви Рей? — попита тя и изкриви устни. — Не ми казвай, че очакваш да пълзя в гнусните тунели с теб.

— В три часа след полунощ ще се срещнем в павилиона във „Филбрук“

— Стиви Рей ще дойде ли?

Прехапах устни.

— Обещах й каубойски дрехи, затова мисля, че ще дойде.

Афродита поклати глава.

— Уж умира, а после се съживява, но вкусът й за дрехи си остава същият.

— Очевидно.

— Това вече наистина е тъжно.

— Да — въздъхнах аз. Обичах Стиви Рей, но дори аз трябваше да призная, че тя се обличаше като селско момиче.

— Къде ще я заведеш, след като й дадеш дрехите?

Не смятах за необходимо да споменавам, че бих искала да я заведа да се изкъпе в някоя баня.

— Не знам. Не съм мислила за това, а само да й занеса дрехи и кръв.

— Кръв!

— Тя трябва да пие човешка кръв, иначе ще полудее.

— Вече не е ли луда?

— Не! Стиви Рей се бори с проблемите си.

— Проблеми?

— Много проблеми.

— Е, добре, все едно. Трябва да решиш къде да я заведеш. Тя не може да остане с другите. Това няма да й помогне.

— Ще се опитам да я убедя да дойде тук. Лесно мога да я скрия някъде, докато повечето вампири ги няма.

— Не може да я доведеш тук. — Афродита пребледня. — Тук я видях да умира. Отново.

— По дяволите! Тогава не знам какво да направя — признах.

— Може да я заведеш в предишния ми дом.

— Да, родителите ти проявяват разбиране. Страхотна идея, Афродита.

Тя завъртя очи.

— Родителите ми ги няма. Заминаха рано сутринта на ски в Брекенридж за три седмици. Освен това тя няма да бъде в къщата. Родителите ми живеят в една от старите сгради малко по-нататък по улицата във „Филбрук“, но имат апартамент в гаража, който навремето използваха за жилище на прислугата. Сега само баба отсяда там, когато ни дойде на гости, защото мама я настани в първокласен скъп старчески дом със засилена охрана. Затова не се тревожи. Всичко в апартамента би трябвало да работи — електричество, вода и други неща.

— Мислиш ли, че Стиви Рей ще се чувства добре там?

Афродита повдигна рамене.

— При всички случаи ще бъде в по-голяма безопасност, отколкото тук.

— Добре. Тогава тя отива там.

— Дали ще издържи?

— Да — излъгах аз. — Ще й кажа, че хладилникът е пълен с кръв. — Въздъхнах. — Макар че нямам представа как да намеря чаша кръв, още по-малко пълен хладилник.

— В кухнята има.

— В дома ти? — озадачено попитах аз.

— Не, за Бога. Следи мисълта ми. Тук има кръв. В голям хладилен контейнер от неръждаема стомана в кухнята. Тя е за вампирите. Непрекъснато пристигат пресни запаси от човешки донори. Всички от висшето общество знаят за това. Понякога вземаме кръвта с ритуал.