Избрана

— Трябва да стане. Сигурно ще мога да се вмъкна в кухнята и да взема малко кръв, без да ме хванат. — Намръщих се. — Моля те, само не ми казвай, че е в мензура или нещо друго, също толкова неудобно за носене. — Обичах да пия кръв, но мисълта действително да го направя, все още ме отвращаваше. Знам, че се нуждая от терапия.

— В найлонови пликчета е, като в болниците. Няма за какво да се притесняваш.

Несъзнателно бяхме завили надясно и вървяхме към общежитието.

— Ела тази вечер с мен — заявих аз.

— В кухнята ли?

— Не, при Стиви Рей. Ще ни покажеш дома си и как да влезем в апартамента.

— Тя няма да иска да ме види.

— Знам, но ще трябва да го превъзмогне. Стиви Рей знае, че твоето видение спаси баба ми. Когато й кажа, че си имала видение за нея, тя ще повярва. — Радвах се, че говоря толкова убедено, защото определено не се чувствах сигурна в думите си. — Но може би ще бъде най-добре, ако се скриеш и изчакаш, докато говоря с нея, преди да те види.

— Виж, опитвам се да постъпя правилно, но няма да се крия от момиче, което използвах като хладилник.

— Не я наричай така! — скастрих я аз. — Не ти ли е хрумвало, че голяма част от проблемите ти не са заради Неферет и всичките й тъпотии, ами за това, че имаш гадно, негативно отношение?

Афродита озадачено повдигна вежди.

— Да, мислила съм за това, но аз не съм като теб. Не съм позитивна и добронамерена. Я ми кажи нещо. Ти смяташ, че по същество хората са добри, нали?

Въпросът й ме изненада, но аз повдигнах рамене и кимнах.

— Предполагам.

— Аз пък мисля, че повечето хора — и вампирите, и човеците — са гадняри. Преструват се. Правят се на добри, но всъщност всеки момент може да покажат същинската си злоба.

— Потискащо е да живееш с тази мисъл.

— Ти го наричаш потискащо. За мен е реалистично.

— Имаш ли изобщо доверие на някого?

Афродита отмести поглед встрани.

— Не. Така е по-лесно. Ще го разбереш. — Тя отново ме погледна в очите и аз не можах да разгадая странния им израз. — Властта променя хората.

— Аз няма да се променя. — Щях да добавя още нещо, но си спомних, че само допреди няколко месеца, ако някой ми беше казал, че ще се натискам с възрастен мъж, когато имам не едно, а две гаджета, щях да отговоря, че няма начин да стане. Това не означаваше ли, че съм се променила?

Афродита се усмихна, сякаш бе прочела мислите ми.

— Не говорех за теб, а за хората наоколо.

— Не искам да се заяждам, но избирам приятелите си по-добре от теб.

— Ще видим. Като стана дума за това, не трябваше ли да ходиш на кино, за да се срещнеш с приятелите си?

Въздъхнах.

— Да, но няма да мога да отида. Трябва да намеря кръв и дрехи за Стиви Рей и искам да се отбия в „Уолмарт“ да купя мобилен телефон. Реших, че ще бъде добра идея да го дам на Стиви Рей, за да ми се обажда.

— Хубаво. Вземи ме пред тайната врата в източния зид в два и половина. Ще имам достатъчно време да отида до „Филбрук“ преди Стиви Рей.

— Добре. Трябва само да изтичам до стаята си, да взема някои дрехи на Стиви Рей и чантата си и тръгвам.

— Аз ще вляза първа в общежитието.

— Какво?

Афродита ме погледна така, сякаш ме мислеше за умствено изостанала.

— Няма да искаш да те видят с мен. Ще си помислят, че сме приятелки или някое друго абсурдно нещо.

— Не ме интересува какво мислят хората, Афродита.

Тя завъртя очи.

— Мен пък ме интересува. — Афродита забърза към общежитието.

— Хей! — извиках аз и тя погледна през рамо. — Благодаря ти, че ми помагаш.

Афродита се намръщи.

— Няма защо. Искам да ти помогна, но не казвай на никого за това. — Тя поклати глава и продължи да върви.

Единадесета глава

Намерих медальона със сърцето, докато ровех в чекмеджето, за да взема дрехи за Стиви Рей. Бях с него в нощта, когато тя умря, и щом се върнах в нашата стая, взводът на вампирите по разчистването (или както там го наричат) вече беше идвал и бе взел нещата на Стиви Рей. Много се ядосах. Настоях да върнат някои от нещата й, защото исках да запазя спомени от нея, и Анастасия, преподавателката по магии и ритуали (добра жена, омъжена за Дракона, инструкторът по фехтовка), ме заведе в таен склад. Натъпках някои от нещата на Стиви Рей в чанта и я сложих в дрешника й. Спомням си, че Анастасия се държа мило с мен, но не одобри, че вземам спомени от Стиви Рей.

Когато някой новак умре, вампирите очакват от нас да го забравим и да продължим да живеем така, сякаш нищо не се е случило.